/Поглед.инфо/ Първо един от онези, които не успяват да омиротворят душата си и да загърбят вече десетилетия болката от принуда да емигрират и да служат в крайна сметка на чужди интереси, каквото и друго да твърдят, написа, че „България е само заробвана”, защото „популярното убеждение, че Русия е наш двоен освободител, че Руската империя ни е освободила от турско робство, а СССР от фашистко, не отговаря на истината”. „Всъщност и в двата случая не е имало робство и е нямало от какво България да бъде освобождавана” е твърдение, което е негово верую от години. Теза, която споделя също от десетилетия в де-що има български медии. Вече демократични.

После един популярен крупен /физически/ наш преподавател от СУ”Климент Охридски” сподели за „Освобождение на България от държавата й –превръщане на България в колония на Москва”, което е пояснено с „истинският ефект за нас от „освобождението”, за което Москва претендира, е освобождение от пълноценно национално битие за половин век, през който страната и националната общност са управлявани от колониална администрация в полза на имперски център – Москва”. Не пропусна да вземе отношение и друт наш експерт, традиционен автор в „Дойче Веле”, който също ни убеждава, че „Щиковете на Съветската армия донесоха половин век репресии” и излага своята „истина за спасението”, която според него е „политическа употреба на историята”. Както се казва, цялата позната ог години артилерия на определени среди, е в действие. Едва след такива реакции се появи онази декларация на българското МВнР, в която официално се казва, че „Щиковете на Съветската армия донесоха на народите в централна и източна Европа /с малки букви/ половин век репресии, заглушаване на гражданската съвест, деформирано икономическо развитие и откъснатост от динамиката на процесите в развитите европейски държави”. Поводът е една невидяна все още изложба в Руския културен център в София, озаглавена „75 години от освобождението на страните от Централна и Източна Европа от нацизма”. Няма как при такива обстоятелства мислещите българи да не се сетят за една стара поговорка, а именно „не плюйте в кладенеца все едно, че никога няма да ви се допие вода”. В случая кладенецът е дълбок, толкова дълбок, колкото може да е една империя, която по онова време „на щиковете”, макар и съветска, е била съюзник на тези, които днес са ни първи братя и точно с тях е разпределила т.е. парчетосала по свое усмотрение и интереси /в Ялта и Потсдам/ онази Европа, която сега е наш „цивилизационен избор”. Сталин е жалил, че император Александър І бил стигнал до Париж преди векове, а той само до Берлин, но и в двата случая /срещу Наполеон и Хитлер/ Русия е победител. Кой и как е ходил след победителите вече е пределно ясно и няма нужда да се казва, че „историята не е затворена страница”.

Поляците не канят руски представители на тържествата си във връзка с началото на Втората световна война на 1 септември 1939г, в която те се изживяват като жертви, но някак пропускат да споменават за териториалните продобивки, които са получили за сметка на Германия и то с подкрепата на Москва. То и Хитлер е обосновал нахлуването в Полша на 1 септември с мотив, че Данцинг /Гданск/ е германски и трябва да си го върне. МВнР е решило да бъде „барабар Петко с мъжете”, към които е причислило Полша, Балтийските страни и Румъния, онези от проекта „Триморие”, иницииран като идея от Пилсудски /полски премиер, сключил договор с нацистка Германия през 1934г като известния Молотов-Рибентроп/ и настоятелно прокарван в наши дни от Вашингтон? Със същата цел – изолиране на Русия чрез обкръжаване от съюзнически държави, които следват посочени позиции. Да, ама Варшава дали си даде сметка, че и президентът Тръмп, и президентът Макрон намериха начин да не присъстват на организираните от Полша събития за началото на Втората световна война? Ураганът „Дориан”, с който ставаме и лягаме дни наред ние, българите, съпричастни към всичко случващо се в САЩ, удари и то как Бахамите, но беше добър мотив за отказ от посещение в Полша. Нормално, така прави всеки лидер, на който му предстоят ключови избори за втори мандат. Онова между редовете може да мине за конспирация. То задкулисието винаги се определя като конспирация, ама за големите Ялта винаги си е на дневен ред, защото по-добре да си поделят печалба, отколкото да воюват до изтощение. Иначе има емоции, има противопоставяне, има размяна на удари, дори с жертви, има шоу, но накрая измамените камили са все малките страни, които са се объркали в преценките си. Те все са от региони, където се поддържат „замразени конфликти” и се разменят удари, но не смъртоносни, от геополитическите играчи. Да се водиш по акъла на други, които имат различни позиции и интереси, не е особено целесъобразно и не носи дивиденти. Справка – историята, която се отрича. Като се предприемат в София външнополитически ходове дали някой изчислява последствия, мисли стратегически с ходове напред, свързва преценката си с национални интереси в други сфери, например икономически, включително енергийни, трансгранични проекти, регионални позиции? Известно е, че всеки ход си има цена и не се прави за черни очи. Освен, ако нямаш ни очи, ни знания, ни си знаеш цената, защото просто не те интересува. Своето си постигнал, някъде те ценят и лансират. А това, че мислещите българи отдавна са наясно, че 5 посолства в София са в основата на взиманите решения, не е болка за умиране. Те си имат интереси и ние ги зачитаме, по съюзнически. Една изложба, на чужда територия, макар и в София, вдигна на крак цяло външно, което иначе добре си затваря очите, когато някой велик скръцне със зъби или тропне за висока цена, примамлив обект, военна база, изгодна /останаха ли още?/ сделка и прави път за изтегляне на сивото ни вещество чрез напускащите млади. Каквото и да се каже, наяве е недалновидност, прибързано решение в чужд интерес, липса на професионализъм в дипломатическата област и обтягане на отношения в неподходящ момент. Момент, в който светът е друг и Русия си има своята роля и място на първия ред. Какво й струва, не е наша работа. Как живеят руснаците - също. Важното е, че дни наред те ни наричат „предатели”, „родоотстъпници” и изразяват съмнение в принадлежността ни към православието и славянския произход. Не че ако се разходят из София, ще видят надпис на български или ресторант с българско име. Сигурно е по-добре и че руските туристи отново се насочиха към Турция. Оттам може да ни дойде нов поток мигранти, както заплашва Ердоган в желание за повече европейски средства. Той поне знае как да търгува, как да балансира и може да си говори и с Путин, и с Тръмп, а Брюксел да се съобразява с Анкара. Ако и „Фолксваген” отиде близо до Измир, значи ще си останем с нашето „оти ги ручахме джабетата”. Май по-често само това правим. Нова справка-руска изложба в София, за която отново се делим и сме гуша за гуша. Това го можем, докато другите търгуват.


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели