163 582 българи са пуснали бюлетина в знак на протест срещу политиците. Толкова са празните, надраскани или изпълнени с послания и закачки книжа. Това стана ясно вчера, след като ЦИК обяви окончателните резултати от изборите за 43-тото Народно събрание.
Огромен брой невалидни бюлетини - 218 125, преброи комисията. Това е близо два пъти повече спрямо предишния парламентарен вот. Освен гласувалите напук останалите 54 543 бюлетини са невалидни заради грешно попълнен партиен вот. Най-често това е станало заради объркване с възможността за пренареждане на листите. В повечето случаи вотът за партията е отбелязан в кръгчето за преференция. В крайна сметка в парламента се класираха едва 13 депутати заради лична подкрепа. Общо 3 501 269 българи са гласували в неделя. Прагът за влизане в парламента е бил 131 326 бюлетини, изчисли още ЦИК.
Изборите за 43-ото народно събрание почти "подобриха" отрицателния рекорд от първия тур на вота за местни и президентски избори през 2011 година по недействителни бюлетини. Тогава той бе 229 844, а по данни на ЦИК сега са 218 125 - 6.22% от общо 3 501 269 намерени бюлетини в урните. Делът им сега е два пъти и половина по-висок от тези на изборите за 42-ро народно събрание през 2013 година. Едно от обясненията, които дават от Централната избирателна комисия, е наличието на преференции, което масово обърква избирателите. В много от бюлетините е бил отбелязан знак само в кръгчетата, в които се посочва преференция, и е липсвал знак в квадратчето, тоест вот за партия.
Недействителната бюлетина често е и знак на наказателен вот. Както "Стандарт" писа, в урните бяха намерени книжа с послания върху тях - дописан номер за Моци (защитникът на "Лудогорец") и др. От общия брой недействителни бюлетини секционните комисии са "разпознали" 54 543 като нередовни за някоя от партиите. Най-много имат от ДПС - цели 15 093, следвани от ГЕРБ с 11 923 и БСП с 8813.
Броят на избирателите според списъците е бил 6 858 304, а на гласувалите - 3 500 585. Така 4-процентният праг за влизане на партии в Народното събрание излиза 131 326.6 гласа, обясниха от ЦИК.
1 072 491 са дали своя вот за ГЕРБ, които получават 84 мандата. На второ място са БСП с 505 527 гласа и 39 мандата, следвани плътно от ДПС, които имат 487 134 гласа и получават 38 мандата. Четвърти се нареждат от Реформаторския блок с 291 806 гласа и 23 мандата, следвани от "Патриотичен фронт - НФСБ и ВМРО" с 239 101 гласа и 19 мандата. В дъното на таблицата са "България без цензура" със 186 938 гласа и 15 мандата, "Атака" и АБВ със 148 262 гласа и АБВ със 136 223 и по 11 мандата.
След окончателното определяне на резултатите стана ясно, че емблематични лица отпадат от парламента. Румен Петков, който бе три мандата депутат, а по-рано и кмет на Плевен, остава извън Народното събрание, след като АБВ не успя да вземе мандат нито там, нито в Шумен. Медийният секретар на БСП Антон Кутев също не намери място в пленарната зала. Явор Куюмджиев не успя да се пребори за място от Търговище, където БСП не взима нито един мандат. Въпреки силната си преференциална кампания Весела Лечева, която от последна стана втора, също няма да седне на депутатска банка, тъй като левите вкарват само един народен представител от Велико Търново. Касим Дал от Реформаторския блок също няма да влезе в Народното събрание. Място не намира и половинката на Николай Бареков - Мария Календерска, както и екс областният управител на София-област Емил Иванов.
В парламента все пак успя да влезе министърът на финансите в кабинета "Орешарски" Петър Чобанов, който води листата на ДПС в Монтана. Извън него обаче остават министрите на регионалното развитие и здравеопазването - Десислава Терзиева и д-р Таня Андреева. Александър Методиев, известен като Бат Сали от ДПС, също намира място, макар ниския резултат за Движението в Кюстендил. Там обаче бе преразпределен вотът от чужбина и по системата Хеър - Ниймайер той получи мандат. Заради системата за разпределение на мандатите в Кюстендил се организира протест срещу Бат Сали.
ГЕРБ на протест за мандат в Ямбол
Ямболските ГЕРБери скочиха срещу разпределението на четирите мандата в 31-ви ИР. От 8 часа днес структурата на ГЕРБ в Ямбол организира протест пред областната управа. Партийците не са съгласни с "абсурдното разпределение на мандатите в Ямбол, където ГЕРБ при 18 800 гласа има един депутат, БСП с 13 700 гласа получава 2, а ДПС с 3600 взема 1 мандат".
Избраха само 13 с преференциален вот
Преференцията изстреля 13 кандидати в парламента, показа справка на "Стандарт". Най-много размествания има в листите на ГЕРБ.
Трима от партията на Бойко Борисов вече обявиха, че ще се откажат. В партийната централа чакат решенията на още късметлии, които влизат в НС след пренареждане. Не само късметът е причина кандидати, които са по-назад в листата, да попаднат в парламента. Кирил Котев например измества втория на ГЕРБ в Благоевград, защото събира 14,05% от преференциите. От парламента изпада и Георги Андонов, когото Борисов свойски наричаше Гошо Депутата. В Шумен Ралица Ангелова изпревари Донка Иванова - отново от листите на партията на Борисов. Във Велико Търново герберката Клавдия Григорова-Ганчева събира достатъчно лични гласове, за да се премести на второ място. Заради това от парламента отпада Евгени Стоев. Министърът на труда и социалната политика от кабинета "Борисов" Тотю Младенов също няма да намери място на депутатските банки, тъй като е изместен от Красен Кръстев, който бе на трето място. Размествания не липсват и в червените листи. Във Варна Красимир Янков изпревари по гласове бившия просветен министър Анелия Клисарова с 18,39% преференции. В Пловдив-област осмият Манол Генов става втори с 13,15%. Със 100 гласа по-малко е Цветелин Кънчев. Тъй като левите вкарват само двама депутати от региона, той също ще остане извън парламента. При ДПС осмият в Разград Гюнай Хюсмен също събира достатъчно преференции и измества д-р Нигяр Джафер, която не успя да влезе и от Перник. Депутатите, които влизат от два района, и евродепутатите имат един ден да кажат кой район избират и отказват ли се от мястото в ЕП. Ангел Джамбазки вече обяви, че остава в Брюксел.
Редят депутатите като в Брюксел
Новият шеф на парламента ще реши кой къде да седне в пленарната зала
Местата на новите 240 депутати в 43-ото народно събрание вероятно ще се разпределят по подобие на Европарламента. Поне за първото пленарно заседание, когато избраниците трябва да изберат свой председател, както и парламентарните групи да излъчат предложения за заместници на шефа на парламента. В Брюксел местата на членовете на ЕП се разпределят в зависимост от тяхната политическа принадлежност, считано от ляво на дясно, като се взема предвид и становището на шефовете на групи.
При сегашната конфигурация от 8 формации очаквано най-вдясно се очаква да седнат депутатите от "Атака" и Патриотичния фронт. До тях веднага се нареждат избраниците от "България без цензура", които са с представителство при консерваторите в Брюксел. По европейското правило следват ГЕРБ и Реформаторският блок. До тях са либералите, представени от ДПС, и вляво са АБВ и БСП. По този начин всяка от групите получава директен излаз към парламентарната трибуна, коментираха от администрацията на Народното събрание. Според сега действащия правилник на родния парламент председателят определя местата в пленарната зала за народните представители, разпределени по парламентарни групи след съгласуване с Председателския съвет. Докато в Брюксел парламентаристите говорят при правила буквално с хронометър и имат по 60 секунди, в българския парламент бъбривостта е стопирана само при репликите. През миналия парламент бе прието, че репликата може да е 2 минути, а по едно и също изказване се правят най-много до три реплики. Личното обяснение от трибуна е до 2 минути, а за обяснение на отрицателен вот думата се даваше най-много на 3-ма депутати.
