Огледалото в твоите очи ме обича

и все ме показва с години по-млада.

Пак съм си същото онова момиче,

което раздава любов без пощада.

Още е лудо и слънчево – приказно,

с боси крака и рошава грива.

То само за твоето сладко „обичам те!“

и до другия край на земята отива.

Изплита към тебе от слънчева прежда

златни пътеки, за очите невидими.

В скалите дълбае с упоритост и нежност

най-свидните букви на твоето име.

В съня ти долита, целува те с вятъра.

И в стъпките твои по пясъка тича.

Където да идеш, то все те достига

това безпощадно и ТВОЕ момиче.