Огледалото в твоите очи ме обича
и все ме показва с години по-млада.
Пак съм си същото онова момиче,
което раздава любов без пощада.
Още е лудо и слънчево – приказно,
с боси крака и рошава грива.
То само за твоето сладко „обичам те!“
и до другия край на земята отива.
Изплита към тебе от слънчева прежда
златни пътеки, за очите невидими.
В скалите дълбае с упоритост и нежност
най-свидните букви на твоето име.
В съня ти долита, целува те с вятъра.
И в стъпките твои по пясъка тича.
Където да идеш, то все те достига
това безпощадно и ТВОЕ момиче.