/Поглед.инфо/ Това не е просто поредният вот на недоверие към правителството. Задължителен елемент от задължителната програма, във фигурното пързаляне, наречено политика. Спектакъл. Има задължителна програма и волни съчетания. И тук там прокурори – кънкьори... Публиката? Публиката сме ние. Вместо SMS`и, пускаме бюлетини. Има и жури. В задкулисието, гласът на което тежи повече от бюлетините. Защото те са безплатни (привидно). Всъщност ние си ги плащаме. Дори без да усетим. Струват много. Нямат цена. Всъщност имат и тя е определима. Като разходи. И нямат. Когато става дума за душевност и за вяра... Вяра в доброто, вяра в утрето, вяра в отвъдното да стане тук...
Отнесох се. Простете. Денят беше такъв. Всичко ми дойде много. И лошото време. И новините, които и днес са предимно лоши. И вестта за кончината на Никола Гюзелев. Написах кончината, не смъртта. Нито загубата. Отиде си човекът! Поклон пред паметта му!
Остава безсмъртието на твореца...
В такъв ден – вот на недоверие... Едни го определиха като „лош вкус”, броени дни преди изборите за Европейски парламент. Така е. Но, както се знае, „вкус другар няма”... Други като: „Неуважение към темата, гавра с гражданите и с евроизборите”.
Трети намекнаха, че вносителите си вкарват автогол, в смисъл, „кой ми с...а в гащите”, защото това правителство е от една година, а проблемите в енергетиката не са от една година... И това е вярно.
Четвърти... Няма значение. Всеки има право да си каже мнението.
И аз, в това число. Малко или много изкушен в електротехниката и електроенергетиката. Професионално. В средите на електричарите има разделение. Едните са тези, които „правят ток”, а другите са тези, които „ги бие тока”... Е, аз съм от първите. Още повече, че навремето станах такъв, вярвайки в лозунга на Ленин: „Социализъм, това е електрификация плюс съветска власт”. Чак след години научих, че всъщност Ленин е казал повече от популярното. Целият лозунг се оказа, че е бил: „Социализъм, това е електрификация плюс съветска власт, с американска предприемчивост и в условия на прусашка (германска) дисциплина!”... Кой си беше позволил да скрие от мен, юношата бледен, две трети, най-важните, части от лозунга? Господ да го прости, ако може и ако иска...
Важното е, че разбрах. Не за социализма. За капитализма разбрах. Дефинирам го и се самономинирам за Нобелова награда. Нобелова награда за постижение в областта на неприложимите науки. Ето и самата дефиниция:
„Капитализмът, това е електромер!”
Уред, който не е твоя собственост, но по него те карат да плащаш. Колкото кажат. Самият уред не е виновен. Той показва цифри, групирани в число. Число от минало отчитане. Число от сегашно отчитане. Разликата я плащаш по цена. Цена определена също без твое участие. Тя включва всичко. Разни себестойности и разни разходи. Дори разходите за покриване на консумираната мощност от инсталираните уреди в дома ти, които консумират електрическа енергия. Те са някъде около 30 % от цялата сума... Защо плащаш останалите 70%? Ами много просто, защото няма социализъм, а има капитализъм. При социализма нямаше частна собственост, но електромерът беше твоя лична собственост... Защо се отказа?...
Но, да си дойда на думата и на актуалната тема. Вот на недоверие за Електромера в период на Евроизбори. „Е” и ... „Е”... Като и
Електорат..., мила моя майно льо...
Супер! Те това ще бъде предизборен дебат. Във висшия орган на парламентарната република, публично, благодарение на масмедиите.
Дни преди избора.
Какво очаквам да чуя? И да видя?
Нещо невероятно. Този път не от фигурното пързаляне, а от покера. От скрития покер в енергетиката...
Картите на масата, господа!... Ако ви стиска и ако искате да ви има!
Дано!
Ама надали...
Сине, сине, в какво държава те обрекох да живееш...
http://www.youtube.com/watch?v=bPQk3GZ1ibM
