За пръв път в най-новата ни история шефът на спецслужбите бе избран публично от парламента - по процедура и правила, неприсъщи за този вид назначения на властта през годините назад. Очаквано, и сега отговорът на протестиращите бе в по-силно надуване на вувузелите и в саркастични пърформанси, свързани с фамилията на Владимир Писанчев. В познатия стил на задкулисието и конспирацията тръгнаха и политически коментари за орезиляване на този и онзи от системата, за да се внуши в крайна сметка, че "който не се води по свирката ни, трябва да си ходи".
Интересно кога и как би могъл да бъде задоволен разрушителния им нагон? Сигурно са си представяли избора на шефа на ДАНС като вид пазарлък с улицата, с всякакви NGO-та и хора, събрани от кол и въже? Сори, ама чак такова чудо по света никой никъде няма да види.
Вярно, на 35-ия ден от циркаджилъка по жълтите павета "героите" видимо изглеждат уморени. Затова и призивите за събуждане на съчувствие и внимание са насочени най-вече към чуждите посолства и мисии. Вдъхновението да черпиш сили оттам изглежда още работи. Друго си е да видиш жив посланик сред полегналите на Орлов мост, защото и това няма как другаде да се случи. А представяте ли си наш амбасадор публично да се изтъпани на нечий протест в чужбина? Или посланичката ни в САЩ да поучава властите там как при назначения на шефа на ЦРУ или на ФБР трябва да има "публични изслушвания, публично представяне на тяхното минало, хората да знаят техните биографии", както ни посъветва г-жа Марси Рийс по повод плановете за назначение на Боян Чуков като секретар на Съвета по сигурността. И тя виждала "позитивен момент" в протестите. Дипломатично. И не съвсем. Защото, ако бяхме държава, която държеше на реномето си, външният ни министър начаса трябваше да извика въпросните посланици и с всички общоприети правила на дипломацията да им потърси сметка за намесата във вътрешните ни работи. Докато демонстрираме дипломатична сервилност и липса на самочувствие обаче, ще си търпим и прозвището "разграден двор".
Дума
