/Поглед.инфо/ Наскоро Съединените щати отново си спомниха, че е необходимо по-активно да пренасят демокрацията и да прокарват своите интереси на Балканите. Неотдавна помощник-държавният секретар по въпросите на Европа и Евразия Карън Донфрид завърши обиколката си в страните от бивша Югославия, а в края на май неочаквано бе на посещение при българския президент Румен Радев.
Официалният дневен ред е обсъждането на енергийните проекти. Според експертите обаче, ключови са станали не икономическите въпроси, а темата за военната помощ на Украйна и съвместните усилия на членовете на НАТО за отговор на действията на Русия. Донфрид със своите уверения за взаимноизгодно сътрудничество и стандартни обещания за подкрепа на демокрацията в страните от Източна Европа се опита да привлече балканските страни в политическа и икономическа конфронтация с Русия.
За България темата за помощта на Украйна е доста актуална. В политическия истаблишмънт на страната, в бизнес средите и в медиите, спорове за целесъобразността на доставката на оръжие за Украйна и цената, която страната ще трябва да плати за това решение не отшумява. По улиците на София се провеждат масови протести с искане за абсолютен неутралитет на България по отношение на руско-украинския конфликт, а засилването на недоволството в обществото принуди властите да вземат официално решение, че помощта за Украйна ще бъде ограничена до хуманитарния и финансов компонент. Онзи ден обаче българските медии публикуваха снимки от летище София, на които се вижда товаренето на сандъци с оръжие, които през Румъния и Полша и чрез фиктивни организации трябва да доставят военни стоки до Украйна. Авторите на материала посочват, че България изнася оръжие без одобрението на националния парламент и в нарушение на международното право. Информацията беше потвърдена и от Костадин Костадинов, лидер на партия "Възраждане", която активно се противопоставя на участието на България в конфликта. Не е изненадващо, че на протестите хората казват, че сегашното ръководство на България обслужва интересите на чужди държави, преди всичко на САЩ, а не на населението на страната, което ще почувства всички негативни последици от проукраинската позиция на своето правителство.
В края на април, под натиска на американците, София вече отказа да внася руски газ, като категорично отхвърли новата схема на плащане, предложена от “Газпром”. Въпреки това, за разлика от колегите си в Европейския съюз, които след гръмки изявления за отказ от руски енергийни източници започнаха да изпомпват газ в своите хранилища с невиждани темпове, българските власти не бяха толкова далновидни. Според Gas Infrastructure Europe през май впръскването на синьо гориво в европейските хранилища е надхвърлило цифрите за целия период на наблюдение от 2011 г. насам. Португалия и Полша пълнят най-активно своите хранилища с газ (съответно 89,31% и 87,88%). Най-лошо, за съжаление еположението в България (едва 20,7%).
Правителството отчита поредната си победа в подмяната на доставките от милитаристична Русия. В медиите активно се разпространява новината, че премиерът Кирил Петков се е договорил за доставка на американски ВПГ през Гърция, уж на много изгодни цени. И изглежда, че въпросът с газа е затворен, въпреки че никой от официалните лица не уточни, че необходимата инфраструктура за транспортиране и съхранение на ВПГ в момента не е готова и при благоприятно развитие ще бъде завършена към края на 2023 г. Междувременно зимата все още предстои и с пълното отхвърляне на руските енергийни ресурси тази зима има всички шансове да стане най-студената от доста време насам. Затова българските чиновници не трябва да мислят как да угодят на американските си партньори в конфронтацията с Русия, а как ще се обяснят на гражданите си спирането на на парното.
За да бъдем честни, трябва да се отбележи, че положението с вноса на петрол изглежда много по-оптимистично. Онзи ден Кирил Петков каза, че България е успяла да постигне изключение от ембаргото на Европейския съюз върху доставките на руски петрол до края на 2024 г., което ще позволи на нефтопреработвателната индустрия да се адаптира към вноса на горива от други страни. Днес целият рафиниран петрол в страната е 100% руски. В същото време цените, на които “Лукойл България” продава на вътрешния пазар, са едни от най-ниските в Европа. И ако руският “Лукойл” напусне България, производството на гориво всъщност ще бъде парализирано.
И ако подмяната на руските енергийни ресурси е част от общата политика на страните от ЕС, която българското ръководство не може да откаже, то е наивно да се смята, че ответните мерки на руската страна няма да засегнат други сфери на сътрудничество със София. През годините се установи активно сътрудничество в областта на ядрените технологии, доставките на плодове и зеленчуци, а потокът от руски туристи към България като цяло беше един от най-стабилните и най-големите. Искам да се надявам, че заемайки проукраинска позиция, българското ръководство оценява всички рискове, включително и от икономически характер.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Фейсбук ни ограничава заради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще достигат до алтернативната гледна точка за събитията!?