/Поглед.инфо/ В името на Отечеството - дипломацията там, където се разместват пластовете в политиката!

В първите трудни години за Испания след Франко, когато тя стартира на картата на Европейския съюз като демократична държава премиерът-социалист Фелипе Гонсалес(1982-1996) загърбва партиен интерес в името на националния и предлага кандидатурата на “народния” Марселино Ореха за генерален секретар на Съвета на Европа.

/от книгата „Политическо ветрило“, Жоржета Пехливанова, 2002г./

Нисък на ръст, ортодоксален в поведението и в облеклото си, с очила и с коса прилепнала плътно към черепа му, Марселино Ореха е типичен баск от северните провинции на Баскония. Но той сякаш е притаил в себе си полъха на размирната испанска провинция на баските, където национализмът се е сраснал в поколенията й. Израснал е без баща. Баща му - депутат традиционалист от Гибускоа, 3 месеца преди неговото раждане бива убит от баските сепаратисти. Тази тъжна страница от живота му го съпътства и му налага норми на поведение, които го доизграждат като личност. Марселино Ореха Агирре (р.13.02.1935г.) расте в Сан Себастиан и Мадрид. Той следва и специализира в Мадрид, Бон, Лондон и Хага. Ореха притежава изключителна работоспособност, широка обща култура и феноменална памет. Твърде млад бива забелязан от испанския политически елит и влиза в политиката. През 1960 г., 25-годишен Ореха постъпва във Външно министерство и извървява дипломатическата стълбица с лекота и любов към професията си. М.Ореха е основател на будната политическа група “Тасито” през 1973г., заедно с изтъкнати политици и журналисти, разочаровани от политиката на Франко, споделящи въжделението за “нова Испания” по подобие на другите западноевропейски държави. Ореха бива преподавател в Испанската дипломатическа школа, съветник в ООН, съветник в Международния валутен фонд, в Интерамериканската банка за развитие, в ОССЕ, както и директор на Испанска външнотърговска банка, зам.министър по информация и туризъм, зам.министър на външните работи.

Като съидейник на Адолфо Суарес, от юли 1976г. до септември 1980г. той е външен министър на Испания. Именно по времето на министър Марселино Ореха бяха издигнати отношенията между България и Испания на ниво посолства. Заслугата му като външен министър на прехода е изключително голяма за отварянето на Испания към Европа и света. Затова и политическата оценка за Ореха е така висока. Имах удоволствието да контактувам на няколко пъти с тази необикновена личност. По време на испанския преход той е депутат и кралски сенатор в испанските Кортеси - 1977г.

“Аз станах дипломатически чиновник във Външно министерство, защото имах голямо влечение към външната политика и винаги съм искал да бъда дипломат, чувствах едно привличане към областта международна политика, международно право...”, заявява бившият външен министър на 25 юли 1981г., мотивирайки своята нова политическа роля, която възнамерява да играе в Съвета на Европа, в Страсбург, на петия етаж в Европейския дворец. Този неспокоен, забързан, общителен и сърдечен човек в това ново амплоа трудно намира време да си спомни, че е посланик, затрупан с папки и проблеми от всякакво естество. Марселино Ореха е всеки ден на арената - в Съвета на Европа до пет следобед.

“Сред испанските парламентаристи нямаше някой, който да е спокоен преди гласуването за поста Генерален секретар на Съвета на Европа, когато за него кандидатства Марселино Ореха. Тази организация тогава групираше 21 европейски демокрации и Ореха излезе напред като фаворит за поста...”, си спомня депутатът Хуан Карлос Герра Сунсунеги, когото познавам от времето, когато беше сенатор на Паленсия и първи зам.председател на Испанския сенат (1979-83г.). Юристът Х.К. Герра Сунсунеги е и сега депутат в Испанските кортеси за Паленсия от партията на Х.М.Аснар. “След заседание на христиандемократическата група се разбра, че кандидатурата на Ореха бе на преден план. Въпреки, че се промъкна информация, че британските консерватори могат да не гласуват “ан блок” за Ореха. Основният съперник за поста му от другите двама кандидати бе генералният секретар тогава австриецът Франц Карасек, дипломат и парламентарист също от христяндемократичната група в Съвета. Но Ореха беше подкрепен и от италианеца Джулио Андриоти, “мозъкът” на италианските христяндемократи, считан за най-влиятелния политик в Рим, който по това време беше външен министър в правителството на Кракси.”, разказва Сунсунеги.

В един декемврийски ден на 1983г. премиерът Фелипе Гонсалес позвънял на М. Ореха от кабинета си в правителствения дворец Монклоа и му предложил да бъде издигната неговата кандидатура за Генерален секретар на Съвета на Европа от името на испанското правителство. Ореха, който от скоро бил влязъл в “Народния алианс” на Фрага, му отговорил само с едно “да” без колебание. След предложението на министър-председателя, Ореха незабавно заминал за Рим, за да си свери часовника с Джулио Андриоти. Италианецът посъветвал Ореха “Давай, напред!” и обещал гарантирана подкрепа не само на италианските христяндемократи, а на всички италиански парламентаристи, включително и на комунистите. За да бъдат убедени последните, самият комунист-легенда Сантиаго Карильо пътувал до Рим и се застъпил за Марселино. Испанският десен политик Мануел Фрага също се постарал да привлече гласовете на консерваторите и на либералите за своя заместник тогава. Марселино Ореха е Зам.председател на Народния алианс, преименувана по-късно в Народна партия, до нейния Х конгрес през 1990г.

По думите на премиера Ф.Гонсалес “Марселино си го заслужава!”. Испанският посланик към Съвета на Европа тогава Фернандо Баеса (бивш сенатор) го цитира:“Марселино си го заслужава, защото е голям патриот и е доказал на всичките си постове, които е заемал, че служи не на партия, а на Испания.”

Но, Ореха също е преживял някои огорчения и унижения, които трудно се забравят... Испанският външен министър, който го наследява в Санта Крус – социалистът Фернандо Моран, му предложил да го изпрати консул в Лисабон “за да издава паспорти и да удря печати”. Смущаващите различия в политиката на Външно и тази на премиера Гонсалес довеждат до смяната на Моран със социалдемократа Франсиско Фернандес Ордоньес... Премиерът социалист твърдо застана зад кандидата “народен” Ореха, обединявайки всички политически сили в парламента. Като общ кандидат на Испания, председателят на парламента тогава проф. Грегорио Песес-Барба, също отявлен социалист му предоставя кабинет в Конгреса за подготвителна работа. За период от 4 месеца кампания, Ореха прелетял над сто хиляди километра из 20-те страни, преговаряйки всеки един глас. Постигнал дори това, че традиционните опоненти на международните форуми, каквито са турците и гърците, този път да подкрепят неговата кандидатура. Португалците също се обединили около испанеца.

“И накрая при гласуването още на първия тур Марселино получи пълно мнозинство от 85 гласа, австриецът Карасек получи 39, а норвежкият социалист У.Алгар – 36. От общо 170 парламентаристи на 21 държави тогава гласуваха 162. Така за първи път в 35-годишната история на Съвета на Европа испанец бива избран за Генерален секретар и то на първи тур. Сред групата на консерваторите самият сър Фредерик Бенет (председател тогава на групата на консерваторите) гласува “за” испанския баск. В групата на социалистите моторът бе депутатът Мигел Анхел Мартинес, една силна и ключова фигура в подкрепата на Ореха. В тези среди мощната група на заседанието си на 4 май постигна тайно споразумение да се гласува за Карасек. Тогава Мигел Анхел Мартинес, политик с голямо влияние и доверие сред парламентаристите в Страсбург, взема думата и се аргументира в полза на Марселино Ореха...”, продължава разказа си сенатор Хуан Карлос Герра Сунсунеги от Народната партия.

На 1 октомври 1984г. Ореха заема поста си в Страсбург и се превръща в новия “мистър Европа”, проводник на една координирана дейност на Парламентарната асамблея и на Съвета на Министрите чрез институция, която се състоеше от 850 функционери. Марселино Ореха оглавява Съвета на Европа - символ на демокрацията и свободите в Европа до 1 юни 1989г., когато изборът печели французойката Катрин Лалюмиер. Неговата политика почива на почина: “Трябва да заздравим свободите и европейското разведряване. Трябва да излезем от този климат на песимизъм. Трябва да проявим по-голям динамизъм и търсене съвпадение на интересите в Европа. Испания трябва да бъде активна в тази европейска кухня”.

След петгодишния си мандат като Генерален секретар на Съвета на Европа Марселино Ореха става европейски комисар (до 1999г.) , след което по собствено желание се връща в Испания, “за да защитава европейските идеали и ценности в Испания...”

Ученикът на Джулио Андриоти - Марселино Ореха Агирре с времето все повече и повече прилича на учителя си, превръщайки се в неговата испанска версия.

София, 12 юни 2002г.

Бележка на автора: Академик Марселино Ореха - Почетен президент на Испанската Кралска академия за морални и политически науки и съветник на Краля по световна политика.