/Поглед.инфо/ Васил Василев, председател на фондация „Братя Василеви“, в интервю за предаването „Добър ден“ на Радио „Фокус“

Водещ: Г-н Василев, как коментирате решението на правителството за издигне кандидатурата на еврокомисар Кристалина Георгиева за генерален секретар на ООН?

Васил Василев: Аз се чудя какво може да накара правителството да си навлече такъв световен позор – да се откажеш от кандидата си, който при това не е безлична фигура, а е шеф, и то втори мандат, на най-голямата организация на ООН, ЮНЕСКО, с реални шансове за успех, подкрепена сега от трима от петте постоянни членки на Съвета за сигурност, и да заложиш на човек, който аз съм готов да се хвана на бас, с който и да е от правителството на 10 000 лева, че няма да стане генерален секретар на ООН. Аз съм работодател и много хора ходатайстват да взема един или друг на работа. Представям си някой да ми препоръча кандидат за висококвалифицирана служба с огромни отговорности, да се кълне в неговите качества, аз да си губя времето да го преслушвам, изпитвам, проверявам, и точно на финала, дори да взема решение, ходатайстващият да каже „А, не, не, този не става. Я, ако обичаш, назначи братовчедка ми“. Дори възпитанието да ми позволи да изгоня ходатая, аз поне ще предупредя другите си колеги да не му вярват никога и да гледат на него като на дребен мошеник във всичко, което им говори оттук нататък.

Водещ: А като журналист и анализатор как коментирате тази ситуация, на която в момента ставаме свидетели. Към момента не е ясно какво ще се случи точно с Кристалина Георгиева? Тя трябва ли да подаде оставка от поста, който заема към момента – еврокомисар? Изобщо, изпадаме в една такава малко странна ситуация.

Васил Василев: Аз се сещам, тая история ми напомня нещо друго. На Световното първенство по футбол в САЩ през 1994 г. ние паднахме в първия си мач от Нигерия с 3:0. Представете си, че тогава правителството беше взело решение да махне Стоичков, Костадинов, Трифон Иванов, Лечков – всичките ни герои, и вместо тях да прати, да речем, „Беласишките тигри“.

Водещ: Бистришките.

Васил Василев: Да, или „Бистришки“, „Беласишки“ – няма значение кой. Щяхме ли да станем четвърти в света? Може ли? Това е наистина… Българският богат и прекрасен език има много думи, които могат да характеризират това действие – срам, позор, падение, безчестие. Това е, което ние ще изпитаме отсега нататък, и то не говори за вътрешната реакция. Тя може да има значение по отношение правителството или не, но аз говоря за отношението на света към нас. Да пренебрегнеш така симпатиите на една Франция, в която беше изграден инициативен комитет в подкрепа на Бокова от най-влиятелните личности в тази страна, постоянен член на Съвета за сигурност, да пренебрегнеш мнението на другите държави, които са в това, и вместо това, на инат да набуташ човек, който всички са абсолютно сигурни, че няма да стане генерален секретар на ООН – аз не мога да си представя как оттук нататък на международни форуми ние ще имаме лицето да се представяме или да защитаваме някаква теза, защото всеки ще каже „Ами, тия утре ще се обърнат и ще говорят точно обратното на това, което са приказвали днеска“.

Водещ: Според думите на външния министър Даниел Митов, всъщност правителството не оттегля подкрепата си от Ирина Бокова, а очаква тя да вземе своето решение сама да се оттегли. Как да разбираме всичко това, какво следва оттук нататък?

Васил Василев: Оттук нататък аз не мога да ви кажа какво следва. Ние знаем, че Бокова няма да се оттегли. Ние не знаем дали тя няма да бъде предложена, кандидатурата й да бъде издигната от една страна като Франция или някоя друга държава.

Водещ: Има ли такава опция?

Васил Василев: Ами, след като се говореше за това Албания да издигне кандидатурата на Георгиева, защо да не може Франция да издигне кандидатурата на един човек, който два мандата е ръководил най-успешната световна организация – ЮНЕСКО, до този момент? Така че такива хипотези могат да възникват отвсякъде, но каквото и да стане, аз мисля, че на България беше нанесен страхотен позор. Нашата дипломация беше покрита от едно позорно було на некомпетентност, недалновидност, негодност и това дълго време ще ни тежи, дълго време, след като се махне и този, който сега стои на мястото на външния министър.

Водещ: Според вас Кристалина Георгиева има ли шансове за генерален секретар на ООН след кандидатурата на Ирина Бокова?

Васил Василев: Ако вие мислите, че има шансове, да се хванем с вас на бас. Аз затова жертвам 10 000 лева, защото съм твърдо убеден, че тя няма да стане генерален секретар на ООН, въпреки подкрепата, ходатайствата, които вероятно ще получи от български държавни лица. Но това е международната сцена. На нея неопитни и негодни хора не могат да вървят напред. И затова аз предлагам това нещо. Аз смятам, че няма да стане и съм готов да загубя, ако стане. Но съм готов и да спечеля, ако се окаже, че съм познал.

Водещ: Смятате ли, че днешното решение на Министерския съвет на Република България е продиктувано някъде отвън – нещо, което отдавна се завъртя в публичното пространство?

Васил Василев: Че то кое решение на Министерски съвет не е съобразено с чужди интереси? Кое? Можете ли да ми кажете? Дали решението за мигрантите, дали смачканата и колеблива позиция по отношение на мигрантите и пропускането им, настаняването им в България, създаването на бежански центрове не е продиктувано отвън? Дали решението за „Южен поток“ не ни беше наложено отвън? Кое решение на българското правителство е самостоятелно и отговаря на националните интереси? Та ние не сме в състояние, правителството не е в състояние да реагира дори на поругаването на паметника на Каймак-Чалан и се е свило в миша дупка и не смее да каже нищо срещу властите в Скопие – очевидните инициатори на този вандалски акт, та камо ли по други големи въпроси.

Водещ: Въпросът обаче сега, този път е как изглеждаме пред света, защото рискуваме да се окажем в ситуация да имаме двама състезатели, две българки, и накрая от два стола да останем на земята. Как изглеждаме пред останалите страни-членки на ООН?

Васил Василев: Аз ви казах – смачкани, жалки, недостойни за уважение. Със сигурност всяка една стъпка от страна на официалните власти ще бъде посрещната с присмех от останалите ни партньори в ООН, останалите държави, защото такова нещо, доколкото и аз четох и доколкото знам, никога не се е случвало в аналите на световната организация. Аз неслучайно ви дадох два примера както с ходатайството за един кандидат, който в последния момент е сменян с някой друг, така и със смяната на един спортист, изпратен от държавата да се състезава някъде, и при първия му опит на висок скок, копие, на лека атлетика – каквото искате – ако се окаже, че той е неуспешен, правителството да го върне обратно и вместо него да изпрати някой министерски братовчед.

Водещ: И накрая да ви попитам, с едно изречение – кой печели и кой губи от днешното решение на Министерски съвет.

Васил Василев: То ще стане ясно кой печели. А кой губи – губи България, губи представата за нашата страна,че води национална политика, съобразена с интересите на българския народ. Печели представата за България, че води слугинска външна политика, в която за всяка една запетайка тя трябва да се допита до Брюксел или до Вашингтон.

Ева БРАНИМИРОВА

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели