/Поглед.инфо/ Българската позиция спрямо украинския конфликт и Русия се е превърнала в генно-модифициран продукт на американската геополитика. И като всеки изкуствен продукт това едва ли ще е добре за съдбата ни. Този извод не е лишен от основание заради Щабния елемент за интегриране на силите на НАТО, който в началото на месеца заработи в страната ни. Също заради българското участие в различни военни учения, насочени срещу Русия, включително в самата Украйна. В крайна сметка и заради факта, че по украинския конфликт страната ни отпадна от компанията на трезвомислещите Унгария, Чехия, Словакия,(а също Италия, Гърция, Кипър, Испания, Финландия)и се прикачи към компанията на дрогираните с русофобия Полша, балтийските държави и Румъния.

Официално Щабният елемент се води като част от плана на НАТО за сдържане на Русия, задействан най-вече от фобиите на Полша и балтийските държави. Зад кадъра обаче това е план срещу естественото(и европейско впрочем)право на Русия да защити своето малцинство в Украйна. Нещо повече, това е план изобщо срещу руския етнос. Зад завесата съзираме и други злокобни помисли -изхвърлянето на този етнос от европейското политическо пространство, издигането на нова Берлинска стена на Стария континент, неговото разделение и конфронтация между основни негови съставки. Неотдавна италианският премиер Матео Ренци в речпред католическото движение "Общност и освобождение" предупречи, че "сред определени европейски държави има намерение Русия да не бъде включена в Европа" и че това ще бъде трагична грешка. Не е трудно да се досетим, че той е имал пред вид Полша и балтийските държави, а към тази компания може да добавим и една Румъния. Все държави, в които заработиха същите щабни елементи. Все страни, за които русофобията е не просто политическа позиция, а направо цивилизационна диагноза.

Те обаче едва ли биха действали сами без вишестояща глобална сила. А Вашингтон не крие амбицията си да остане началникът не само на евроатлантическото пространство, но и на света.

България обаче е въвлечена не просто в този геополитически проект, а в заговор и конфликт с руския етнос. А той просто бе принуден да се брани в Украйна. Плюс, че нито този етнос, нито лидерите му са ни сторили нещо лошо. Това няма как да е естествената ни историческа и морална генетика. През юли геополитическата икона на САЩ Хенри Кисинджър даде общирно интервю за списаниеNatonal interest, в което засегна интервенциите и намесите на Америка в чужбина след Втората световна война. И в отговор на реплика на интервюиращия, че в украинския конфликт Америка повтаря допуснати грешки, бившият държавен секретар на САЩ(и впрочем нобелист за мир)обяснява защо е така: "Защото не желаем да се учим от собствения си опит. Защото всичко това по същество се извършва от хора, които се намират извън историята. Сега в училищата историята не се преподава като последователност от събития. Нея я разбиват на теми и откъсват от контекста".

Питам се дали извън историята не е и днешната ни политическа върхушка, по-точно онази част от нея, която определя външната ни политика спрямо Русия и Украйна. И дали благодарение на тях България не е станала ГМО на американската геополитика или поне на най-войнствената й част?

Сегашната ни позиция към Русия е чужда на историческата ни генетика по ред причини. Да вземем близостта на езиците. В тях има немалко думи, които се различават само по една-две буквички. Има и напълно сходни думи, в някои от тях само ударението пада на друга сричка - в този смисъл езиците си ни са като братовчеди. Има и думи, в които няма какво да пипнеш - в този пък смисъл езиците ни са направо близнаци. Има и цели изречения, в които повечето думи са еднакви. Ето ви едно изречение на руска медия от политическата сфера: "Приднестровье может повторить судьбу Крыма", предупредил генеральный секретарь Совета Европа". Преведете си го на ум и ще видите, че думите са с един и същи корен. Ето ви още едно изречение, но от сферата на културата: "В начале 1960-х Уорхол создал серию произведений с изображением доллара". Ще търсите ли българския превод в речника? Или пък изречение от областта на науката: "Зернохранилище принимает образцы семян от правительств, частных групп и даже других банков-семенохранилищ, обеспечивая их безопасное и бесплатное хранение". От думите близнаци ти става ясно значението и на единствената непозната дума - показателно местоимение "их" (тях, тяхното).

И тази близост не датира отпреди 239 години, когато се раждат Съединените щати. Тя датира от IX-Х век – цели епохи преди Америка да започне заформянето си като ембрион. Всепризнат е например българският принос в християнизирането на Киевска Рус. Древноруската Йоакимовска летопис разказва, че покръстителят на Русия княз Владимир приема християнството от българите - през 988 г. В ръкописа четем още, че “българският цар Симеон изпратил в Русия учени йереи (свещеници) и книги”. Всъщност това са били български мисионери на християнството. Вашингтон много държи са го зачитат като мисионер на свободата и демокрацията, но какви ли мисионери на просвещенето е имало на американска земя по онова време?

Тази близост е била градена и няколко века по-късно, когато българите Киприян Цамблак и Григорий Цамблак са били митрополити по руските земи.

Сега обаче същата тази Америка насъсква един срещу друг етноси с езици от един корен. Някой ще каже, че буквите не са остатъчно основание за близост между народи и държави, не е имунитет срещу вражда помежду им. Това е така и примери за това колкото щеш - включително и сега между украинци и руснаци. Но това само доказва пагубността от незачитането на езикова близост, на сходствата, изобщо на корена.

А за страната ни по-специално става дума не просто за букви близнаци, а за кръстосване на съдби, ако щете и на цивилизационния ход. И това е другата причина защо позицията ни към украинския конфликт не е в час с историческата ни генетика. Естествено, че става въпрос за войната на Руската срещу Отоманската империя, която ни носи свободата, впоследствие и пълната независимост. Близо цели два века -XVIII и XIX- българинът свързва с Русия освобождението си от ятагана. Известният ни историк и иследовател на фолклора Христофор Тзавела, роден в прочем в днешна Гърция, бе написал в свое изследване, че във фолклора ни има 500 песни, посветени на Русия. Значителна част от дейците ни от епохата на българското Възраждане са разчитали или са били свързани с Русия. Самото ни Априлско въстание също залага на нея. Големия ни писател и интелектуалец Точно Жечев(1929-2000) казваше, че Русия ни е върнала в християнския свят. Изъмканала ни е от отоманската яма, от мракобесието на тогавашния ислям, бихме добавили. Казано накратко, България е била в цивилизационна кома и оттам я изважда именно Русия.

Нашите русофоби контрират, че тя го е направила користно - тоест от геополитиески подбуди, а не от чувството на братство. Те продължават да не разбират колко инфантилен е такъв довод - та геополитиката е именно интерес, иначе няма да е геополитика. Щатите да не би от братство тръгнаха да бранеха косоварите?

Ако императорският двор в Петербург е бил мотиваран от интерес, което си е съвсем нормално, при широката руска общественост е надделявало именно братството - най-вече по етнос и вяра. Нашите русофоби изпитват срам, че сме били освбодени от една абсолютна, а не от някоя просветена монархия - Австро-Унгария или Британската. Ами просветените да ни бяха извадили от комата! И от братство ли щяха да го направят, след като не сме им близки нито като етнос и език, а и се разминаваме като вяра, макар с тях да сме християни.

Не че Русия е била безгрешна спрямо България, но в крайна сметка какво се получава? Някой те спасява, а ти впоследствие му вадиш нож или пък се присламчваш към враговете му. Точно това прави България с Русия. В три от най-тежките, най-съдбовните исторически моменти за руския народ през ХХ и настоящия век ние се оказваме негов враг - Първата и Втората световни войни и украинският конфликт сега. Без този етнос да е бил подпалвачът на трите пожара, нито пък да ни е заплашвал.

И това съответно не минава безнаказно за самите нас. Миналия век имахме три национални катастрофи и в две от тях ние бяхме срещу Русия. Това слуайно ли е? Провидението няма ли пръст в закономерността да ни се стоварват катастрофи, щом застанем срещу страната, която ни е извадила от цивилизационната кома? Историята не може да се обяснява с мистика, но закономерности в нея все пак има, паралелите се оформят от само себе си.

Политиката е като шофирането. Трябва да гледаш напред, но трябва да хвърляш поглед и в страничното огледало, особено когато минаваш в друга на лента или правиш завои в развитието си. За да не пострадаш, задължително е също да гледаш в задното огледало - тоест да не излизаш от контекста, ако тряба да перифразираме Хенри Кисинджър. И независимо как рулетката на историята е завъртяла ролите на световната политическа сцена, редно е да поглеждаме в задното огледало, когато се изправяме пред решения, засягащи Русия.

В този смисъл днешните ни държавници са слаби шофьори в политиката. И опасни за возилото, което уж управляват. Стиснали волана на американизма, те не поглеждат назад. В украинския конфликт вкараха страната ни сред противниците на руския етнос. Всъщност политиката на България към Русия е насочена срещу собствената ни история. Ето това е генетичната модификация, извършена от кръстоската с текущите американски интереси. И историята отново ще ни гази, задето не си взехме поука, задето изневерихме за сетен път на родството на буквите и преплитането на съдби, задето в крайна сметка не защитихме историческата си генетика.

Америка е на пубертетна възраст, тя има къса история, донякъде дори е обяснимо нейни държавници да излизат извън историята и да правят политика извън контекста. Но защо я копират нашите политици? Защо правят пубертетна политика, след като страната ни отдавна би трябвало да е излязла от тази възраст?

Само един ограничен ум може да оспорва силата и предимствата на Запада въпреки зачестилите му слабости през последните години. Да се оспорва принадлежността ни към НАТО или ЕС, значи да се отрече самия ход на развитието. Избрали сме да бъдем в определен полюс на геополитиката, но там не трябва да изневеряваме на гена си. И истинското ни място по украинския конфликт е редом до позицията на Унгария, Чехия и Словакия, а не в американската комбинация с Полша, трите балтийските държави и Румъния. Последните продължават Студената война, но срещу несъществуваща вече държава. На тях ли нашите управляващи искат да прилича страната ни?

Да се натрапва на цяла Европа страха, че Путин застрашавал балтийските държави и едва ли не след Украйна бил готов да тръгне срещу НАТО, е или надрусване до безпаметство с русофобска дрога, или част от коварна, дългосрочна и поради това опасна геополитическа интрига. И в двата случая е атакуемо. И в двата случая последиците ще тегли и страната ни.