/Поглед.инфо/ След 2 дни е срещата Тръмп/Ердоган. Една среща, за която Анкара настоява отдавна и която не беше сигурна до последния възможен момент. Но един телефонен разговор между двамата президенти от преди дни „отвори вратата на срещата”, казват турски наблюдатели. Самият Ердоган я определи за „много важна” и поясни, че „някои действия, които не се вписват в стратегическото ни сътрудничество със САЩ, нас сериозно ни безпокоят”.

На връщане от визита в Будапеща, пред традиционно присъстващите на посещенията му в чужбина журналисти, той изреди основните теми в предстоящия разговор с Тръмп в Белия дом. „В резултат на оценките, които направихме с другарите, вярваме, че това посещение е важно и ще е полезно, защото лице в лице ще направим оценка докъде е стигнала нашата операция „Извор на мира” в Сирия, ще поставим въпроса за зоната за сигурност там, за завръщането на бежанците в тази зона”. За Ердоган е важен и въпросът за доставките на руските С-400, отказа за внос на американските самолети F-35, за търговските отношения между двете страни, борбата с ФЕТО, ситуацията с турската Халкбанк” /дело срещу тази банка се води в Ню Йорк/ и внесения законопроект в Конгреса за арменския геноцид. Според Ердоган президентът Тръмп е „наясно по въпроса”, защото „аз му обясних как т.н. арменски геноцид е бил препращан като тема от предишните американски президенти към комисията, а тя я връщаше обратно. Сега прескочиха „бай пас” комисията и направо изпратиха въпроса към Конгреса”. Тръмп уверил, че „ще проучи въпроса и ще разговаря с колегите”. Но другата тема, за санкциите срещу Турция, от които Вашингтон не се отказва и с днешна дата, са особено болезнени за Анкара. Мотивите са заради доставките на С-400, първата доставка от които вече бе осъществена. Важни, но всъщност доста трудни разговори предстоят на Ердоган във Вашингтон. Особено след турската операция „Извор на мира” в Сирия, която бе критикувана от множеството гробални сили, които не вярват на обосновките на Анкара относно необходимостта от провеждането й. Счита се, че това е „инвазия срещу кюрдското население и военните му организации на територията на Сирия”, защото за Турция това е „ахилесова пета”. Тя си има свое 20-милионно кюрдско население на своя територия. В Анкара разчитат, че „многостранната външна политика на Анкара”, която се стреми да поддържа ситуация на лавиране между Изтока и Запада, ще бъде разбрана в Белия дом. Факт е, че Ердоган винаги е поставял „Ана Ватан” /родината-майка/ на първо място т.е. турските интереси над всичко и се стреми да има суверенна политика като не се пръвръща в „послушник”, но не винаги интересите на големите играчи съвпадат. В това е проблемът, независимо от вярата, че „САЩ също се нуждаят от конструктивен диалог с Анкара след като Русия заема първо място на масата за Сирия”. Друг въпрос е ситуацията в НАТО, където турската армия е втора по численост, но напоследък не се чувства особено активна нейна дейност в рамките на Алианса. Включително при заемането на висши позиции на турски военни в организацията.

Предстои да се проследят разговорите Тръмп/Ердоган, съществени не само за двете страни, но едно друго посещение на турския президент зад граница бе сериозно анализирано в Анкара. За срещата си с Орбан в Будапеща Ердоган заяви, че „ние сме само на 2 часа път от Анкара и тази близост не е само физическа, ние я носиме в душите си и вярваме, че ще я използваме”. Ердоган бе в унгарската столица за 4-то заседание на Съвет за стратегическо сътрудничество и бе посрещнат заедно със съпругата Емине особено тържествено от президента Януш Седер. За премиера Орбан ситуацията, че „Унгария се намира между Русия, Германия и Турция” е повод да каже, че „ще следва политика на добри отношения с тези страни”. Не пропусна да подчертае, че само преди дни в Будапеща е бил президента Путин, външния министър на Германия, а „днес тук е Ердоган”. Оказа се, че Орбан „споделя проектите за изграждане на зона за сигурност по турско-сирийската граница” и че „тези,които са напуснали дома си, трябва да се върнат там обратно”. За него най-важният въпрос по света е „хората да имат дом и ние трябва да помогнем на тези, които са го напуснали, да се завърнат”. Ердоган, разбира се, е обяснил своите проекти за изграждане на зона за сигурност, където ще се изграждат жилища, училища, болници, стадиони за завръщащи се хора. Друг въпрос е кои ще се завърнат и дали те ще заемат мястото на сирийските кюрди, които традиционно живеят в тези райони. Орбан заявява, че „Унгария не е богата страна, но ще направи необходимото и с удоволствие ще участваме в проектите за изграждане отново на домове за завръщащи се мигранти”. Известна е политиката на Унгария относно опасенията от вълните мигранти към Европа, за която Орбан казва, че „трябва да си остане християнска”. Орбан обещава техническите въпроси да се оставят на външните министерства на двете страни, защото „Турция води сериозна борба с незаконните мигранти”. Казва, че само до 30 октомври Турция е възпрепятствала 350 хил да напуснат страната на път към Европа и че „явно без Турция не може да се спре мигрантския поток”. Орбан обявява Анкара за „стратегически съюзник на Унгария” и не забравя да припомни, че са партньори в НАТО. Обявява, че ще си сътрудничат в областта на военната промишленост, в съвместни проекти в Африка /изпратили са лекари в Кения/ и че ще увеличат търговския стокообмен от 3 на 6 млрд дол. От своя страна Ердоган е обявил, че „сложихме забрана на 76 хил мигранти да влязат в Турция, а те са от 151 държави по света”. Съобщава, че сред тях има и бойци от „Ислямска държава”, ИД. В Турция имало 1149 членове на ИД, от които 737 са чужди граждани. Но за него е важно и друго. В Унгария има изграден офис на Тюркския съвет, което „ще допринесе за засилване сътрудничеството със Средна Азия и Кавказ”. Не е известно какво мисли Москва по този въпрос.

Турските медии обаче надълго и широко коментираха, например, провеждането на 3-тия извънреден конгрес на прокюрдската ДПН /демократична партия на народите/ с лидер Демирташ, където е имало лозунги с „Да живее нашата съпротива в Рожава” и е била отдадена почит на убитите от турската армия кюрди в Сирия при операцията „Извор на мира”. На всичкото отгоре са пели химна на ПКК и са отправили поздравления на намиращия се в затвор в Имралъ „уважаван” кюрдски лидер Йоджелан. Няма как, кюрдският въпрос е не само тема за разговор с президента Тръмп, но е и основна тема в турското общество и политически елит. Затова и Ердоган щял да постави въпрос на Тръмп за кюрдския лидер Мазлум Кобани /Ферфат Абди Шахин/, който в Анкара се приема за терорист и е обявена награда за главата му, а във Вашингтон го смятат за „посредник” и му дават виза за посещение и разговори. Сирийските кюрди са съюзници по суша на САЩ в Сирия, но нещата са повече от сложни, предвид ролята на Русия там, позициите на президента Асад, който си върна контрола над по-голямата част от сирийската територия и водената от Анкара операция „Извор на мира” в региона. Дали Ердоган отново ще заяви „лице в лице” в Белия дом, че турските военни няма да напуснат Сирия, докато там има и други чужди войски”? Та американски военни са около петролните кладенци на Сирия, а Русия е официално поканена от Дамаск да бъде в помощ на сирийската армия в битките й за оцеляване на Сирия. Което не може да се твърди за другите играчи, включително САЩ и Турция. Е, на връщане от Вашингтон пред журналистите, традиционно, Ердоган ще съобщи какво е успял да постигне при разговорите с президента Тръмп. Дали е успял да го убеди в своето „Турция над всичко”? То и за Тръмп САЩ стоят над всичко друго, но дали останалият свят мисли по този начин? Засега в Анкара преди всичко са коментарите за „важните разговори във Вашингтон”, а изводите остават за след дни. Последиците – ще се видят след време.