/Поглед.инфо/ Турски военни сили, но с бойци от т.н.Свободна сирийска армия начело започнаха 3-тата турска операция в Северна Сирия по суша, но и по въздух, независимо от информации, че САЩ са затворили небето над Североизточна Сирия за турски самолети. Ердоган я нарече операция „Бъдещето на Баръш пънарлъръ” т.е. мирни извори. Нарочно в множествено число, защото се предвижда самата операция да е в три направления – Телабяд, Ресулайн и Айн-ал-Араб /Кобани/. Кобани е нещо като столица на територията в Сирия, която е заета от силите на сирийските кюрди и там населението компактно се състои от кюрди.
Заканите за тази операция, както и подготовката за нея е от месеци. Наред със струпването на военна техника и войска по границата със Сирия, Анкара предприе дипломатически действия за съгласуване с геополитически играчи като САЩ и Русия, защото Ердоган контактува в такива ситуации, съгласно амбициите му за играч на това ниво, предимно с Москва и Вашингтон. Но още в пледоарията си в Ню Йорк на Общото събрание на ООН, той заяви, че „призоваваме всички страни да подкрепят нашите усилия за Сирия” и подробно обясни плановете си за навлизане в Северна Сирия, на изток от Ефрат. Кюрдското камъче в обувката му няма как да му даде спокойствие за бъдещето на неговата страна, където кюрдите са около 20 млн. Затова той обявява за първи етап навлизане в дълбочина на 30 км и с дължина 480 км в Сирия с цел организиране на „мирен коридор”.Там се предвижда да се настанят около 2 млн сирийски бежанци, намиращи се в Турция. Странно защо не се появиха повече информации, че Анкара предварително е изработила план за изграждане на 140 селища с по 5 хил жители и още 10 общини с по 30 хил жители, които ще се обитават от пребиваващите в Турция бежанци. Бежанци, които отдавна създават проблеми за местното население и властите, но за преселването им в „зоната за сигурност” Ердоган възнамерява да иска поне 30 млрд от ЕС. Защото иначе бежанската вълна е в кърпа вързана и е повече от ясно, че Брюксел няма единно становище за изход от нова миграционна вълна. Не е в състояние да поеме повече мигранти, но и няма сили да отстои водеща позиция по въпроса. Ердоган вече заявява, че „щом Европа обявява за инвазия предприетата операция в Сириа, той вече няма да спира мигрантския поток”. И в това време Анкара е направила планове за построяване на жилища, училища, задължително по 2-4 джамии, включително по 10 махленски, спортни зали, лицеи, стадиони и всичко необходимо, което няма как да не постави населението под контрол и влияние на Анкара. Изчислени са суми, размер на територии, раздаване за ползване на земеделски земи и това в страна, която все още се води за суверенна и си има собствена власт в Дамаск. Ситуацията не само е сложна, ситуацията е взривоопасна, защото се водат боеве между кюрдските сили в Сирия и навлезлите в териториите им съюзни сили на Турция с подкрепяните от нея бойци на групировки, в която има и тюрки, и араби, назовавани Свободна сирийска армия. Турция заявява, че целта не е завладяване на територии, защото всъщност цели да превърне Сирийски Кюрдистан в свои зони за влияние. А междувременно да се отърве от бежанците, които не са успели да се интегрират в турското общество.САЩ на практика дадоха „зелена светлина” на турската операция след като президентът Тръм обяви изтегляне на американските сили от тази зона на конфликт. Е, американците остават в зоните за добив на петрол в Сирия и едва ли ще се изтеглят, само се предислоцират. Но това е достатъчно за планираните военни инициативи на Анкара. Предадени ли са кюрдите, за пореден път, за което от Дамаск им заявиха, че са ги предупреждавали? Каквото и друго да се казва, каквито и заплахи да се отправят към Турция, че „ако прекрачи допустимата линия” ще й съсипят икономиката и финансите, кюрдите явно ще платят висока цена за стремежите си да имат независимост. Склонни са вече и на автономия в рамките на Сирия т.е. за Сирийски Кюрдистан, за което Москва ги призовава отдавна. Днес държавният секретар Помпео казва, че „не сме давали разрешение за навлизане на Турция в Сирия”, но светът отдавна свикна с резките промени в позициите на Вашингтон, така че не е сигурно какво е последно. Всъщност как Анкара как да преглътне Сирийски Кюрдистан по границата си? А Русия наистина ще спечели от такова развитие на събитията, защото Асад си остана в Дамаск и плановете за отстраняването му от страна на Вашингтон и Анкара се провалиха. Благодарение на Москва и Техеран, разбира се. А кюрдите нямат вече голям избор освен да приемат териториалната цялост на Сирия и да преговорят с Асад. САЩ няма какво да получат повече от кюрдите в Сирия, защото не те ще са самостоятелна държава, но като единствения им съюзник по суша срещу „Ислямска държава”, ИД, ще им изпращят и в бъдеще оръжия. Вашингтон обаче няма да признае, че кюрдите са победили ИД, а ще подчертават своята победа над тази зловеща организация, която допринесе за разрухата и трагедията на Сирия. Не трябва да се пропуска обаче, че в самата Турция не всички политически сили и медии подкрепят военната интервенция в Сирия. Има статии със заглавия като „Единствени в блатото” и „Влизаме в опасен капан”, където се подчертава, че Тръмп е отворил ограничена зона за сигурност за Турция на изток от Ефрат, но Турция има претенции за повече и така ще остане „сама в район превърнат в ад от световните сили” /в.„Джумхуриет”/. Страховете, че „който влезе в Близкия изток, едно от най-опасните блата в света, трудно излиза” е основание да се иска отрезвяване на водената от Ердоган политика. Въпроси защо Анкара се намесва там, където исторически е доказано, че „това е район на интриги, лъжи,предателства, сметки”, защо сега се „влиза в това блато”, какво ще се прави с бойците на ИД, които са по затворите в Северна Сирия, контролишрани от сирийските кюрди, колко време ще трае самото присъствие на Турция в региона, нямат отговор на този етап. Призивите преди опарацията са „Анкара 40 пъти трябва да премисли, преди да започне”, но турските военни вече са на сирийски терен. Има жертви, материални щени, засегнати язовири, водни кули за снабдяване на населението с вода, бежанци, които се изтеглят към други селища, но и реакции като „Доколко убийствата на кюрди ще спасят кожата на Ердоган?”
Известно е, че Ердоган през последните 17 години използва кюрдите като средство за задържане на своята власт. Сега турски сили воюват пряко със сирийските кюрди на съседна територия, а не само в Югоизточна Турция с ПКК. Кюрдите в Сирия се чувстват предадени от САЩ и се чудят дали тази операция всъщност се използва за отвличане вниманието на електората от тежкото икономическо положение и загуби в Турция. Не се забравя, че Ердоган до 2011г привличаше „собствените” си кюрди с обещания, че повече няма да бъдат убивани, както по време на военните режими. През 2010г имаше референдум за промяна на конституцията, заедно с приятеля Фетуллах Гюлен, който днес е враг, за да се узакони това обещание. След 2011г обаче с цел консолидиране на властта си, Ердоган наистина използва лесния път - война с кюрдите. Така и прикриваше плановете, които се разработваха в политиките към Сирия. Декларира се, че Асад ще бъде свален, но не се получи. После неговата ПСР /партия на справедливостта и развитието/ загуби мнозинство в Меджлиса /парламента/ след изборите през 2015г и Ердоган беше принуден да се съюзи с крайно десните националисти от ПНД с лидер Бахчели. Турски наблюдатели пишат, че са започнали безкрайни спорове с всички – ПКК, ИД, гюленистите, САЩ, Берлин, Нидерландия, кипърските гърци заради откритите газови находища около Кипър, тъмните световни сили, които са обвинявани за срива на турската икономика и т.н.. Загубите на градове като Анкара и Истанбул при местните избори на 31 март и при повторното гласуване на 23 юни в мегаполиса показаха, че Ердоган не е вечния победител.Поддържаната от кредити турска икономика нормално излезе от релсите. Тогава се предприемат дейдствия извън страната, но ако започнат да идват ковчези в Турция след операцията в Северна Сирия, очакванията са, че Ердоган ще обвини опозицията и особено главната опозиционна партия, НРП с лидер Калъчдароолу, за партняорството й с прокюрдската ДПН с лидер Демирташ, който още е в затвор. Така ще се напомпа националистическа пропаганда, която трябва да заглуши опозиционните гласове, които са срещу операцията на изток от Ефрат. Но такива гласове има и в собствената му ПСР, където има отлив от членска маса към новосформиращи се партии от бивши съратници на Ердоган като проф. Давутоглу /експремиер и външен министър/ и Али Бабаджан, ексминистър на икономиката.Вярно е,че президентът Тръмп даде „зелена светлина” на Ердоган за желаната от него операция в Сирия, но и при републиканската партия в САЩ има гласове срещу това решение за удар над кюрдите. Затова се появи заплахата, че „ще разруша икономиката на Турция, ако се отиде далеч”.Въпросът е дали самият Ердоган знае докъде да стигне. Ако намиращите се в затвори бойци от ИД използват ситуацията и избягат от задържането си в затвори и се насочат към Европа, тогава как да реагира Брюксел? Дали това не е целта и затова се поема отговорност за съдбата на бойците от ИД? Търсят се нови финансови средства за изграждане на селища в зоната за сигурност, но всъщност ще се подкрепи турската икономика. То и банкрутиралите турски кредитори вдигнаха акциите си след като турските танкове влязоха в Сирия. Покачи се и курсът на турската лира, малко, но сигнално. Контрата остава в ЕС и опасенията, че така или иначе ще се получи нов бежански поток никак не вещае спокойствие за европейските лидери, включително у нас. Само с декларации, заседания като на Арабската лига, раздирана от противоречия, изказвания с нетърпяш противоречие глас няма да се получи. Ердоган се бори за политическо бъдеще и за съхраняване на електората си. Ще използва всички познати политически оръжия, включително и задкулисни. По всяка вероятност България ще запази мълчание и нищо няма да декларира във връзка с операцията в Сирия. По понятни причини. САЩ ще се надяват да се срине процесът Астана и обещават на Ердоган повече от това, което е получил от Москва и Техеран. Поне така пишат в руски медии. Но цел като вбиването на клин между Турция, Русия и Иран не е тайна за международната общност. Не е ясно как ще протече обявената за края на октомври среща в Женева за Сирия, където се предвижда да бъдат и сирийските кюрди. Казват, че Турция иска цял Сирийски Кюрдистан за себе си. А докъде е готова да отстъпи на Ердоган Москва? Знае ли ЕС какво ще прави?. Въпроси, които чакат отговор. Другото са сводки за убити, ранени и напускащи домовете си хора.
