/Поглед.инфо/ Covid-19 е по-малко смъртоносен от предишни негови варианти като SARS-CoV или MERS-COV, но е много по-заразен. Само за два месеца се разпространи из целия свят, смразявайки от страх, стрес, неудобства, загуба на работа, бизнес, капитал, над 7 милиарда души, превръщайки се в социално-икономическо и биомедицинско бедствие. Заразата се разпространява чрез основните мрежи на неолибералната глобализация – международния туризъм, транспортните връзки, глобалните стойностни вериги, движението на хора, стоки и капитали, които разпространяват ускорено микроби навсякъде. Степента на пазарна обвързаност на планетата я превръща така в опасна биомедицинска бомба за глобализирания неолиберален капитализъм. Независимо от това колко дълго ще гърми тази бомба тя ще остави след себе си един по-задлъжнял от всякога в историята свят, огромно количество хора, които допълнително са обеднели или останали без работа, увеличена бедност и неравенство. Този свят трудно ще функционира в досегашните си версии. В този свят ще има заложена социалноикономическа бомба, която се очаква да тресе капитализма много по-силно от някогашните „червени ескадрони“ и въстанически отряди.
Затова масово става вече мнението, че светът след короновируса няма да бъде същият. Вижданията за това какъв ще бъде зависят най-често от ценностните нагласи и идеологията на тези, които правят прогнозите за бъдещето. Дали са леви или десни, глобалисти или антиглобалисти, либерали, консерватори, социалисти, влюбени в Айн Райнд или в Маркс, платени служители на соросоидно НПО или критични към капитализма интелектуалци като Ноам Чомски и Славой Жижек. Различни неща говорят, според своите интереси, идеологически пристрастия, убеждения. Но не винаги е така. Отделни представители на една идеология, защитаващи до вчера едно виждане за това какво ще стане със света може радикално да сменят позициите си. Това неведнъж се е случвало при радикални промени на ситуацията, не съвпадащи с предходни очаквания. Франсис Фукуяма например така мина от етапа на глобален гуро на либералната демокрация като „край на историята“ до писания за „бъдещето на историята“. Мнозина нашенски журналисти, представители на хуманитарната интелигенция и нови политически „елити“, градящи днешния български капитализъм, славословили преди 1989 г. социализма, станаха след това яростни антикомунисти, а съветски възпитаници днес са патологични русофоби.
Интересното обаче е, когато такива промени открием у пропагандни рупори на досегашния неолиберален капитализъм, на чиито страници се появяват радикални версии на неговото отрицание. По този повод не някой ляв български депутат, а известното с връзките си с глобалния капитал американско списание „Форбс“ цитира една известна фраза на родения преди 150 години и променил историята на ХХ век Ленин: „Има десетилетия, през които не се случва нищо, и седмици, през които се случват десетилетия.“ Фраза, която се свързва с обяснение на времената, когато възникват революционна ситуация и условия за качествена промяна в обществото.
Това е написано във водещото световно списание на капитала „Форбс“, чието мото е „Капиталистическият инструмент“ (The Capitalist Tool), издавано на множество други езици по света, включително и на български. Написано е в списанието, известно с класациите си на милиардерите по света. Написано е в списанието за бизнес и финанси, което от началото на издаването му в Ню Йорк през 1917 г. е рупор на световния капитал. Написано е не в Пекин в централата на Китайската комунистическа партия, а на Пето авеню в Манхатън, Ню Йорк.
И по-нататък статията във „Форбс“ продължава с думите: „Сегашната глобална пандемия ни води към глобална трансформация, която ще преобразува света, който познаваме. Кризисни периоди от такава величина могат да свършат триумфално или да доведат до трагедия. Но те неизбежно пораждат нов обществен порядък“. Така както някога през XIV век „черната чума“ става фактор, ускоряващ прехода от феодализъм към капитализъм може да се очаква, че и сега пазарният догматизъм ще бъде заменен с една нова епоха. И след като е цитиран Ленин, без който надали би била възможна Октомврийската революция, статията в списание „Форбс“ се позовава на британския журналист Пол Мейсън, който в преведената си на десетки езици книга „Посткапитализмът“ говори, че вървим към края на капитализма. Вървим, според написаното във „Форбс“, към едно посткапиталистическо общество, чиито характеристики ще се определят от алгоритмите на изкуствения интелект.
През 1917 г. Ленин застава начело на Октомврийската революция, която има за цел да доведе до общество отвъд капитализма. Пак през 1917 г. е създадено списание „Форбс“, което действа като основен инструмент в защита на капитализма. 103 години по-късно в списание „Форбс“ се появява текст, който цитирайки Ленин говори, че вървим към общество отвъд капитализма.
До къде ни доведе Covid-19 – не системните леви в Европа, не онези, които някога се представяха за изразители на интересите на работническата класа и на експлоатираната част на обществото, а глобалното списание „за бизнес и финанси“ „Форбс“ да цитира Ленин и да говори за общество отвъд капитализма. Да прави това в навечерието на 150 годишнината от неговото рождение и 103 години след неговите „Априлски тезиси“, призоваващи за започване на революция. Ленин говори за бъдещия комунизъм като „съветска власт плюс електрификация на цялата страна“, а в текста на „Форбс“ виждат бъдещото некапиталистическо общество като основаващо се на „алгоритмите на изкуствения интелект“.
Преди няколко години не кой да е, а водещият идеолог на американския капитализъм през 1990-те години Франсис Фукуяма призна, че лидерите на Китайската комунистическа партия вземат по-рационални икономически решения от лидерите на американската либерална демокрация и призова „левите да вдигнат въстание“. Сега в „капиталистическия инструмент“ списание „Форбс“ се появяват статии, които ни казват, че вървим към общество отвъд капитализма. Ако водещите идеолози и идеологически инструменти на капитализма, а не традиционните леви говорят, че вървим към свят отвъд капитализма, светът наистина с огромна скорост става друг и това, което някога е ставало за десетилетия днес се случва за седмици.
