/Поглед.инфо/ Одобрената от Народното събрание теза за руската заплаха остави впечатлението, че тази институция не представлява българския народ, марионетка е на чужди сили и продължава да вгорчава националното ни самочувствие.

Социологическо проучване в хода на обществения дебат по доклада за националната сигурност, в който се лансира тезата за руската заплаха, показа, че 85% от българите не възприемат Русия като опасност. Въпреки това мнозинството депутати го одобриха, макар и с минимална разлика. Това донякъде притъпява горчивината и е малко така като пудра върху синината националното самочувствие. И все пак човек не може да не стигне до заключението, че народните избраници не изразяват волята на тези, които са ги избрали.

Доводите за руската заплаха са изсмукани от пръстите, поради което са наблъскани с манипулативни изводи и гръмки фрази. Мисли на патерици с претенции да тичат. Да вземем входното изречение: „Действията на Русия са източник на регионална нестабилност и заплашват нашата основна цел за единна, свободна и мирна Европа“. Кремъл ли накара бившият британски премиер Дейвид Камерън да насрочи референдума за излизане от ЕС? Или може руската страна е агитирала британците да гласуват за излизането? Тя ли придума близкоизточните бежанци да хукнат към Европа или пък е нашепвала на ухото на Вишеградската четворка да отхвърля квотния прием на бежанци, налаган от Брюксел? Няма да се изненадам, ако мнозинството ни „избраници“ решат, че Москва стои и зад каталунския сепаратизъм.

Освен това Русия спаси 2-милионното население на Крим от изстъпленията на украинските фашизоидни шовинисти. Тези изстъпления щяха да залеят Крим, ако той не бе „анексиран“, там неизбежно щеше да се стигне до стрелби и убийства. Русия съхрани свободата и мира за това население, но за българските евроатлантици и за техните ментори това е заплаха „за свободна и мирна Европа“. Излиза, че за тях предотвратяването на убийства и насилие потъпква свободата, води до нестабилност и война и изобщо е нецивилизовано поведение.

По-нататък родните депутати изразяват тревога от засиленото военно присъствие и военни дейности на Русия в Източното Средиземноморие. Е, тук вече те паднаха в капана на собствената си глупост. Благодарение тъкмо на това присъствие и на тези дейности бе разгромена в Сирия терористичната „Ислямска държава“ и други подобни злодейски сили. Да не би нашите депутати да се тревожат, че победата над тероризма и варварството в Сирия застрашава националната сигурност? Че секването на мигрантския наплив е също заплаха за България и Европа?

Политическите ни ултраси гласуваха и за констатацията, че „нарастват предизвикателствата пред сигурността най-вече в региона на Балтийско и Черно море“ – заради Русия, естествено. А това да създаваш последните 27 години враждебен кордон от държави по нейната западна граница не е ли предизвикателство, това не провокира ли към закономерни ответни действия? За родните депутати този кордон сигурно е дар от цивилизованите небеса, където витаят пухкави ангелчета на свободния свят. За тях непредизвикателното поведение, свободната, мирна и цивилизована реакция би била Русия да посрещне и с хляб и сол ограбването й, обедняването и унижението й, на което бе подложена от Запада през 90-те години. В този случай – да, наистина е предизвикателство Русия да се защити като всяка нормална държава (и всяка нормална личност). Но какво ли да мислим за тези, които приемат на нож такова разбираемо поведение и го възприемат като заплаха?

Русия е обвинена също заради опитите й да възстанови и разшири сферите на влияние. Тук вече българският парламент заради геополитическия си слугинаж изпада в положението на крадеца, който вика „Дръжте крадеца!“ Много често събитията и процесите стават ясни по тяхната хронология. Пръв към разширяване на сферите на влияние тръгна Евросъюзът – непосредствено след съветския разпад. И ако разширяването му до Украйна бе естествено и безконфликтно, при тази държава процесът се обърнаха с краката нагоре. Най-напред това стана чрез вече проваления проект за източноевропейско партньорство, адресиран към бивши съветски републики извън ЕС, след това продължи с прикоткването на Украйна, чрез скалъпването на целия Майдан и споразумението за асоцииране на Киев с ЕС. Така че ако някой трябва най-напред да бъде обвиняван за сфери на влияние това е именно Евросъюзът. Но понеже зад прикоткването на Украйна стоеше Вашингтон, който в един момент на Майдана измести ЕС от ролята му на главен външен играч, това е разширяване и на американската сфера на влияние.

Отгоре на всичко Западът направи това по начин, за който се бие в гърдите, че не е от арсенала на цивилизованите му ценности – чрез въоръжен преврат срещу законна власт, чрез насилие срещу държавни институции и незачитане на човешки права.

Има и друго, прилъгването на Украйна в западната сфера на влияние донесе единствено беди на тази държава – унищожени отрасли, дългово заробване, скок на цени, масово обедняване, падане на заплатите до и под нивото на някои африкански държави, загуба на Крим, гражданска, но и етническа война в Източна Украйна. Преди три години Майданът пламна уж срещу местните олигарси, но в крайна сметка той изтика на президентския пост именно олигарх, който се оказа направо Потрошенко за страната си. Освен това Майданът си затвори вратите за руския пазар, който хранеше немалко украинци, но не бе допуснат на европейския пазар с неговото уж верую за свободна търговия. Тази година можеше да се чуе критика от украински еврофили, че ЕС ги е излъгал с малките квоти за украинските стоки, за които само е пооткрехнал пазара си.

В крайна сметка какво излезе – в западната сфера на влияние Украйна се озова у лайна (извинявам се за сравнението).

Барак Обама напълно е заслужил да носи името Бардак Обалама. Първо, неговата политика превърна Украйна в бардак (Също и Сирия, където поразиите му трябваше да разчиства Москва).

И второ, той обвиняваше Русия, че залагала на сфери на влияние, което пък било политика на минали векове. Е, не е ли Обалама, след като той самият прилагаше такава политика в Украйна? След като се е самобаламосвал, че няма да го разпознаем като крадеца, дето вика „Дръжте крадеца“.

В крайна сметка Западът прилага сфери на влияние, но Русия е виновна, че е принудена да защити своята сфера на влияние, обособила се при това не само икономически, но и исторически. За българските депутати тя е виновна за неща, каквито ги върши новият ни голям брат. Той не е заплаха, въпреки че организира преврат, а опасността е държавата, която се противопоставя на това незаконно деяние. Очевидно предавките на такова мислене са монтирани в обратен ред – включваш предна предавка, ама колата тръгва назад.

Докладът съзира и заплаха от икономическото и културно сътрудничество с Русия. Да не би българските атлантици да смятат, че по-евтиният руски газ, който щеше да потече по проваления „Южен поток“, е опасност за страната ни? А пък по-скъпият азербайджански газ, защото ще идва от по-далеч, ще вдигне жизнения стандарт на българина?

Що се отнася пък до културата, да не би евроатлантиците да съзират заплаха от гастроли примерно на родения у нас Филип Киркоров, на всепризнатия руския балет или на концертите на оркестъра на Мариинския театър с осетинския диригент Валери Гергиев? Ако това е заплаха, проблемът не е ли в „заплашения“?

Впрочем догодина трябва да отбележим 140-годишнината от освобождаването ни от турско иго благодарение на Русия. Не се учудвайте, ако парламентът съзре национална заплаха в честванията и вземе да ги отмени.

Като цяло цялата аргументировка за руската заплаха прилича на пъзел, който не може да се сглоби, защото парчетата му са погрешно моделирани. Просто няма как Москва да застрашава някой от натовските си съседи, защото зад него стоят още 27 натовски съюзници. За страната ни пък няма нито една сфера, в която да имаме противоречия или конфликт с Русия – нито териториални спорове, нито икономически сблъсъци, нито исторически, етнически, културни или други огнища на напрежение.

Че руската част от декларацията е чужда на българските интереси и обслужва чужди сили и цели е повече от ясно. Кои обаче са те? Първо, това е „дълбоката държава“ в САЩ. Не толкова сегашната администрация, колкото именно антитръмповския фронт. Движещата му сила е Демократическата партия и обкръжението на предишният президент Барак Обама. Тази „държава“ продължава да залага не просто на изолирането на Русия от Европа, а на насъскването на ЕС срещу Русия. Краткосрочната цел е Русия чрез изолирането и санкциите да закъса икономически, а евентуалното масово недоволство да отнесе Владимир Путин и на власт да дойде удобен за „дълбоката държава“ президент. Дългосрочната пък цел е да не се допусне трайно партньорство между руската икономика с нейните огромни природни ресурси и европейската корпоративна традиция. В такова партньорство „дълбоката държава“ вижда конкурент, застрашаващ хегемонистичните й амбиции.

Тези цели обаче са като сметки без кръчмаря. Първо, последното развитие на спора около проекта „Северен поток-2“ показва, че ЕС не може да се откаже от евтиния руски газ, колкото и „дълбоката държава“ да пречеше на това чрез русофобските й марионетки Полша и Литва. Освен това мощни европейски корпорации продължават да работят на руския пазар. И второ, във Вашингтон забравят, че Русия е евроазиатска държава. Ако Западът наистина й обърне гръб, тя има към кого да се обърне на Изток и да си върти бизнеса. Освен това Русия на Путин се превърна в глобална държава, тя е част от БРИКС, работи с държави от Африка и Латинска Америка.

Така че българския парламент е одобрил не просто чужди и нечистоплътни, но и провалената политика на Бардак Обалама и сбърканите интереси на „дълбоката държава“ в САЩ.

Той обаче е обслужил и русофобските фобии на управляващите в Полша. Тези политици може и да предизвикват известни симпатии със стремежа си за повече суверенитет от Брюксел, но относно Русия явно мислят как повече да й вредят, отколкото да я направят полезна за страната си и за Евросъюза (такава впрочем е и логиката на Киев). Със своя реваншизъм към Русия и Германия варшавската върхушка връща страната си дълбоко назад, не само в миналия, а и в 19 век. Това е все едно да извадиш от мазето ръждясалата мотика на дедите си и да си вярващ, че с нея ще правиш модерно земеделие. Ето за такава чужда политика гласуваха българските депутати.

А също за болните амбиции на прибалтийските републики и най-вече на Литва. Те са пешки в геополитическия шахмат и общо взето никой не се стреми да ги изхвърли оттам – имат си своето място. Ама се напъват да ги местят като топове. Цялата им врява за руската заплаха преследва користната цел да станат тежка категория играчи. А всъщност заплаха за Литва е самата й политика, довела страната до демографска катастрофа. През 1990 година нейното население е било 3,7 млн., през 2016 е вече 2,8 млн, а към 2080 ще стане 1,6 милиона. Литовците масово бягат на Запад заради липса на перспективи и тежко социално неравенство. Страната обезлюдява, миналата година я напуснаха 50 000 граждани. Дори бивши литовски дисиденти, борили срещу съветската система, вече признават, че управлението от последните четвърт век е по-лошо от съветското време. Но президентката Далия Грибаускайте продължава да врещи за руската заплаха.

Латвийците и естонците също масово мигрират на Запад и утре мнозинство в техните страни може да стане сегашното руско малцинство. Пак ли родните депутати и Западът ще смятат, че Москва заплашва Прибалтика?

С одобрението на декларацията българският парламент извърши грях към страната ни не само, защото се постави в положение да бъде кукла на конци, дърпана от други столици. Депутатите ни явно нямат историческа памет, вкарвайки България сред противниците на Русия. В две от трите национални катастрофи през миналия век ние бяхме в стана на руските врагове. Невидима ръка обаче има не само пазара, но и историята. И тя ни е наказала с тези катастрофи заради черната ни неблагодарност и коварство към Русия, която през 1877-1878 г. все пак е извадила жив българския род от историческата пропаст на турското иго. Към нова ли катастрофа ни води това Народното събрание?