/Поглед.инфо/ За съжаление или не, трети път няма. Резултатите от референдума в Турция вещаят злокобни последици за нас, във всеки един случай. Ако Ердоган се укрепи, той ще започне да изгражда със сила ислямската дъга, включваща България. Това може да започне скоро, за да се задуши с войнствен национализъм вътрешната съпротива. Ако пък избухне гражданска война, милиони турци и мигранти ще тръгнат да се заселват тук и ще искат да наложат своя начин на живот. Коя от двете злини е по-малко опустошителна, е трудно да се каже.
Алтернативата на Турция няма как да се хареса на евроатлантиците, но не може да забравим, че техните усилия доведоха до този кръстопът. Те разрушиха армията, те разбиха разузнаването и предадоха агентите ни в Турция, те пуснаха Анкара да си разиграва коня в България, те гледаха с едното око към Босфора, като заминаваха за Брюксел. От тях идваха илюзиите, че НАТО или ЕС щял да ни защити.
Ще ни защитят, ама на куково лято. Не се съмнявайте, че НАТО отдавна ни е продало и предало на Турция. Накараха ни да унищожим ракетите, авиацията и бронетанковите съединения, именно за да бъдем беззащитна и лесна плячка. Мисли ли някой, че по друга причина бяха разбити въоръжените ни сили ? Несъмнено и ЕС ще ни отстъпи на Турция, както предаде някога Чехословакия на Хитлер. За Западна Европа солидарността никога не е имала стойност, щом от нея няма сметка.
Знаем, че опасността не идва от вчера. Турция, при всички режими и управления след Втората Световна война е търсила реванш и жизнено пространство на северозапад. И при Мендерес, и при Демирел, и при Йозал, и сега при Ердоган тя е мечтала за Тракия и Македония, за Мизия и Добруджа, за Северна Гърция, Солун и островите в Егейско море. Разликата е, че попреди десетина години мечтаеше на ум, а сега - на всеослушание.
Турският референдум може да се окаже спойката, която да обедини разпиляното българско общество. Опасността, която ни връхлита, е добра основа всички, които милеят за Отечеството, да се сплотят в името на независимостта, суверенитета и териториалната цялост на България. Но дори и да стане, това ще е важно, но не достатъчно условие за ефикасно противопоставяне на опасността от югоизток. Нужна е още сила, и то голяма, велика сила.
Единствената, която може да ни помогне, е и единствената държава, от която Турция се страхува. За да поискаме руския чадър, ние трябва да действаме в две посоки - първо, да го направим бързо и да предотвратим развитието на опасността и второ, достатъчно умело и дипломатично, така че да не извадим очи, вместо да изпишем вежди.
Нямам колебание, че сме изправени пред най-голямото изпитание от Освобождението насам. Задължени сме да се подготвим и да го посрещнем, както подобава.
