Мигът на България

/Поглед.инфо/ В хилядолетната история на България един ден е миг, секунда. Всеки ден е такъв, но има и особени дни, особени „мигове” и „секунди”, които са отреждали или позор, или слава...

17 юли 1393г. – пада Търново, столицата на главното българско царство — Търновското. Част от търновските първенци са избити, други са преселени в Мала Азия, патриарх Евтимий е заточен в Бачковския манастир; Никополската крепост, където се намира Иван Шишман, е превзета, той е пленен, лишен от царската титла, но е оставен да управлява Никополско. Годината традиционно се приема за край на Търновското царство;
...
28 февруари 1870г. – учредяване със султански ферман на Българската екзархия;
...
20 април 1876г. (стар стил) – избухва Априлското въстание;

19 февруари (3 март) 1878г. – Санстефански мирен договор. Възстановена е българската държава като трибутарно княжество;

6 септември 1885г. (стар стил) – съединението на княжество България и Източна Румелия;

22 септември 1908г. (стар стил) – Независимостта на България е провъзгласена с Манифест в църквата "Св. Четиридесет мъченици" в старопрестолния град Търново;
...
13 декември 1941г. – България обявява война на САЩ и Англия. Обявяването на решението депутатите посрещат в Народното събрание с „Ура”... Войната се обявява „символично”...

30 март 1944 г. – Най-тежката несимволична, а направо терористична бомбардировка над София, извършена от ВВС на САЩ и Англия. Столицата е нападната от 450 бомбардировача Б-24 „Либърейтър, Б-17 „Флайнг Фортес”, Б-25 „Митчел” и „Халифакс”, придружени от 150 изтребителя Р-38 „Лайтинг”. В 9,45 ч. София е бомбардирана както при варварската бомбардировка на Дрезден с т.н. „бомбен килим”.В 10,10 ч. градът е бомбардиран повторно. Хвърлени са около 3000 фугасни и около 30 000 запалителни бомби [11], разрушени са 3575 сгради;

5 септември 1944г. – Съветският съюз обявява война на Царство България;

8 септември 1944г. – Правителството на Константин Муравиев обявява война на Нацистка Германия;

9 септември 1944г. – ...

10 ноември 1989г. – ...
...
1 януари 2007г. – България е пълноправен член на Европейския съюз;
...
25 май 2014г. – Избори в България за депутати в Европейския парламент.

Какво е различното и общото между предишните и последната дата?

Различното е, че в предишните дати народът е присъствувал символично, макар и пряко да е ликувал или страдал. Символично, в смисъл, че събитията са се случвали дирижирани от владетели, от Великите сили, от всякакви фактори, вътрешни и външни, много рядко или почти никога от него.

Общото е, че беше възможно на 25 май българският народ сам да определи каква да бъде датата в хилядолетната история на България – миг на позор или миг на слава...

Беше възможно, но уви, отново изпуснахме историческия момент...

Защо? Защото според мен се нароиха много политици, но май нямаме държавници. Държавници, които да милеят за държавата, за суверена, а не за собствената си политическа изгода. За да не бъда голословен в това твърдение, ще задам няколко въпроса:

Първо. За целия досегашен седемгодишен период на пълноправно членство в Европейския съюз има ли някакъв документ, приет от Народното събрание, Министерския съвет, Президента, с който да се оценява работата на българските депутати в Европейския парламент, на работата на българските еврокомисари? От гледна точка на работа в полза на България...

Второ. Евродепутатите не образуват национални фракции, а се групират по политически признак: парламентарна група „Европейска народна партия - Европейски демократи“ (ЕНП-ЕД), парламентарна група „Партия на европейските социалисти“ (ПЕС), парламентарна група на Алианса на либералите и демократите за Европа, парламентарна група на Съюза „Европа на нациите“, парламентарна група на Зелените / Европейския свободен алианс и др., съответно нашите депутати попадат в някоя от тези парламентарни групи, в зависимост от политическата сила в България, която представляват. Така е. Факт. Нищо не можем да направим. Такъв е съюза, такива са правилата. А възможно ли беше предизборно да се обсъди и предложи национална листа? Национална листа от качествени – образовани, компетентни, уважавани експерти в съответни области не само у нас, но и в Европа, български граждани, които качествено да представляват страната, да имат тежка дума в дебатите, да влияят върху решенията? А в зависимост от техните политически пристрастия, или партийно членство, да бъдат подкрепени от съответните партии? Защо не?

Трето. От гласовете на нашите евродепутати зависи малко. По простата причина, че от общия брой депутати 751, българските са 18 или приблизително 2,4%. Пръснати в парламентарните групи, влиянието им става още по-незначително... Припомням, че в някогашния Съвет за икономическа взаимопомощ (СИВ) на социалистическите страни всяка страна участничка имаше право не един глас. Независимо от числеността на населението, икономическата мощ и прочие разлики... За да са справедливи решенията спрямо всяка отделна страна... Не е носталгия, а беше факт.

Тогава, в сегашната ситуация, не е ли по-добре, вместо скъпо струващи избори, просто Агенцията по заетостта да обяви 18 свободни работни места в Европейския парламент с високи заплати и всякакви други екстри, и срок за подаване на документи един месец преди 25 май? На 25 май заседава една компетентна комисия, съставена от политици, учени, общественици, творци и класира кандидатите... В зависимост от показаните и доказани качества...

Мечти... Мечти, мечти, ама поне за Еврокомисаря от България е добре да се приложи такъв подход...
Българийо, Българийо... На 25 май ти предстои да преживееш миг, който историята ще оцени след време като миг на слава или миг на позор...

Горката...

Тъжно стана накрая.

А има и други мигове. Човешки...

http://www.youtube.com/watch?v=MDKUrVPfgUw