/Поглед.инфо/ От хиляда години насам българският народ е преживял много изпитания, гравитирал е в различни посоки - примамван от променящите се исторически условия в далечни и съседни нам народи. Но в тия колебания и изкушения той е запазил едно нещо неоспоримо - останал е единен в своя език и в своята писменост.

Всичко у нас е било спорно: политика, финанси, стопанство, териториална цялост - едничко недосегаемо нещо, едничкото ценно и съкровено достояние на всеки българин е неговият общ, единен език, едната негова писменост! Величието и светостта на Солунските братя се състои в това, че дадоха на народа ни нещо, което не разделя никого, а обединява всички. Затова тяхното дело надхвърля ценностите на едно человеческо дело; затова народът ги е поставил над себе си. И ние ще се ползваме от техните дарове дотогава, докато ги поставяме на тая висота. В деня, в който изравним себе си с тях - даровете ще секнат…

Всъщност празникът на св. св. Кирил и Методий е празник на малката славянска буква, от която се образува славянското слово. Извън него не съществува нито славянин, нито българин. Това слово, което е начало без край, ни е запазило от всички изпитания и единствено ни осигурява живот в бъдещето. Да изразим истински почитта и благодарността си към делото на светите братя, ще рече да изразим и - още по-важното - да докажем почитта си към българското слово и писменост. Да не ги опорочаваме, да ги пазим чисти дори тогава, когато си изкарваме и прехраната от тях. Защото те не са ни дадени само за полза, а за отличие.

24 май 1947 г.