/Поглед.инфо/ Известно е, че след 1989 г. популярна става идеята, че след победата в студената война САЩ не просто се превръщат в неоспорим световен хегемон, но и идващият ХХ век ще бъде „американски век“, а Америка е въплъщение на най-висшето състояние на човечеството, обявено от Франсис Фуукуяма за „краят на историята“. Тази нагласа обаче много скоро започва да се оспорва. Още през 2002 г. Патрик Бюкенън, съветник на американските президенти Никсън и Рейгън, кандидат за президент на Републиканската партия през 1992 и 1996 г. публикува своя бестселър „Смъртта на Запада“. В неговото Въведение той пише „Западът умира. Народите на Запада престанаха да се възпроизвеждат, населението на западните държави стремително се съкращава. ….Сегашната криза заплашва с унищожаване западната цивилизация. Сега в седемнадесет европейски страни смъртността значително превишава, те се нуждаят от гробове много повече, отколкото от люлки.“[1]

През следващите две десетилетия се появиха множество работи, говорещи за упадъка на Запада и на първо място на САЩ като резултат на множество фактори – демографски, икономически, технологически, политически и пр. и възхода като цяло на Азиатския континент и по-специално на Китай и Индия. Като се има предвид гигантските демографски мащаби на Китай  и Индия, както и възхода на техните икономики, както и на други азиатски държави – Япония, Южна Корея, Сингапур, Виетнам, Индонезия и пр. популярна стана идеята за „Азиатския 21 век“, свързан с радикална промяна на геополитическото съотношение на силите, при което за първи път от началото на развитието на капитализма центърът на развитие се премества от Запада към Азия. Популярни станаха прогнозите за края на американската хегемония и замяната й с мултиполярен свят, в който САЩ ще бъдат надминати икономически, технологически и в другите области от Китай. В една от последните книги на тази тема „Азиатският 21 век“ на Кишоре Махбубани основните дискутирани теми са краят на доминирането на Запада, лицемерието на Запада, нищетата на либерализма, плутокрацията в Америка, ренесансът на Азия и възходът на Китай и Индия.[2] И за да достигнат тези идеи до целия свят тя се предлага на открит достъп за всеки в интернет.

През 2017 г. по време на управлението на президента Тръмп в САЩ бе приета Стратегия за национална сигурност, в която се говореше за завръщането на „конкуренцията на големите сили“. Това отразяваше реалностите, които при управлението на Байдън се опитват да пренебрегнат, а те са, че САЩ постепенно губят своите позиции на световен хегемон.

Като икономическа сила тяхната роля намалява непрекъснато през последните десетилетия. В края на Втората световна война САЩ са страната, в която се създава около половината от световното производство на различни стоки. Според данни на Статистическия отдел на ООН през 2019 г. „фабриката на света“ е Китай, произвеждащ 28.7 % от стоките в света, след това много по назад след него са САЩ са с 16.8 %.[3] Затова и въпреки търговската война, започната още при Доналд Тръмп през 2018 г., въпреки че на китайските стоки, внасяни в САЩ бяха наложени мита за над 300 млрд. дол. Китай продължава да има гигантски търговски излишък в търговията си със САЩ. През 2022 г. САЩ са внесли китайски стоки за 538.8 млрд. дол., а са изнесли стоки за Китай за 153.8 млрд. дол., т.е. Китай е големият печеливш и има търговски излишък от 385 млрд. дол.[4]

Същевременно САЩ губят своите глобални позиции на държава, чиято валута има световен характер и основната част от търговския обмен между държавите се извършва в долари. Ако през 1970-те години доларът представлява 80 % от световните резерви, то през 2022 г. той е само 58,8 %, което е минимума за последните 20 години. В същото време централните банки в света се ориентират в невиждани от много десетилетия мащаби на закупуване на злато като сигурен резерв, за разлика от долара. Централните банки на държавите в света през 2022 г. са закупили 1136 тона благороден метал на стойност 70 милиарда долара. Това е рекорд от 1967 г. насам.[5]

Войната и санкциите, налагани от САЩ, използването на долара като оръжие в икономическата конфронтация, съчетани с ускорено нарастване на външния им дълг и плаващите лихви водят до тенденция нарастваща част от държавите да се мъчат да се освободят от доларовата, а по този начин и от американска зависимост. Започват да се отделят различни финансови блокове и да се говори за възникването на многополюсна финансова система, свързана и с промените на геополитическите сили.

Индия започна да търгува в рупии с Русия и Китай. Русия и Иран работят за създаване на обвързана със златото съвместна криптовалута стейбълкоин. ОАЕ работят съвместно с Индия за започване на търговия в рупии. Малко по малко страните постепенно излизат от доларовата система за търговия и финансиране. 

Русия бе принудена от санкциите да обяви, че минава на търговия на своите стоки и на първо място на газта в рубли. Със своите основни потребители на газ и нефт в момента, каквито са Китай и Индия, тя се отказа от търговията с долара и търгува в юани и рупии. Саудитска Арабия, която е най-големият производител на петрол в света се съгласи с предложението на китайския президент Си Дзинпин да търгува с Китай с юани и призова за това и останалите страни от Персийския залив. Това означава, че първият и вторият по големина износители на петрол в света – Саудитска Арабия и Русия – вече са готови да търгуват с петрол в други валути, а не единствено в долари, както бе през последните десетилетия. През същото време Бразилия и Аржентина, две от най-големите икономики в Лагинска Америка обявиха, че създават нова обща валута за търговия помежду си, наречена „сур“ (юг). Ако към тях се присъединят и други латиноамерикански държави, то Латинска Америка също ще се измъкне от зависимостта си от долара, съответно от досегашния световен хегемон.[6]

От своя страна Русия и Китай преговарят с останалите държави от БРИКС за създаване на нова резервна валута, различна от долара, основана на валутите на държавите-членове на организацията – Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка. Това засили тенденцията централните банки по света да диверсифицират валутите си в  китайски юани, шведски крони и т.н.[7]

Намалява делът на БВП на ЕС и САЩ спрямо този на Азия като цяло. През 2021 г. БВП на азиатските държави е бил 36.8 трил. дол., на САЩ – около 23 трил., на ЕС – 14.45 трил. дол., т.е. Азия вече произвежда приблизително толкова БВП, колкото Западът, включващ САЩ и ЕС. В същото време световният хегемон САЩ задлъжняват със скорост, непозната в световната история. За да задлъжнеят със 7 трилиона долара от времето на Джордж Вашингтон до Джордж  Буш на тях им са били необходими 215 години. Сега те натрупаха допълнително дълг от 7 трилиона долара само за 27 месеца – от март 2020 до юни 2022 г., а политиката на правителството на Джо Байдън е той да расте още по-ускорено. И днес федералният дълг е 31.4 трилиона долара, което разпределено на американските семейства се пада по 242 000 долара на всяко домакинство. САЩ се опитват да започнат нова активна политика на държавата, особено в инфраструктурната и индустриална сфера, за което са необходими огромни държавни инестиции от трилиони долари, които могат да дойдат само чрез нов грамаден скок на задлъжняване и това ги изправя през ситуация на фалит или блокиране на тези опити от републиканците, слагайки таван на дълга, каквато тенденция има в момента.

Центърът на световната икономика се измества към Азия и на първо място към Китай, Индия, Индонезия, Южна Корея и пр. Китай надмина през 2014 г.  САЩ по БВП по паритет на покупателна способност и днес го изпреварва в това отношение с около 20 %, а според прогнозите през следващите пет години ще го надмине и номинално. Китай отдавна надмина САЩ като най-голямата търговска сила в света и неслучайно създаде своя проект „един пояс, един път“, за да улесни и поевтини своята търговия. Китай е най-големият кредитор на развиващите се страни в света и около 150 държави в света са използвали заеми от Китай. Той е най-големият търговски партньор на Африка, ЕС,  Япония, Русия, Украйна, Южна Корея, Виетнам, САЩ, а износът му за САЩ продължава значително да надвишава вносът от там. Общо Китай е най-големият търговски партньор на 120 държави в света.[8]

В Китай вече има по-голяма продължителност на живота на населението от това на САЩ, няма бездомници като в САЩ, това е държавата с най-голямата средна класа в света, надмина САЩ по брой на патенти, цитирани статии и изследвания в областта на изкуствения интелект. Над 140 държави са предпочели да подпишат договор за ползване на китайската GPS система Beidou, опасявайки че използването на американската или само на американската система може да им създаде проблем. Китай е световен лидер в производството и покупката на електрическите превозни средства – само през последните две години броят на продадените електромобили в страната е нарастнал от 1.3 на 6.8 милиона. Той е най-големият инвеститор в света във възобновяема енергия. Двете компании в света с най-много патенти в областта на изкуствения интелект са китайските Тенсент и Байду.[9] Китай е лидер в производството в света на литиеви батерии, които имат ключово значение за зеления преход.

Сред класацията на десетте най-добри университета в инженерните науки в света само един е американски и той е на трето място, докато пет са китайски, включително и този, който е на първо място. Китай е лидер в квантовите технологии, които ще бъдат качествен скок в сравнение с досегашните компютърни технологии. Там вече е построен най-бързият квантов компютър в света и пуснат първият спътник, осъществяващ връзка чрез квантовни технологии. По американски данни Китай вече има достатъчно мощен компютър, чрез който може да дешифрира всякакви възможни пароли и да влезе във всеки компютър, изчислителна система, основана на електронни технологии система в света.[10]

САЩ се опитват да изтеглят водещите си технологични компании от Китай, но това е трудно, защото Китай е най-големият пазар в света. Типичен пример в това отношение е компанията Apple, която произвежда основната част от своите iPhone в Китай и независимо от сложността на веригите на доставки по време на пандемията запази своето производство там, тъй като една четвърт от произведеното се продава на място.

Индия се превърна през последните години в най-бързо развиващата се голяма икономика в света. Тя е вече най-голямата демографски страна и с най-голямо количество млади хора и работна сила на планетата, което е изключително важно нейно предимство. Бившата колония на Великобритания Индия вече надмина своя колониален господар по БВП и вече е петата най-голяма икономика в света, докато Великобритания по текущи цени има днес по-малък БВП отколкото през 2008 г. и търсейки спасение от икономическата криза избра индиец за свой премиер. Междувременно голяма част от водещите на Запад световни технологични гиганти имат начело като изпълнителни директори индийци. Според множество прогнози през следващите няколко години тя ще надмине Германия, след това и Япония и се очаква да стане една от трите най-големи икономически сили в света до края на това десетилетие

Всичко това води до ускорена промяна на геополитическите баланси и загуба на позициите на САЩ като световен хехемон. Има като следствие засилваща се мултиполярна битка и многобройни войни, които ще тресат света през следващите години и вече въвличат отново и България, превръщайки я в бъдеща жертва на нова национална катастрофа, която може да се окаже фатална изобщо за съществуването на българската нация.

.....

[1] Бьюкенен, Патрик Дж. Смерть Запада, М., 2003, с. 22

[2] Mahbubani. Kishore. The Asian 21st Century, Springer, 2022

[3] Richter, Felix. China Is the World’s Manufacturing Superpower, In: Statista, https://www.statista.com/chart/20858/top-10-countries-by-share-of-global-manufacturing-output/, May 4, 2021

[4] Palmer, Doug. What cold war? U.S. trade with China hits new high, In: Politico, https://www.politico.com/news/2023/02/07/trade-china-relations-economies-00081301?fbclid=IwAR2wek3axdaQtN7r8WtBvuB0-Y8rvbWZOYyHDTD6qIcfoE6DvGS7ThX19_w, February 7, 2023

[5] Дембинская, Наталия. “Готвят се за най-лошото”: Световните централни банки изкупиха цялото злато, https://pogled.info/svetoven/gotvyat-se-za-nai-loshoto-svetovnite-tsentralni-banki-izkupiha-tsyaloto-zlato.152182?fbclid=IwAR3836XEQQoPSxr7ad1lNPX0OuIontWNsQdZl4JRdN-Uihpra5gGY4BdTgU, 09.02.2023

[6] Meadway, James. Are we seeing the collapse of the dollar-dominated global economy?, In: Open democracy, https://www.opendemocracy.net/en/oureconomy/end-dollar-dominated-global-economy-bretton-russia-ukraine-china-saudi-arabia/?utm_term=Autofeed&utm_campaign=Echobox&utm_medium=Social&utm_source=Facebook&fbclid=IwAR28foiiwu9-joERpxvLwigKnaMinbu6rYvSeFoUprdmg4mcu5bLzLdbDXY#Echobox=1675095210, January 30, 2023

[7] Tayeb , Zahra. Russia and Iran plan a gold-backed stablecoin, while Brazil and Argentina seek a shared currency. Here are 5 rising threats to the dollar’s dominance of global trade, In: Markets Insider, https://markets.businessinsider.com/news/currencies/dollar-dominance-russia-china-india-brazil-oil-trade-reserve-currency-2023-1, January 29, 2023

[8]  Green, Mark China Is the Top Trading Partner to More Than 120 Countries, In: Wilson Center, https://www.wilsoncenter.org/blog-post/china-top-trading-partner-more-120-countries, January 17, 2023

[9] Durde, Tyler. Chinese Companies Dominate Among Global AI Patents, In: Zero Hedge, https://www.zerohedge.com/technology/chinese-companies-dominate-among-global-ai-patents?fbclid=IwAR2PMaODU1PiDdqivY8HgnZcZXMkMg9VcqMcLpZJ0oyUb95WTi2iuQwIZcI, February 2, 2023

[10] Tucker, Patrick. Is China About To Destroy Encryption As We Know It? Maybe, In: Defense one, https://www.defenseone.com/technology/2023/01/china-about-destroy-encryption-we-know-it-maybe/382041/, January 20, 2023

Клуб 24 май