През 1970 г. Алвин Тофлър публикува своят бестселър «Шокът от бъдещето», в който обясняваше как бъдещето така ускорено навлиза в днешния ден, че хората са в шок от скоростната поява на нови неща. През последните 23 години ние преживяхме също шок, но не от бъдещето, а от миналото.

Започна се с реставрация на партии, умрели още в 1934 г. или десетилетие след това. На имена, фигури и символи от преди половин век. После бе най-радикалната реституция в Европа. Времето се върна назад с имена, паметници и символи като се почне от улица «Мария Луиза», площад «Александър Батемберг» и стигне до Добрич и Монтана. Върнаха се някогашният български цар и неговата собственост.

Беше извършено «връщане на земята в реални граници», което я надроби на повече от 10 милиона парчета, както преди половин век, трудно обработваеми със съвремена техника. Унищожени бяха огромни стада и птици в модерни птицеферми, продадени за скрап системи за напояване. Върнаха се времена, описани в знаменитата Яворова «Градушка». Дори след Реставрацията във Франция през 1815 г. 26 години след Революцията френският крал отказва на завърналите се от чужбина аристократи, чиито земи са били национализирани и разпродадени от революционерите, да си ги реституират, за да не пострада френското земеделие. У нас това бе направено и селското стопанство се върна с един век назад, а селото - в кърджалийските времена преди повече от два века с вилнеещите цигански банди, убиващи възрастни хора за 20 лева, разграбващи реколта, птици, инвентар.

През 80-те години на ХХ век България е най-индустриализираната държава на Балканите и индустрията е основното перо, чрез което се създава национален доход. Четвърт век по-късно тя е най-деиндустриализираната страна на Балканите и се е върнала в миналото 70-80 години, но в съчетание с едно опустошено село.

Върна се корумпираната система за многопартийна представителна демокрация, в която политиците се обогатяват благодарение на достъпа до властта и броят на партиите е по-голям с пъти от броя им в 1934 г., когато на българите им е дошло от гуша от желаещите да се възползват от държавата и да грабят и посрещат с облекчение 19-майския преврат срещу тях.

През 80-те години у нас е поставена задачата за «интелектуализация на цялото общество», защото се смята, че бъдещето е на общества, основани на информацията, знанието, интелекта. Четвърт век по-късно обществото се е върнало 120 години назад във времето след Освобождението и десетки копия на простащината, дебелащината, безпардонноста, самодоволната арогантност на Бай Ганьо, Данко Хаирсъзина и Гуньо Адвокатина шестват по екраните на нашите телевизори.

След 1945 г. в страната има значително количество неграмотни, но в резултат на кампанията по ограмотяване в началото на 50-те години неграмотността изчезва в българското общество. Днес отново има десетки хиляди неграмотни и техният брой ежегодно се увеличава. Страната се е върнала 65 години назад в своето минало.

Социализмът залага в своето развитие на икономика на бъдещето, която трасира пътя към ново информационно и постиндустриално общество. Четвърт век по-късно стратегическата ориентация е към икономика на миналото. Вместо на тогавашното производството на компютри ново поколение се залага на поклонически туризъм, привличащ вярващи в чудеса хора. Вместо на вече ликвидирания и разграбен супермодерен Завод за дискови запаметяващи устройства в Стара Загора се разчита на археологически разкопки на реалности от преди две хилядолетия, с които да се прави културен туризъм. Вместо на икономиката на биотехнологиите и на ДСО «Биотехнологии» се разчита на икономика на вампирите и мощите на Йоан Предтеча. Министри като Огнян Дойнов, Стоян Марков, Стоян Овчаров разчитат на кибернетиката, суперкомпютрите и новите технологии за развитие на икономиката на България, а сегашният министър Симеон Дянков се гордее, че е «главен археолог на републиката» и усърдно дава пари за икономика на останките от далечното минало.

В историята ни основен елемент в осъзнаването на българите като нация е борбата срещу «турското робство» за свобода и национално освобождение. Сега обаче отново се появяват заглавия, език, дискурс, описващ българите като роби, подобно на техните възприятия за ситуацията преди 150 години. «Робите на Европа» - така са характеризирани една немалка част от българите имигранти в Западна Европа в представено от КТ «Подкрепа», като се подчертава свръхексплоатацията и принудителния труд, на който са подложени бъларите като «бели роби» в различни страни на Европа.

В спорта на Олимпиадата през 2012 г. в Лондон се върнахме 60 години назад в 1952 г. в постиженията си. На изложението «Направено в България» през 2011 г. българските фирми представяха набор от стоки, типични за края на ХІХ век – минерална вода, розово масло и пр., т.е. върнали са се 120 години назад В цели региони в България поминък се търси в селски туризъм, предлагащ традиции и кухня от преди столетия. От Дунава до Сомалия върлуват пирати и залавят български кораби, както е било преди няколко столетия.

Врачките, знахарите, астролози, магьосниците са вече повече от учените, а според изследване на агенция «Галъп» близо половината българи смятат, че им е направена черна магия, т.е. връщането е направо към средновековието. Скоросттта, с която се изграждаха религиозни храмове на различни църкви през последните две десетилетия е по-голяма отколкото през всичките последни двеста години. Хиляди болни и сакати хора се събират всяко лято на «Кръстова гора» с надеждата за чудо което да ги излекува, както е ставало столетия и хилядолетия назад с надежди, давани от шамани и проповедници. Един от най-големите сблъсъци на различни групи през 2011 г. се оказа с вярващите на една джамия – Баня башъ в София, а не например сблъсък за правата на захвърлените на произвола работници в Кърджали. Самият министър-председател е суеверен като средновековна бабичка и признава, че връща колата на НСО, ако черна котка му пресече пътя. Да, това си е едно ново средновековие

На политическите сили им трябват не хора, които залагат на разума си, а на вярата. Разумният човек се съмнява, той трудно може да бъде лъган, а опиращият се на вярата и опростаченият е податлив на обещания за политически чудеса. Ако е лесно да го убедиш, че проблемите му ще се решат като докосне мощите на Свети Йоан или поредната «плачеща Богородица», политическите манипулатори успешно ще го накарат да вярва в чудото на поредния политически спасител.

За 23 години България претърпя демографска катастрофа, сравнима само с катастрофата през първите десетилетия след падането под Османско робство. Сега обаче спадът в раждаемостта и застаряването са такива, че демографското дередже е много по-тежко отколкото преди шест века.

х  х х

Пред блока, в който живея в София, един клошар седи денонощно до кофите с боклук, бие се с кучетата за тяхното съдържание, гледа със страшен поглед конкурентите клошари, които се навъртат наоколо и дебне кой какво ще хвърли в тях, за да измъкне нещо за препитание. Докато го наблюдавам чувам как поредния либералстващ идеологически влъхва обяснява по телевизията колко свободни сме днес, не било като в черното минало. Може би трябва да слеза и да го обясня на клошаря, биещ се с поредното куче за плячката от кофата. Той май не го знае.

 

Преса