Поредно предприятие от времената на соца, давало хляб на стотици семейства преди промените, стана жертва на крещящата безстопанственост и неглижираното отношение от страна на институциите. Девненският завод "Полимери", приватизиран и впоследствие фалиран от небезизвестния "бизнесмен" Николай Банев, е обект на тотално разграбване. Метални тръби, кабели, цели цистерни, бетонни плочи и каквото още се сетите, изчезва яко дим... Позната картинка, но когато е съчетана и с престъпно нехайство, застрашаващо живота и здравето на хората в района, проблемът май плаче и за прокурорска намеса. И то спешна!
"Цъкаща химическа бомба" - така определя ситуацията синдикът на дружеството Иван Балабанов, който се видя принуден да се обърне за помощ към медиите, след като всичките му опити да събуди различни "отговорни инстанции" удариха на камък. Голяма е опасността питейната вода на Девня да бъде заразена със солна киселина, която вече е проникнала в канализацията след масови кражби на над 6 тона от нея, които се водят държавен резерв. Варненското езеро също е замърсено, но това изглежда е по-малката беля. Расте опасността от взривове и възпламеняване, заради невежество и безотговорност.
И какво от това? За риска от възможна трагедия многократно са информирани и полицейското управление в Девня, и дирекцията за строителен контрол, и инспекцията по околна среда и води във Варна, и Министерството на околната среда. Пълно мълчание!
Мълчат и общината и държавата. Абдикирали напълно от задълженията си за някакъв що-годе контрол, след като отдавна са изпуснали "юздите" да търсят отговорност от разни пишман-приватизатори. И отново за кой ли път се питаме едно и също: трябва ли да се случи най-лошото, за да се задействат "отговорните фактори", изпаднали в летаргия? Защото и "Полимери" подобно на други предприятия-призраци, пръснати из страната, пари не носят, но разрухата не може да оправдае безхаберието и престъпното бездействие.
Дума
