В дългата си история българският народ е претърпял какво ли не – и е оцелял. Но това не е достатъчно. Хулен и презиран от свои и чужди като страхлив и покорен, напоследък като че ли се забелязва тенденция за преодоляване от все повече граждани на боязънта от ония, които се опитват да обсебят неговата власт. И все по-често от някои влизат в употреба различни определения за описание на управлението, на което днес е подлаган – според едни диктатура, според други дори фашизъм и др. под. Автократичните форми на управление и техни разновидности са различни, и имат свои специфични характеристики, върху разглеждането на които тук няма да се разпростирам. Без да претендираме за безкритично възприемане и оценка на изразеното, за настоящото управление на България по своите белези изглежда най-адекватна е квалификацията му като „какистокрация”.
Терминът произлиза от „κάκιστος“ (превъзходнаформа наκάκος – лош) и означава най-лош. За първи път е употребен на 9 август 1644 г. от Пол Госнолд в негова проповед в църквата Света Мария в Оксфорд. По-късно, през 1829 г., е употребяван от английския поет сатирик Томас Лъв Пийкок в неговия роман „Нещастията на Елфина”; от американския сенатор Уилям Харпър през 1838 г. в неговите „Мемоари за робството”; от американския поет, педагог, есеист и дипломат Джеймс Ръсел Лоуел през 1877 г. в негово писмо до Джоел Бентън, и др.
В началото на ХХ век използването на термина е рядко, но неговата популярност е възстановена през 1981 г. във връзка с критиката на администрацията на Рейгън. От тогава той се използва за негативно описание на управлението от различни правителства по целия свят. Често е употребяван от коментатора Глен Бек по отношения администрацията на Обама. А по време на президенската кампания през 2016 г. в САЩ с особен настървение от противниците и критиците на кандидпрезидента Тръмп. През май 2016 г. Амро Али призовава терминът какистокрация да бъде възроден, а популярният американски новинарски сайт Salon, цитира поста от неговия блог като начало на широка дискусия относно въпросния термин. През август 2016 г. Дан Легер от халифакския вестник The Chronicle Herald предположи, че победата на Тръмп на президентските избори в САЩ ще изисква ново използване на термина какистокрация. От ноември 2016 г. критиците многократно използват тази дума, за да опишат неговата администрация. На 29 юни 2017 г. издателят Merriam-Webster съобщава, че на този ден търсенията на думата в неговия онлайн речник достигат най-високото ниво. На 13 април 2018 г. The Washington Post съобщи за "вирусно" използване на термина за описание на администрацията на Тръмп.
Дали е оправдана употребата именно на такъв термин за квалифициране управлението в САЩ, което несъмнено се осъществява не само от администрацията на действащия президент, доколкото не ни е работа да се месим в делата на американския народ е извън предмета на настоящото изложение. Що се отнася до нашите си български работи обаче, по всички признаци, с които то се характеризира, не би било неуместно, ако си послужим с него за обозначение, каквото е неговото съдържание, като управление на най-лошите, нечестни, егоистични, най-безскрупулни, корумпирани, некомпетентни, невежи и неподходящи хора. А най-удачен негов етикет Asinus asinorum.
Всеки, който се счита достоен да се нарича човек, нека бъде уверен: Nulla vis est maior populi voluntate! И помни:
