/Поглед.инфо/ Армения и Азербайджан за пореден път кръстосаха саби, т.е. по границата между двете страни има сражения. Най-големите от 2016г. Има повече от 16 убити военни, включително цивилен гражданин от малко азербайджанско село. Загубите за азербайджанските сили са по-големи.
Конфликтът не е нов и спорадично се възобновява.. След разпада на СССР един населен с етнически арменци район, Нагорни Карабах, намиращ се на територията на Азербайджан обяви независимост от Баку. Азербайджан продължава да смята Нагорни Карабах за своя територия и това е в основата на чести въоръжени сблъсъци между двете държави. През 1994г те сключиха, не без съдействието на Москва като посредник, споразумение за спиране на огъня и това даде възможност за относителна стабилност по границата и в отношенията. Не че нямаше престрелки през последните 25 години, но сега напрежението ескалира до степен на опасения от сериозни военни действия. В Баку млади азербайджанци се стичат в пунктове за записване за доброволци и веят всеки ден национални знамена по улиците на столицата. Но светът така и не разбра кой всъщност е започнал атака и защо точно в този момент. Военен конфликт е последното, от което се нуждаят двете страни в период, когато се борят с последиците от коронавирусната епидемия. Нито Армения, нито Азербайджан имат полза от нов конфликт и напрежение. Да не говорим, че сблъсъците усложняват и без това неспокойната обстановка в региона, където роля имат страни като Русия, Иран, Китай и играчи като Турция. Анкара незабавно излезе с изявление, че в случай на нужда или „при по-голямо стълкновение” ще помогнат на Азербайджан, включително с военни средства. Русия по принцип доставя оръжия и за двете страни, но винаги се е стремяла да има роля на мост между тях, да бъде посредник и омиротворителна сила, която да поддържа диалога с цел изход от ситуации на напрежение. Азербайджан има своите икономически възможности благодарение на нефтените залежи в Каспийско море и това промени до неузнаваемост облика на столицата Баку като град от бъдещето. Но епидемията и кризата с цените на петролните продукти и газа няма как да не се отрази върху икономиката. Армения от своя страна не е изключение със задъхваща се икономика, при което често избухва социолно недоволство.За да се стигне до 21 юли, когато арменските военни обвиниха азербайджански сили за атака срещу една от позициите по границата, където седмица по-рано бяха смъртоносните сражения. Според Ереван азербайджанските сили са понесли сериозни загуби, а атаката е била успешно отблъсната в района на Тавуш. Даже казват, че някои от войниците били изоставени в капан. Азербайджан отрича и твърди, че не е имало жертви от негова страна. Говори се за дезинформация. Факт е обаче, че в района на Товуз и Тавуш, западен Азербайджан, напрежението не стихва. Двете страни са и в период на дипломатически инициативи по цял свят, за да обосновават своята правда относно последните събития по границата между тях. Това поставя в деликатно положение държави като България, която винаги е поддържала с желание и последователност повече от приятелски отношения и с Ереван, и с Баку. И то не от вчера.
Но всъщност каква е причината за новата ескалация на напрежение между Армения и Азербайджан? Някои анализатори, включително в Москва, са убедени, че главна цел се явява района на Товуз, през който минават такива енергийни и транспортни артерии, значими за Баку, че това предизвиква дадени конкуренти. Проекти като Баку-Джейхан, Баку-Супса и Баку-Ерзурум, които са нефтени и газопроводи, както и ж.п. линията Баку-Тбилиси-Карс оставят Ереван настрана. Но стават под носа на Армения и са „на хвърлей място от тежките арменски миномети”. Явно сега не става въпрос за Нагорни Карабах. Баку се притеснява, че ще понесе последици във връзка с реализацията на тези проекти, след като в района има военни сблъсъци. Не може обаче да се посочи в прав текст, че зад Армения стоят други чужди сили, които участват в т.н. газови войни. Звучат хибридно и твърдения, че доставки до Европа по тези газопроводи, където Азербайджан е с основна роля, ще създаде проблем за „Северен поток-2”, например. Един вид едва ли не Русия, Франция, Германия не са във възторг от доставки на газ и нефт до Европа от Абербайджан през Грузия, Турция, Гърция, Албания, та до Италия. Дори да има наченки на конспиративни теории, факт е, че анализи в тази посока непрекъснато се появяват по цял свят. Заинтересовани са много играчи. Още повече, че в дъното на повечето регионални конфликти и дори граждански войни наистина стоят енергийни битки за газови трасета и нефтопроводи. Напоследък особено актуален е случаят с Източното Средиземноморие, където газови битки се водят от Гърция, Кипър и Израел от една страна срещу амбициите на Турция за участие в разработките и доставки до Европа на газ от тази част на Средиземно море. Либия се явява пресечна точка за тези сблъсъци, но цената се плаща с жертви сред военни и цивилни граждани.
Не може да не се отбележи обаче, че в случая с Армения и Азербайджан повечето играчи на международнота сцена отправят призиви за дипломатическо рещаване на поредния конфликт и постигане на сдържаност в действията. Иран е изявил желание за посредничество. ОССЕ публикува доклад с препоръки да се възстановят мирните преговори. Има се предвид, че Минската група, в която водеща е ролята на Русия, Германия и Франция и те могат да посредничат за изход от ескалиращото напрежение. Първа цел е намаляване на възпламеняващата реторика на двете страни. Москва естествено не може да остане безучастна. Това са страни от бившия СССР, членки на ОНД, намират се по границата й и са част от размирния Кавказки регион. Едва ли Кремъл ще допусне друг да бъде посредник в тази ситуация и да омиротвори обстановката по познатия от миналото начин. Без да се налага въвеждане на военни части там.Други са времената. Но контрол върху този район на Товуз е примамлива идея. Остават САЩ и липсата на интерес от тяхна страна е достойно за отбелязване. В коментар на тинк-танк към „Карнеги”, съветник Пол Стронски, се посочва, че Вашингтон или по-скоро администрацията на президента Тръмп отделя малко внимание на сраженията между Армения и Азербайджан. За пример се сочи, че при телефонен разговор между Помпео, държавен секретар на САЩ, и Лавров, руски външен министър, на 13 юли от американска страна не е споменат въпросът със сраженията между Армения и Азербайджан. Дни по-късно Помпео е коментирал темата. Изводът е, че по този начин се предоставя вакуум за Русия и Иран, който те несъмнено ще запълнят. И още, че Вашингтон на този етап не приема региона като приоритетен във външната си политика. Арменската диаспора в САЩ е значителна, съсредоточена е в Калифорния и Ню Йорк, организира демонстрация срещу азербайджанската агресия, а на Тръмп му предстоят избори през ноември за втори мандат като президент. „Америка отново велика”, ама първо да се спечелят вътрешните избори.После ще се мисли за енергийните пазари и битките за контрол над тях.
Видно е, че страни като Армения и Азербайджан нямат друг полезен ход освен да приемат за достоен пътя на диалога и преговорите, които да регулират отношенията до поносимо ниво. Това е цивилизационния начин, а и двете страни са стари цивилизации. Каквито и проблеми да имат във вътрешен план, военни действия между тях само ще осигурят роля и влияние на външни геополитически и регионални играчи. „Интересът клати феса”, ама дали техният интерес е военен конфликт в условия на наслагващи се световни кризи, включително пандемия? Струват си усилията. Защото няма избор между Армения и Азербайджан. И двете са приятелски страни. Обичаме арменски коняк и помним забележителните азербайджански комедии.
