/Поглед.инфо/ Макар че този лозунг, означаващ в превод от испански „Няма да преминат!”, става известен с гражданската война в Испания (1936-1939 г.), то той е не по-малко актуален и днес в условията на гражданската война в Украйна. През 1936 г., когато войските на Франсиско Франко стигат до Мадрид, те биват посрещнати от бойците на републиканците и интербригадистите с тази знаменита фраза, която се приписва на Долорес Ибарури и е произнесена от нея на митинг от 18 юли 1936 г. На митинг в Париж от 3 септември 1936 г. Ибарури казва още:
„Ако позволим на фашистите да продължат престъпленията, които извършват в Испания, агресивният фашизъм ще сполети и другите народи в Европа. Нужна ни е помощ, нужни са ни самолети и пушки за нашата борба... Испанският народ предпочита да умре на крака, пред това да живее на колене”.
Днес в Украйна можем да наблюдаваме много сходства с гражданската война отпреди 75 години в Испания. Отново имаме жадни за власт политици, които са готови да жертват народа си, за да се облагодетелстват (тогава Франко, а днес Порошенко, Яценюк и компания); отново имаме противоправно завземане на властта със сила (тогава с армейските части на Франко, а сега с така наречения „Майдан”); и в двата случая противниците биват масово избивани, включително и мирното население; и в двата случая хунтата, завзела властта, се ползва с подкрепата на Германия, за да я задържи (Хитлер изпраща танкове и самолети на Франко, а Меркел въвежда санкции срещу Русия, за да покаже подкрепа за Порошенко); но и в двата случая фашизмът се сблъсква с опозиция (републиканците в Испания и опълченците от Донецката народна република (ДНР) и Луганската народна република (ЛНР) в Украйна). Има и още една прилика, на която именно ще спра вниманието си в тази статия. И преди 75 години, и сега фашизмът получава отпор не само от своите непосредствени жертви, от онези, които опитва да убие, да унищожи, но и от солидарните с тях граждани на други държави – интербригадистите.
Интербригадите (исп. Brigadas Internacionales) са въоръжени подразделения, формирани от чуждестранни доброволци, напуснали държавите си и обрекли се на лишения и опасности, за да се борят за животите на гражданите на една чужда държава, които биват избивани от фашисткия режим, който се установява в нея. По време на Испанската гражданска война сред чуждестранните доброволци най-голям е делът на французите (почти 25 %), следвани от поляците (10%), италианците (почти 10%), немци и американци. Сега когато киевската хунта е пред Донецк и Луганск, както преди повече от 75 години войските на Франко са били пред Мадрид, отново на фашистите им се заявява: ¡No pasarán! И това не го заявяват само опълченците в ДНР и ЛНР, но и всички, които са станали новите интербригадисти.
Вчера (28 август 2014 г.) Алксандр Захарченко, министър-председател на ДНР, съобщи, че в редиците на опълченците са влезли около три до четири хиляди души руски граждани, много от тях с военна подготовка. Разбира се, на запад това беше оценено като «пряка намеса на Русия в конфликта», «въвеждане на войски на Русия», «нападение», «агресия» и други подобни абсурдни определения. А това, че тези хора са влезли доброволно, че Руската федерация не е разпоредила нито едно нейно военно съединение да премине украинската граница, че никого не е въоръжила (или поне за противното и досега няма доказателства) – за това не се говори. Има ли и един руски гражданин на територията на бойните действия, то значи Русия се е намесила?! През последните месеци се наслушахме на подобни глупости. Важното е, че все още има хора, които са готови да рискуват живота си за един чужд народ. Да се жертват за хора, които не познават, но на които съчувстват. За хора, които иначе ще бъдат жестоко убити и то не заради друго, а заради своя език и заради желанието си да запазят идентичността си. Щом така наречените «официални власти» са дошла с насилие на власт хунта, готова да убива собствения си народ за власт и облаги, то на тях трябва да се противодейства! И това е дълг не само на народа-жертва, но и на всички народи по света.
Не само руснаците осъзнават това. На 6 август излезе съобщение и за граждани на други държави, които воюват рамо до рамо с опълченците. На това съобщение като че ли не беше обърнато особено внимание. А интербригадисти се стичат отвсякъде – от Испания, от Италия, от Франция, Канада и Полша. Но някоя от тези страни да е обвинена досега в намеса във вътрешните работи на Украйна, сочат ли я някъде с пръст като «агресор»? Не – само Руската федерация бива изкарвана виновна. Двойните стандарти на Запада не си струват коментара, защото вече толкова пъти сме ги разглеждали в други статии, че едва ли нещо ново може да се напише по въпроса.
Ще приведа все пак като пример част от интервютата на двама испански доброволци, борещи се срещу фашизма в Украйна, както това са правили дядовците им преди 75 години. Думите на Рафаел Муньос Перес (Рафа) и на Анхел са показателни за настроенията и мотивите на повечето интербригадисти.
„Ние сме двама испански младежи и сме тук, за да види светът, че това, което казват по испанските и северноамериканските телевизии не е истина. Тези хора (опълченците) не са терористи, не са престъпници, те защитават своите домове и семейства!” – заявяват двамата на качено в Интернет видео.
„Единствено мога да обещая да давам всичко от себе си за този народ, както правех досега. Струва си! Нашият труд не е маловажен, искаме да разкрием истината, която нашите средства за масова информация крият, за да спре светът да извръща очи, както през 1936 г. за нашата земя” – продължава Перес.
Запитани дали не се страхуват от смъртта, испанците казват, че считат за свой дълг да воюват срещу фашизма, както това са правили дядовците им в гражданската война в Испания и че няма да забравят помощта, която едно време същите тези дядовци са получили от граждани на други страни за своята борба. Международната солидарност е още жива, колкото и да не им се харесва на западните „демокрации”.
Но докато преди 75 години фашисткият режим на Франко успява да се наложи с помощта на Хитлер и Мусолини, то режимът на Порошенко, Яценюк и компания, подкрепяни от Меркел и Обама, сериозно се разклаща. Опълченците изтласкват войските на хунтата, проникват все по на юг, обкръжават врага и му нанасят сериозни удари. И докато през Испанската гражданска война Хитлер и Мусолини успяват да спечелят победата за Франко, то сега изходът от гражданската война в Украйна изглежда ще бъде коренно различен. САЩ и ЕС не могат да влязат директно на украинска територия, защото се страхуват, че и Русия ще стори същото. Задоволяват се с нападки и лицемерно налагат санкции на Руската федерация, която не е участник в конфликта. Ответните санкции обаче подкопават привидното единство в ЕС и показват колко безсмислена и вредна за икономиката на Съюза е икономическата война с Русия. Така фашисткият режим в Киев не може да получи чак такава сериозна подкрепа, каквато получава в края на 30-те години Франко. Може би поне този път историята няма да се повтори, а фашизмът ще бъде спрян в зародиш. И то благодарение на усилията на опълченците и на всички техни братя и сестри, граждани на чужди държави, които пренебрегват опасностите, за да защитят животите на други човешки същества.
Това само показва, че не е важно дали ще се кичиш с венеца на „демократ” и дали ще наричаш някого презрително „комунист”, както стана модно в последните 25 години. Важното е да си на първо място човек! А един истински човек няма да остане безучастен пред масовото избиване на човешки същества!
Николай Ковачев е избрал за свой девиз: „Хората обединени, не могат да бъдат победени!” Изглежда, че този девиз ще бъде потвърден на практика от опълченците и интербригадистите в Югоизточна Украйна, от където фашистите „Няма да преминат!”
