/Поглед.инфо/ Интервю на Валерия ВЕЛЕВА за Кадафи, за сина му и за тайните мисии

- Ген. Киров, бившата първа дама на Франция г-жа Сесилия Атиас /Саркози/ подробно разказва в София за личнато й участие при освобождаването на българските медици от Либия, за драматичните й 45 часа, в които е преговаряла с Кадафи. И нито за миг не бе споменато за ролята на българското разузнаване. Имат ли основание българските служби да крият това?

  • Не, напротив! В последните дни се наложи впечатлението, че ролята на г-жа Саркози е единствена и само нейните заслуги са довели до щастливата развръзка с нашите медици. Тя наистина сложи точка на един огромен и дълъг процес, но никъде не се споменава за огромния обем работа, който беше извършен от множество български институции, не само от разузнаването. По този случай в продължение на години работиха и Министерство на външните работи, беше създадена специална междуведомствена комисия, особено активно работиха президентът Първанов и двамата външни министри Соломон Паси и Ивайло Калфин. Бяха ангажирани европейски структури, органи на ЕС и конкретни еврокомисари. У нас най-широка по обем и по обхват работа извърши НРС. За съжаление нейната работата продължава да е закрита и тя не може да получи не само публичност, но и своята достойна оценка. И за да добиете представа за мащаба на акцията, ще ви кажа, че НСР съумя да ангажира в либийския казус над 18 партньорски служби от цял свят, които допринесоха изключително много за решаването му. Така че г-жа Саркози не отиде на голо поле и не просто така за 45 часа успя да освободи нашите медици.

  • Кога се включи НСР в този процес?

  • Аз включих активно НРС още през 2004 година, защото до този момент службата беше извадена от работата по този толкова важен и на национално ниво кризисен случай.

  • Защо е била извадена?

  • Моят предшественик ген. Гяуров се е въздържал да включи службата по разпореждане на тогавашния министър-председател Иван Костов на базата на едно негово подозрение.

  • Костов бе казал тогава за сестрите „Ами ако те са виновни“.

  • Да и затова в онзи период нашите офицери, които бяха не само в Либия, но и в региона близко до Либия, бяха изтеглени. Ситуацията се промени с моето идване в НРС, когато мотивирах пред президента необходимостта да работим по този случай и той даде своето съгласие.

  • Към коя партньорска служба първо се обърнахте?

  • Първата служба, към която се обърнахме и която най-много ни помогна, беше британското разузнаване Ми-6. Чрез тях успяхме да установим контакти с ръководителите на разузнавателните служби в Либия, което наложи многократни мои пътувания до Лондон, до Триполи. Активно съучастие взе испанското разузнаване, египетското разузнаване, пакистанското разузнаване.

  • Каква помощ искахте от тях?

  • Искахме достъп до близкото обкръжение на Кадафи. Срещите на министър Паси преди това не доведоха до съществени резултати. Докато ние с помощта на нашите колеги успяхме да установим конкретни връзки с най-близките хора на Кадафи: с директора на разузнаването ген. Муса Куса и с началника на военното разузнаване и баджанак на Кадафи полк. Абдела Сануси, който сега е арестуван.

  • И от тях какво искахте?

  • Внушавахме им, убеждавахме ги, че нашите медици категорично не носят вина за това, в което са обвинени. Искахме те да убедят в същото и Кадафи и търсехме начините за тяхното освобождаване.

  • Вие лично с кого от обкръжението на Кадафи сте се срещал?

  • Срещал съм тайно нееднократно и с Муса Куса в Триполи, в Рим, във Виена и в Лондон, и с Абдела Сануси. Контактът с него беше създаден с активното участие на палестинското разузнаване. В Рим срещата ни с ген. Муса Куса бе в кабинета на директора на италианското разузнаване ген. Николо Полари, който също откровено ходатайстваше и полагаше усилия за убеждаване на Куса, а чрез него и на Кадафи в невинността на нашите медици.

  • Как протичаха разговорите?

  • Бяха много тежки. Например ген. Куса беше убеден на един етап, че медиците ни са действали под диктовката на израелското разузнаване. Този елемент беше привнесен от участието на палестинския лекар д-р Ашраф. Ние се стараехме и аз лично да убедим Муса Куса и другите наши контрагенти, че това нещо не отговаря на истината.

  • Първият ви пробив кога настъпи?

  • Когато успяхме да убедим Куса и Сануси, а те да убедят Кадафи, делото да бъде прехвърлено от специален в граждански съд. Това е конкретна наша заслуга и моя лична, колкото и самохвално да звучи. В един от разговорите Куса ми каза, че специално е ходил в съдебната зала да добие лични впечатления от процеса и от поведението на нашите медици.

  • Опитахте ли се с нещо да ги подкупите?

  • Не. Във взаимоотношенията между специалните служби такива неща се случват, макар всичко да се преценява съобразно конкретния случай. В този случай, на това ниво, такива действия бяха немислими. Основният ни коз беше невинността на нашите сестри.

  • Кога се срещнахте вие лично с Кадафи?

  • При второто или третото ми пребиваване в Триполи, когато мой домакин беше полк. Сануси, а пък срещата бе организирана с активното посредничество на палестинското разузнаване. Заявих на Абдела Сануси, че няма да си тръгна от Триполи, докато не получа информация, че президентът Първанов ще бъде приет в Либия. Той вдигна телефона и говори със самия Кадафи. Разговорът приключи, без да ми даде никаква информация. През нощта около 12.30 или 1.00 часа в хотела, където бяхме настанени, дойде офицер от страна на полк. Сануси и каза, че ми предстои телефонен разговор. Беше Сануси, който ми съобщи, че лидерът е склонен да ме приеме. Веднага последва нашата среща с Кадафи, която трая 5-10 минути. За това време успях да получа съгласието му за организиране на посещение на президента Първанов.

  • Как изглеждаше Кадафи? Той ви прие в палатка, нали?

  • Кадафи изглеждаше уморен. Седеше на някакъв на диван в палатката, изпънал единия си крак. До него имаше патерица, сигурно имаше проблеми с придвижването. Гледа ме отвисоко, гледа през мен, покрай мен, само не и в мен и след една солидна пауза аз поех инициативата и казах, че благодаря за срещата и идвам по поръчение на моя президент с две послания. Първо, че ние вярваме в невинността на нашите медици и считаме, че следва те да бъдат освободени и аз съм тук, за да търсим пътища за това. И второ, че съм тук, за да получава информация за среща с президента с Първанов. Кадафи мълча, мълча и каза една реплика от рода на „Да, ще стане“. Това беше. Кадафи беше сам, ние бяхме с моя офицер за връзка в Триполи, който работеше активно с либийските служби.

  • В онези години Първанов ми е казвал, че болшинството от екипа му са го съветвали да не предприема това пътуване до Либия.

  • Аз бях един от тези, чието мнение беше точно обратното. Между другото, когато се върнах от срещата си с Кадафи, това беше събота-неделя и в понеделник сутринта в 10 бях на доклад при президента Първанов, излизайки от президентството на входа се сблъскахме с тогавашния ръководител на либийското посолство, който беше дошъл да донесе официалната покана. Седмица преди посещението на президента аз отново бях в Триполи, осигурявах цялата му визита и никой от журналистите не разбра това, макар мнозина да минаваха покрай мен.

  • А кога се включиха французите в кампанията?

  • Затруднявам се точно да оценя този момент. Но си мисля, че не бива да се изключва опцията, свързана с финансирането от страна на Кадафи /за което по-късно излязоха данни/ на кампанията на Саркози за президент. Предполагам, без да имам реална информация, че е имало договорки за участие на Франция или в разработване на концесии или в предоставяне на ноу хау в някои високотехнологични области. За нашето разузнаване обаче работата по случая "медици" не приключи с тяхното завръщане в България. Ние продължихме да работим с хората, които ни оказваха съдействие и те продължиха да бъдат наши добри информационни източници. За мен лично работата по случая "медици" приключи на 26 януари 2012 година, когато бях пенсиониран и освободен от НРС. А чисто в личен план тя продължава и сега - с тези хора аз поддържам лични контакти.

  • А когато сте бил в Триполи виждали ли сте се със сестрите?

  • И тогава и днес смятам, че моята секретна мисия не биваше да получава публичност. Ако аз бях отишъл да се видя с тях, това неминуемо би проникнало като информация извън Либия и до техните близки тук, в България, и би се разшумяло, което не е редно.

  • А имаше ли някой, който да ви пречи в тази мисия?

  • Не. Аз се гордея с това, че авторитетът на НРС, вероятно и моят личен авторитет е бил достатъчно висок, за да могат всички наши партньори да вземат присърце тази кауза, включително МОСАД, след като се знае, че еврейската държава към онзи период беше в тежка конфронтация с Либия и с Кадафи лично. Много ползотворна роля изигра тогавашният ръководител на египетското разузнаване и по същество втори човек в Египет след Мубарак ген. Омар Сюлейман , изключително ерудирана и компетентна личност. По негово разпореждане колегите ни предоставяха информация за обстановката в Либия и специално за настроенията в района на Бенгази, които бяха невероятно антибългарски.

  • След щастливата развръзка се заговори, че за освобождаването на медиците ни България се е отказала от 100-милионен дълг на Либия към нас.

  • Либия не е имала такъв голям дълг, той беше в рамките на 12 или 24 милиона. Пресмятането на тази голяма цифра идва от олихвяване на дълга. Зная, че министър Паси беше развил идеята половината от този дълг да бъде използвана за строителство на болница в Бенгази, другата половина да влезе във фондация "Кадафи" на Сейф ал Ислам. Аз нямах правомощие да разговарям за величините на дълга, можех само да говоря, че този дълг е опция, с която ние можем да участваме в създаването на международния фонд "Бенгази". Тоест България да не заплати нищо, както и се случи. По съвета на моите британски, испански и италиански колеги винаги съм подчертавал, че основната част за този фонд следва да бъде заплатена от Либия. И това стана на практика. Въпросът беше как това да се оправдае пред либийското общество. Така че България не даде нито лев там, освен едни средства, за които сега не мога да говоря.

  • Защо?

  • Не е дошло времето. Както казваше един високопоставен човек: защото са свързани с делото ми.

  • Каква е ролята на бившия емир на Катар по освобождаването на медиците ни?

  • По това направление основната роля и заслуга е на президента Първанов. Той поддържаше много добри лични контакти и отношения с емира на Катар, който е внесъл някаква сума в този фонд.

  • Сесиля Саркози заяви в София нещо изненадващо - че Кадафи е бил склонен да пусне затворничките, но Сейф ал Ислам не е бил на това мнение. А тука ние всички смятахме, че синът на Кадафи е на наша страна.

  • Аз съм се срещал четири-пет пъти със Сейф ал Ислам. Изключително хлъзгав, изключително труден за водене на преговори човек, опитен, обигран, готвен да поеме кормилото на държавата. Смятам, че Сейф ал Ислам е човекът, който в най-висока степен разглеждаше случая с нашите сестри, свързано с процеса „Локърби“. И мисля, че именно под негово влияние той продължи толкова дълго и толкова мъчително. Тъй като не се решаваше въпроса с освобождаването на либийския офицер...

  • Сейф ал Ислам е искал да изтъргува сестрите срещу либийския офицер от Локърби?

  • Разсъжденията в тази посока са близки до истината. През цялото време усещах, че синът на Кадафи не изпитваше ентусиазъм в разговорите за решаване на въпроса със сестрите, нямаше нюанси в разбирането му за тяхната невинност, което проявяваше например Муса Куса или Абдула Сануси. Бил съм във вилата на Сейф ал Ислам във Виена, виждал съм го в Рим, в Лондон, в Триполи. Този човек винаги ми е правил впечатление на твърд и знаещ какво иска да постигне. И винаги, когато съм правил след това анализ на срещите си с него, съм стигал до извода, че самият аз не мога да отлича какво съм постигнал и какво не съм постигнал. До такава степен разговорите с него бяха тежки и сложни и до такава степен те обхваща вътрешното усещане, че срещу теб стои тежък човек, който ти се изплъзва.

  • В качеството си на разузнавач какво искахте да научите за Кадафи, къде търсехте неговата „ахилесова пета“, която да използвате?

  • Ние имахме много информация за Кадафи, за всичко - за произхода, за жизнения му път, за обучението му. Не знам дали знаете, той е завършил едногодишна офицерска школа в бивша Югославия, в Мостар и владееше доста добре сърбо-хърватски език. Ние имахме наш източник, близък буквално до него. И знаехме за навиците му, за отношението му към България. Българска медицинска сестра или акушерка е израждала единия от синовете му. Но, трябва да призная, че най-добрите данни за Кадафи получихме от британското и от руското разузнаване. Обобщен материал от 60-70 страници предоставихме на президента Първанов. И когато се видяхме в Триполи след срещата му с Кадафи, президентът каза: „Над 80% от информацията, която сте ми давали за него, се потвърди напълно“. Което е изключително висока оценка за информационния продукт на разузнаването.

  • Кадафи е имал зависимост от алкохол, от наркотици, сексуално е бил извратен.

  • Да, използвал е сексуални стимуланти. Млади момичета са му докарвани, момчета – също. Всичко това беше известно.

  • А опитвахте ли нещо от тези негови слабости да използвате?

  • Не, не. Това са неща, които не могат пряко и директно да се използват при работа с хора на такова високо ниво. Те се използват на работни нива и то по отношение на хора, които имат перспектива да се развият, за да стигнат такива нива.

  • Д-р Борис Джибров, шеф на протокола при Живков ми е разказвал, че в онези години Кадафи е пратил у нас един от синовете си на почивка.

  • Да, той беше в делегацията на президента Първанов. Българската държава използва всички възможни контакти за тази среща с Кадафи. От д-р Джибров съм чувал, че Кадафи при едно от идванията си в България е изчезнал от охраната и тръгнал да търси мека женска плът. Млад офицер в онези време е имал проблеми с него.

  • Как върви вашето дело? Миналата седмица минаха разпитите на бившия държавен глава, на вашите бивши колеги.

  • Делото върви добре, доколкото един подсъдим може да каже това. Но аз вярвам в обективността на българското правосъдие и съм сигурен, че крайният изход ще бъде положителен за мен.

  • Виждам, че не сте притеснен.

  • Не съм притеснен, защото съвестта ми е чиста, нямам никакви морални, професионални угризения, и човешки угризения.

  • Как така, вие сте откраднал 5 милиона и да нямате угризения?

  • Това е обвинението. Знам, че в хода на следствието тези "мои милиони" и моя собственост са търсени и по други държави и с голямо нетърпение чакам някой да ги намери. Не се чувствам притеснен, защото съм уверен в своята правота.

  • И ще я докажете ли?

  • Убеден съм в това.

  • Вие още не сте разпитван.

  • Тепърва предстои и моите обяснения да бъдат изслушани.

  • Имате ли аргументи?

  • Да. Една немалка част от тях са свързани с този процес.

Преса