Зорница Илиева

Военни действия зад завесата на COVID-19

/Поглед.инфо/ Ако има нещо, което се пропуска в периода на страх и борба за преодоляване на световната криза следствие „COVID-19, това е, че вирусът всъщност се явява димна завеса, зад която се водят политически, икономически, идеологически и всякакви битки, включително в енергийния сектор, по цял свят. В това отношение Либия е красноречив пример, защото тази страна без съмнение е важен геополитически плацдарм и не само защото си има лесно добиван нефт с високо качество.

Зорница Илиева 42527 прочитания
Военни действия зад завесата на COVID-19

/Поглед.инфо/ Ако има нещо, което се пропуска в периода на страх и борба за преодоляване на световната криза следствие „COVID-19, това е, че вирусът всъщност се явява димна завеса, зад която се водят политически, икономически, идеологически и всякакви битки, включително в енергийния сектор, по цял свят. В това отношение Либия е красноречив пример, защото тази страна без съмнение е важен геополитически плацдарм и не само защото си има лесно добиван нефт с високо качество.

Либия от десетилетия е мост за наплив на мигранти към Европа т.е възможност за натиск към ЕС и място, от което контрол върху Средиземноморието може да се упражнява лесно. А в Източното Средиземноморие, казват, имало много газ. В тази връзка на 4 април се навърши една година, откакто единият от основните играчи в либийския конфликт на терен, ген. Халифа Хафтар, обяви начало на военна офанзива към столицата Триполи, за да установи там своя власт и след това върху цяла разорена и разпокъсана Либия. Срещу този генерал, който казват все още има американско гражданство, стои правителство на националното споразумение /ПНС/ начело с Файез Сарадж, признато от ООН. Това правителство е съсредоточено само в Триполи, където някои квартали не са му подчинени, но е подкрепяно изцяло от структури на мюсюлмански братя. Една от причините за всяческа подкрепа от страна на Турция и Катар. Операциите на ген.Хафтар са с променлив успех, макар че следствие предателство завзе ключовия либийски град Сирт, но той е изявен противник на ислямистите и на висок глас обявява, че се бори с тероризма. Генералът оглавява Либийската национална армия /ЛНА/, която е настанена в гр.Тобрук и има подкрепата на изнесения там през 2015т парламент на Либия. Светът не обръща особено вднимание на този етап, но сраженията в Либия между двете основни сили там, са се активирали и то на фона на срината здравна система, обявени от Арабската лига 150 хил бежанци следствие битките и признати „само” 10 заразени от коронавирус и един починал. Водят се сражения за власт, но болниците са затворени, защото или са близо до зоните на бойни действия, или те самите са разрушени, а да се говори за здравна система е несериозно. В Арабската лига я определят като „обезпокоително положение с нейната недостатъчност в условия на Covid-19”. Ген. Хафтар явно е ознаменувал годишнината от първото нападение над Триполи с нови атаки, независимо от подписано на 21 мярт споразумение за прекратяване на огъня. В отговор ПНС обявява операция „Ураган на мира”, докато милициите на ген. Хафтар бомбардират летището „Митига” в Триполи. И двете страни обявяват различен брой жертви и унищожено военно оборудване, но е факт, че през Турция в Сирия се връщат ковчези с убити джихадисти, които Анкара придвижи от Идлиб, Сирия, към Либия, за да воюват на страната на Сарадж. Турция има споразумение с ПНС на Сарадж за подкрепа и за „съгласуване на морските граници”, което е възможност да се участва в разпределението на територии, в които може да се добива газ в Източното Средиземноморие. Следствие на което Гърция застава на страната на ген. Хафтар, където са вече Франция, Египет, ОАЕ, САЩ, всички по свои си причини и стратегии. ЕС, както обикновено, няма единна позиция за деескалация на напрежението в Либия, защото Италия, бивш колониален владетел на Либия и подкрепяща Сарадж, и Франция стоят от двете страни на барикадата в либийския конфликт. Тези дни Арабската лига призова за спиране на огъня от двете страни и това да е ознаменуване на 1 година от началото на атаките срещу Триполи от страна на ген.Хафтар. В писмено съобщение следствие коронавируса, Арабската лига подчертава опасенията си от продължаване на сраженията в западните райони и Триполи. Съобщава се за хиляди загубили живота си, за стотици хиляди напуснали домовете си и за „крайно нарушаване на обществената структура на Либия”. Призивите са да се изнесат на преден план бирбата с коронавируса и националните приоритети на страната. Всичко това под егидата на ООН. Такива призиви в изказвания има и в Женева от страна на говорителя на Висшия комисариат за бежанците към ООН.

И в цялата тази либийска суматоха въпросът е къде стоят геополитически играчи като Русия, САЩ или Китай, които днес са съсредоточили вниманието си преди всичко, но явно не само, върху спечелване на битката с COVID-19. Защото е ясно, че богатата на нефт Либия не е в състояние да се върне към мирен живот. Там е налице нова военна драма. На Запад казват, че Русия играе двойна игра в Либия, за да „се окаже на страната на победилия”. Факт е обаче, че Русия е незаобиколим фактор в Близкия изток, включително в Либия, въпреки че не успя да убеди ген. Хафтар да подпише споразумение със Сарадж именно в Москва. Може да се каже, че Москва в Либия е на качествено нов етап. Да се казва, че Кремъл подкрепя ген.Хафтар, защото е срещу ислямистите в Триполи, свързани с Ал Кайда и Мюсюлмански братя, е повече от пресилено.Въпреки че Русия по принцип е силно заинтересована от сриване на тези организации по понятни причини, не само заради Кавказ. Да се каже, че ген. Хафтар ще спечели властта и ще я удържи в бъдеще, на този етап никак не е сигурно. Сигурно е, че Русия поддържа връзки и с двете воюващи страни, както и с племенните вождове в Южна Либия, които стоят на ръка разстояние и от Тобрук, и от Триполи, но си имат своите интереси и условия. Някои минават ту на едната страна, ту на другата, но това е известна световна практика. Русия в тази ситуация залага на дипломатически процес за изход от либийската криза, което би имало и положително влияние върху имиджа на Путин като миротворец. Така казват някои на Запад. Не са далече от истината. Русия поддържа правозащитните организации, които действат за нормализиране на отношенията и даже използва за тази цел целия свой авторитет. Още повече, че и Русия, и целокупният Запад си имат своите икономически интереси в Либия. Там два нефтени кладенци, най-богатите, са под контрол на ген.Хафтар, но САЩ и ЕС са въвели правило да се купува нефт само от нефтената национална корпорация, която е под егидата на Сарадж. Няма съмнение, че Москва внимателно наблюдава развитието на събитията в Либия, което бе съобщено от говорителят Дмитри Песков. Не бива да се забравя, че Либия наистина е предмостие към Средиземно море, а след Сирия Русия няма как да пропусне възможност да има своя роля и влияние и в Либия. Това при всички случаи е постигане на позиции за роля в Средиземноморието, в Северна Африка и оттам за връзки с Европа,включително влияние. Нещо, което е цел и на другите геополитически играчи. Теренът в Либия е хлъзгав, но след като Сарадж в разгара на битките избяга в Тунис, не е ясно как това ще допринесе за имиджа му и за желанието на либийците да имат силен лидер, който да ги обедини. В това отношение времената на Кадафи не са забравени, въпреки садистичното му убийство. Впрочев някои от неговите офицери воюват на страната на ген.Хафтар, а той самият е бил в миналото част от екипа на Кадафи. После 20 години е живял В САЩ, където и днес живеят дъщерите му. Напоследък се говори за възможност да се организират в Либия избори за президент на страната, което да подпомогне процеса за омиротворяване, но такива идеи трудно могат да се реализират в условия на военни действия. Въпреки ангажирането на интелигенция и научната общественост в Либия, доколкото са останали. Зависи и как ще се развият събитията в региона на Близкия изток, политическото сътрудничество и толерантност между геополитическите играчи, както и кога ще завърши с успех битката с Covid-19. След като тези дни Вашингтон изпрати отново военни кораби в Латинска Америка, Карибите, с мотив „битка с наркокартелите”, мъглата около намиране на решения за конфликти като този в Либия става още по-гъста. Да не говорим за Венецуела. Но човечеството, което никак не иска да воюва и е уморено от страхове следствие коронавируса, не е измислило нищо друго приемливо за изход от конфликти освен дипломация и диалог. Надеждите са, че либийците ще намерят начин да тръгнат по този път. Въпросът е как големите ще си разпределят сферите на влияние и роля в региони като Средиземно море, Африка или Европа. Явно не изпускат от поглед случващото се по света, въпреки обявена пандемия.

Още от Зорница Илиева

За един донос, наречен сигнал
Зорница Илиева

За един донос, наречен сигнал

/Поглед.инфо/ Не зная да се смея ли, да се гневя ли или просто да поизпъча рамене от гордост. Цял „Атлантически съвет на България” донася до и.д. Гл.прокурор, и.д. председателя на ДАНС и дори до председателя на КРС, че сайта „Поглед.инфо” , в който се изявявам отвреме –навреме, „трови българското публично пространство с неверен, злонамерен и антидемократичен наратив, пряко произтичащ от Русия и прокремълските злонамерени към България и българското демократично общество източници”.

17.06.2025 18:50
Едно писмо с последици, за които трудно се говори
Зорница Илиева

Едно писмо с последици, за които трудно се говори

/Поглед.инфо/ Каквото и да се внушава и както и да се манипулират фактите, организации и институции, които са създадени още в началото на 20-ти век, непосредствено след Освобождението, остават не само дейни. Те запазват достойнството и честта на членовете си и съхраняват традиционната почит и уважение на народа ни към армията. Армия, с която са се гордеели поколения българи заради доказано непоколебимата служба в името на род и Родина.

18.01.2025 13:58
Опит за вглеждане в Сирия в дълбочина
Зорница Илиева

Опит за вглеждане в Сирия в дълбочина

/Поглед.инфо/ Ако добронамерено се подходи към интервюто на Шараа, Джоулани, пред „Ал Арабия” от преди ден, някои атлантически настроени експерти у нас ще трябва да си посипят главите с пепел. Не за друго, а за да не си позволяват прибързани умозаключения, че Русия е бита карта в Сирия и военните й бази там ще бъдат принудени незабавно да напуснат територията на сирийската държава.

31.12.2024 12:49
Ще излезе ли сирийският пасианс на Ердоган?
Зорница Илиева

Ще излезе ли сирийският пасианс на Ердоган?

/Поглед.инфо/ Прави са онези, които подчертаха, че т.н. „Арабска пролет”, която разруши държави като Ирак и Либия, сега довърши Сирия и на преден план се появи нещо като „Арабска зима”. Защото няма съмнение, че предстоят непредсказуеми процеси за пренареждане на арабския свят, а дали това ще преначертае граници е въпрос просто на време в недалечно бъдеще. Всичко признаци са налице.

26.12.2024 18:18

Още от други автори

Нкъде отива светът? Шънджън 2026!
Владимир Шейтанов

Нкъде отива светът? Шънджън 2026!

/Поглед.инфо/ В свой задълбочен геополитически и правен анализ адв. Владимир Шейтанов разглежда историческата тристранна среща в Шънджън на 19 ноември 2026 г. между лидерите на САЩ, Китай и Русия като повратна точка към нов триполярен световен ред по формулата „един свят – три системи“. Авторът проследява изместването на икономическия и силовия център на тежестта към Изток, институционалното изоставане на Европейския съюз, кризата в ООН и необходимостта от формиране на ново международно право. В анализа се поставят и ключовите изводи за България – как страната да преодолее едностранната си икономическа и политическа зависимост, да защити енергийния и демографския си потенциал и да изгради зряла многовекторна външна политика, подчинена на националния интерес.

19.11.2026 16:08
Чуждите инвестиции и техните чужди инвеститори
Панко Анчев

Чуждите инвестиции и техните чужди инвеститори

/Поглед.инфо/ Три десетилетия след началото на прехода обещанието, че чуждите инвестиции автоматично ще донесат модерни технологии, висок стандарт и европейско благосъстояние, се сблъсква с остра преоценка. В свой коментар публицистът Панко Анчев поставя под въпрос целия икономически модел на страната, като твърди, че големите чуждестранни корпорации — особено в търговията — са наложили тиха хегемония над производителите, пазара и самите държавни институции.

19.11.2026 16:00
В предверието на новия световен ред
Панко Анчев

В предверието на новия световен ред

/Поглед.инфо/ Старият световен ред, установен в Ялта, е окончателно изчерпан, а настоящите глобални сблъсъци са само прелюдия към радикално пренареждане на силите. В своя задълбочен анализ публицистът Панко Анчев разглежда скритите механизми на голямата геополитика, „театъра“ на преговорите и ролята на трите водещи световни сили, които вече определят правилата за следващия век, оставяйки малките държави и политическите елити пред тежки реалности.

13.11.2026 09:39
Петър Волгин: Европейската комисия да престане да се бърка във вътрешните работи на държавите!
Петър Волгин

Петър Волгин: Европейската комисия да престане да се бърка във вътрешните работи на държавите!

/Поглед.инфо/ По време на заседание на Комисията по външна политика (AFET) в Европейския парламент българският евродепутат Петър Волгин („Европа на суверенните нации“ / „Възраждане“) отправи остри критики към брюкселските институции. В контекста на обсъждания доклад за борба с външната намеса и хибридните заплахи в съседните на ЕС страни, Волгин заяви, че най-грубата намеса във вътрешните работи на държавите членки не идва от Москва, Пекин или Техеран, а от самата Европейска комисия. Според него Брюксел оказва натиск върху националните избори, съдебни институции и културно-образователни политики, включително визирайки реакцията срещу българските законови промени срещу ЛГБТ пропагандата в училищата.

11.11.2026 20:25
Либерализмът, който няма почва у нас!
Панко Анчев

Либерализмът, който няма почва у нас!

/Поглед.инфо/ Навсякъде по света либерализмът е резултат от дълбоката и непреодолима криза на духа и разума, от тяхното отслабване и израждане. Той допълва и оправдава безсилието на човека да се справи с трудностите, които сам си е създал, и легитимира илюзията, че и без разум и добра воля за справедливост може да се живее. И че без тях животът дори е по-лесен и хубав.

05.11.2026 11:12
Унгария 1956: Революцията, която можеше да промени света
Радко Ханджиев

Унгария 1956: Революцията, която можеше да промени света

/Поглед.инфо/ Преди 70 години – през октомври 1956 г. в Унгария избухват събития, които авторитетният познавач на унгарската история и култура проф. Чавдар Добрев характеризира като „първа революция за обновяване на социализма“. В публикувана през 2014 г. студия той самокритично споделя, че усещал официално наложеният в социалистическите страни термин контрареволюция като неверен, затова използвал по-приемливия термин „унгарски събития“. Но везната на вътрешния му анализ още тогава се накланя по-скоро към реабилитиране на бунта като „народен и социален“.

28.10.2026 06:50
Законът на историята: "Каквото си надробил, това ще сърбаш!"
Панко Анчев

Законът на историята: "Каквото си надробил, това ще сърбаш!"

/Поглед.инфо/ Този закон е формулиран доста грубо и безцеремонно – особено спрямо великите сили, но е всеобщ, неотменим, задължителен и когато се задейства, е безапелационен и безкомпромисен. Никой не може да бъде пощаден от него, затова и практическото му приложение не понася никакво избирателност, снизхождение и милост.

24.10.2026 12:21
Защо България остава шампион по бедност и неравенство в ЕС и каква е новата данъчна стратегия за спасение
Нако Стефанов

Защо България остава шампион по бедност и неравенство в ЕС и каква е новата данъчна стратегия за спасение

/Поглед.инфо/ Проблемът с бедността в България отдавна е преминал границите на обикновения икономически недостиг и се е превърнал в екзистенциална заплаха за националната ни сигурност и демографско бъдеще. В своя дълбок и многоизмерен анализ проф. дфн Нако Стефанов разкрива порочния механизъм, който тласка над 21% от населението под прага на бедност, задълбочава регионалните диспропорции и произвежда парадокса „растящи доходи – рекордни неравенства“. Авторът показва как неолибералният модел, плоският данък и липсата на държавна визия са довели до „социално-ресурсна бедност“, унищожаваща достъпа до здравеопазване, образование и сигурна среда. Спасението изисква радикална промяна: скъсване с периферийния неоколониален статус и въвеждане на нова, прогресивна данъчна стратегия, съчетана с неоиндустриализация.

20.10.2026 08:07