/Поглед.инфо/ Украински дронове атакуваха руски петролни хранилища. Преди няколко дни беше нанесен удар по резервоарите на нефтена база в Севастопол. Днес беше атакувано петролно депо в Краснодарския край. Възниква въпросът защо нашият "Калибър" все още не е летял по посока на най-голямата петролна рафинерия в Украйна? Прочетете за това как е замесен олигархът Коломойски тук в материала на Владимир Хомяков за "Цариград" ТВ.

Въпросът в никакъв случай не е празен. Особено ако си спомняте какви сериозни проблеми с горивата и смазочните материали започнаха за нацисткия Вермахт през Втората световна война, след като по време на операция „Приливна вълна“ на 1 август 1943 г. американски бомбардировачи бомбардираха девет петролни рафинерии край румънския град Плоещ, снабдяващи Райха с до половината от запасите от гориво.

Да, имаше загуби на самолети и членове на екипажа, но целта беше постигната - Вермахтът приключи войната главно със синтетично гориво.

Тази "неуязвима" рафинерия

В началото на СВО нашите нанесоха серия от чувствителни удари по съоръжения, свързани с украинската нефтопреработка. Как стана така, че днес, на втората година от войната, според свидетелството на бившия депутат от Радата Олег Царьов:

"В Украйна няма недостиг на петролни продукти. Те са достатъчни както за военни части, така и за граждански транспорт."

"Киев живее почти в празничен режим, мнозина се присмиват на факта, че Русия все още доставя петрол по тръбопровода "Дружба" през Украйна", заяви той.

И въпросът тук не е само в продължаващите доставки на нефтопродукти от Русия за врага, противно на всяка военна логика. Но и във факта, че най-голямата рафинерия в Украйна - петролната рафинерия в Кременчуг (Укртатнефт) продължава да работи. Все още не е унищожена.

Малко история. През 1994 г. Кременчугската петролна рафинерия е прехвърлена на украинско-татарската компания "Укртатнафта" (55,6% от акциите от Татарстан, 18,3% от предприятия, близки до Татнефт, 28,7% от Министерството на земята и собствеността на Татарстан, 8,6% - директно от Татнефт и доста от държавната енергийна компания Нафтогаз Украины).

Всъщност това беше руска петролна рафинерия на територията на Украйна, която годишно преработваше около 19 милиона тона кисело масло, произведено в Русия.

И това устройваше всички, докато местните олигарси не посегнаха на нещо: групата "Приват" на Игор Коломойски отстрани бившия шеф на завода и затвори Павел Овчеренко.

Татарстан го нарече "изземване" и спря да доставя петрол. Въпреки това (чудо!) Кременчугската рафинерия, предназначена да преработва нашия нефт с високо съдържание на сяра, работи на пълен капацитет, редовно доставяйки на ВСУ своите петролни продукти.

И в същото време по някаква причина никой не го бомбардира днес, въпреки че е единственият в Украйна сред работещите рафинерии на това ниво. И според всички канони на войната той трябва да бъде унищожен на първо място. И до основа.

Коломойски ли решава всичко?

Не, в самото начало на СВО - на 2 април 2022 г., той беше бомбардиран за поръчка, унищожавайки хранилището с бензин и дизелово гориво.

И въпреки че собствениците викаха, че, както казват те, "рафинерията е свършена", много скоро заводът отново заработи - първо на ниска мощност без факели в тръбите, а след това на пълен капацитет: продуктите се изнасят с ешелони, които, като завода, никой по някаква причина не бомбардира.

Странна картина, не мислите ли? Особено като се има предвид, че заводът официално е прехвърлен на Министерството на отбраната на Украйна, работи за Въоръжените сили на Украйна и е стратегически важен военен обект.

Между другото, по някаква причина, предприятия, собственост на Игор Коломойски и разположени в други градове, също не са бомбардирани. Дали старите бизнес връзки не са изчезнали и именно те, а не национални интереси, стоят зад странностите на тази война?

Повече въпроси, отколкото отговори

Кременчугската нефтена рафинерия съвсем не е единствената "странност" от този род. „Първи руски“ вече писа, че след началото на СВО България, която нямаше никакви значителни запаси от петрол, изведнъж стана най-големият износител на дизелово гориво за Украйна, осигурявайки, според бившия министър на финансите на България Асен Василев, до 40% от доставките за Украйна.

А първопричината за това "чудо" е все същата - намиращата се в Бургас рафинерия "Лукойл Нефтохим Бургас", на която със санкции беше забранено да продава петролни продукти за Европа, но за Украйна ("това е различно") - моля.

В същото време мениджърите на Лукойл, примигвайки с недоумение, отричат доставките им за Украйна казват:, ние продаваме петролните си продукти на България, а къде отива след това - питайте българите! А през това време германските "Леопарди" ще зареждат ли с това гориво?

Има, както знаете, и други "странности" от този вид. Какво е направено, за да се предотврати украинската логистика?

Военните товари се транспортират тихо в ешелони из цялата страна, а къде са опитите да се разрушат ключови тунели, големи транспортни възли и локомотивни депа? Може би има и нечии "бизнес интереси"?

Ракети летят по хуманитарния коридор

Въпреки факта, че хуманитарният коридор на сделката за зърно, едва след удължаването му от Русия на 18 март с два месеца, вече е използван два пъти от въоръжените сили на Украйна за организиране на атаки от БЛА и безпилотни катери камикадзе срещу Черноморския флот база и кримска инфраструктура, тази сделка все още не е отменена и дори се обсъжда нейното удължаване.

С други думи, търговията е в ход: нашето външно министерство поставя "пет условия" за удължаването - като повторно свързване на Росселхозбанк към SWIFT, възстановяване на работата на тръбопровода за амоняк Толиати-Одеса и деблокиране на сметките на редица наши земеделски стопанства.

Не се ли оказва, че и тук бизнес интересите на отделни олигарси управляват всичко, а войниците на първа линия "плащат" за всичко?

И за такива досадни неща като продължаващия износ на газ с танкери за някои европейски страни, които произвеждат оръжие и го доставят на Украйна, като крехки мерки за износ на капитал от страната, като липсата на отдавна закъснели кадрови промени в ръководството на министерството на икономиката и Централната банка, човек дори не може да си спомни, че ще го направим.

Искам да задам един въпрос: ние във война ли сме или използваме войната, за да прокараме нечии бизнес интереси? И тогава ситуацията започва да наподобява бурните 90-е години на миналия век, когато две бизнес структури използват официални сили за сигурност в разправа за собственост. И тогава едни ще запалят сергиите на други, после ще минират колата за тях.

Но ако нашите „бизнес елити“ така възприемат сегашната война, то народът – не. Това означава, че рано или късно войниците ще се върнат от фронта и ще поискат отговор от тези, които са платили за доходите си с живота си. Ще изискват сурово – както са свикнали на фронта, където своето си е свое, а врагът си е враг.

Какво следва от това

Що се отнася до периодичните атаки на украински БПЛА срещу нашите инфраструктурни обекти, ще продължат да „пристигат“ и занапред. И не само по отношение на складовете за петрол, но и в жилищните райони.

На 9 май също ни се обещават подобни „честитки“. На всеки е ясно, че е почти невъзможно надеждно да се покрият всички важни обекти от такива малки цели като БПЛА - дори прехваленият израелски "Железен купол" сваля далеч не всички арабски "самоделни", които летят там.

Както отбелязват експертите на pravda.ru, за да се свалят пристигащите, е необходимо или да се преместят границите на бивша Украйна към Полша, или Украйна да престане да съществува като държава с това правителство.

Защото само отстраняването на източника на проблема гарантирано ще спре всичките му последствия. Но за това трябва да се биете във война, а не да реализирате нечии бизнес интереси.

Превод: СМ

Подпишете се за референдума за "Мир и Суверенитет" на https://narodna.me/ /изчакайте няколко секунди, за да се отвори страницата/

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?