Не че неолиберализмът и социаллиберализмът са почнали да навлизат в БСП с идването на власт на Корнелия Нинова. Уви, това е процес, който започва от 1990 година, но именно при мандата на Нинова опозицията срещу тях е смазана, а предвид укрепването на авторитарната тенденция, няма перспектива това да се промени в близкото бъдеще. На небосклона не се вижда дори възможност да се позволи изявата на алтернативни мнения, които да предложат социализъм на мястото на неолиберализма, който вече дори не се прикрива зад лява фразеология, а директно говори за "консерватизъм", "Маргарет Тачър", "Тереза Мей" и тнт.
Всъщност има и трета тенденция - на задълбочаване на разделението в партията, която дори започна да се отцепва. Първото знаково напускане беше на шестима народни представители, от които петима не само че напуснаха ПГ на БСП, но и самата партия. Напуска и общинският лидер на партията в Павел баня Атанас Пъдев, а много "редови" социалисти изразиха мнението си в социалните мрежи, че също не виждат мястото си в "левицата" вече.
Тъжното е, че на този конгрес тези, които победиха още на прекия избор, вместо да се опитат да помирят партията и да бъдат диалогични, започнаха с най-безобразна и жестока чистка. Пред очите на цяла България се проведе жестока саморазправа с цялата т.нар. "опозиция" в БСП, която беше изключена от Националния съвет със сенчести прийоми (като, например, раздаването на списъци, в които пише за кого трябва да се гласува).
Не че за пръв път в БСП има разногласия, напротив, такива съществуват още от времето на Луканов и Лилов, но никога досега не е имало подобна саморазправа и репресия спрямо инакомислещите. Досега винаги БСП е била своего рода сборна формация на различни идейно-политически групи, всяка от които е получавала правото да изразява мнението си, както и представителство в ръководните органи.
Вече не!!!
Оттук насетне само най-бесните неолиберали и някои никому неизвестни личности, чиято единствена заслуга е, че гласуват "правилно" и си държат устата затворена, ще виреят по висшите етажи на партията.
Идеологията очевидно отстъпи място на технологиите и неолибералната технокрация. Лайтмотивът, че идеите нямат никакво значение, а водещи са само конюктурните моментни нужди засега поне, се оказа по-силен от естествената нужда на левицата от идеология.
Ясно е, че както каза председателят на ПЕС Сергей Станишев, Националният съвет ще е само гумен печат за волята на г-жа Нинова, която успя да приватизира партията, точно както някога е приватизирала Техноимпекс и не само.
Твърденията на разни угодници и подмазвачи, че това всичко е било демократично и делегатите били произнесли волята си, са не само смехотворни, но и цинични.
Точно колкото твърдението, че Корнелия Нинова направила много за българските медии и свободата на словото, казано в същия ден, в който екип на най-голямата лява медия у нас - Поглед Инфо, не получи акредитации за отразяване на конгреса.
Опирайки се на 42 хиляди гласа на социалисти, от над 80 хиляди, Нинова и лансиралият я Румен Овчаров няма да отговарят пред никого. Да не говорим, че новият послушен и удобен Национален съвет никога няма да зададе неудобни въпроси на председателката, като, например, какво е финансовото състояние на партията и как Нинова е успяла без видими резултати да похарчи повече от 30 милиона лева. Няма да има и кой да попита Каката, защо не казва и думичка срещу главния прокурор Иван Гешев и защо фактически го подкрепя.
На фона на всичко това не е изненадващо, че някои социалисти решиха, че повече нямат място в БСП. И нека ниновистите да не лицемерничат, че им било много тъжно, че някой напускал партията, защото от години наред работят за това.
Бидейки привнесен от други политически кръгове елемент, Нинова не познава механизмите, духа и организма на БСП, поради което действа както са си свикнали в десницата - командирски и авторитарно. Естествената логика на събитията, породени от действията й, доведе до разцепление в партията, което само ще продължи да се задълбочава.
Какво очаква БСП оттук насетне?
Първо, ако са останали някакви алтернативни гласове в партията, те ще бъдат брутално запушени, както ставаше в продължение на цяла година с несвикването на Националния съвет, и както в крайна сметка стана с прогонването от него на повечето опитни социалисти, които не подкрепят неолибералния курс. В този смисъл БСП ще започне да прилича все повече на авторитарната и вождистка ГЕРБ. Противопоставянето и чистките, които видяхме на конгреса, ще се прехвърлят и на районно ниво. Индикациите за това са повече от ясни. Във Видин, например, депутатът Филип Попов непрекъснато се опитва да раздели и разбие организацията.
Второ, духът на другарство е мъртъв вече, а оттук насетне ще царува атмосфера на страх, напрежение и деспотизъм. Никой социалист няма да посмее да критикува ръководството дори за най-малкото, освен ако не е решил да напусне БСП или да си има проблеми. Това от своя страна ще доведе до още повече отцепвания и напускания на партията, а потенциално и до обществени скандали, които допълнително ще намалят доверието в нея. Тези разцепления могат да бъдат потенциален генезис на нови политически партии и движения, които едва ли ще изместят БСП, но ще дърпат от гласовете й.
Трето, както вече бе споменато, деидеологизацията и одесняването ще продължат с пълна сила. В БСП вече не се говори за социализъм, неговите перспективи, минало, традиции и идеи. Последният опит да се формира на теоретична основа идеологическата посока на БСП беше направен от Валери Жаблянов, Георги Юпирински, Велислава Дърева и Юрий Асланов , които заговориха за социализъм в 21-ви век като алтернатива на неолибералния глобализъм. Както е добре известно, тези хора бяха прокудени от Националния съвет на БСП, за да бъдат заменени от разни безгласни букви, които надали могат да формулират и най-елементарната теоретическа постановка. Някога алтернатива на калинките от ГЕРБ, днес БСП ще прилича все повече на тях, бидейки идеологически и експертно осакатена партия, в която идеите не се ценят, за сметка на връзките и предаността (иначе как да си обясним, че лявата журналистка Велислава Дърева не влезе в Националния съвет, а Теодора Овчарова, дъщеря на Румен Овчаров беше избрана). Това няма да даде добър сигнал на онези 2,5 милиона българи с леви възгледи, които не са припознали БСП за своя партия и най-вероятно няма и да го направят.
Четвърто, в допълнение към споменатото вече напрежение, породено от деспотизма и авторитаризма, самото задкулисие също ще започне да се разцепва. Както един автор написа неотдавна, Корнелия Нинова е обещала толкова депутатски места срещу подкрепа, че всичките балкански парламенти няма да й стигнат. Освен това очевидци от конгреса казват, че някои лобита са имали договорености да гласуват за „правилните кандидати“ за членове на НС, а те, от своя страна, да им върнат жеста, но са останали излъгани. Схемата е много проста и типична за новия дух на БСП - едната група получава списък с членове на другата, за които трябва да гласува, и го прави. Но другите вместо да върнат жеста, гласуват само за своите кансдидати. Тези грозни корупционни практики не само, че уронват достойнството и престижа на БСП, но ще изиграят много лоша шега на Нинова, защото ще увеличат броя на вътрешните й опоненти. Но този път това няма да са хората, които тя прогони заради идеологическите им уклони и несъгласия, а подмолни апаратчици, които най-вероятно ще действат тихомълком.
Пето, близо 38 хиляди социалисти, които не гласуваха за Нинова (може и да са повече, като имаме предвид, че изборите станаха повод за подигравки в цяла България с разнасянето на кашончета с бюлетини от врата на врата), ще бъдат демотивирани и най-вероятно няма да се ангажират с активна партийна дейност. Организационното състояние на партията под диктата на Нинова е на най-ниското си ниво. Според определени данни в момента партията събира около двадесетпъти по-малко членски внос, отколкото е получавала по времето, когато Михаил Миков беше председател преди четири години. Това е повече от показателно.
Разделена, лишена от идеи и идеология, финансово и морално банкрутирала, организационно неспособна, БСП няма да може да спечели категорично изборите, които предстоят най-късно през март месец.
В най-добрия случай партията ще е горе-долу равна по резултати с ГЕРБ, но това няма да й позволи да формира стабилно правителство. Вместо това, Нинова ще пристъпи, ако й се удаде възможност, към същите безпринципни коалиции на национално ниво, каквито приложи и на партийно. Никой не трябва да се изненадва, ако види БСП коалирана с антикомунистите от Демократична България, ДПС или дори под някаква форма с ГЕРБ. Разбира се, също толкова вероятно е БСП просто да загуби тежко изборите и да бъде втора, трета или четвърта политическа сила и безгласна опозиция. А защо безгласна? Защото, както ни демонстрира и досега, БСП на г-жа Нинова може да е много гръмогласна, но само по общи и незначителни въпроси. А истинските опозиционни въпроси тя премълчава, като например исканата от голяма част от народа оставка на главния прокурор Иван Гешев.
В днешното си състояние БСП не може да привлече дори социалистите у нас, камоли широка периферия, нужна за изборна победа. След конгреса цяла България видя, че новата БСП не е по-различна от ГЕРБ, в която царуват страх, репресии и авторитарна дисциплина. Хората, които всеки ден излизат по площадите за да поискат край на това ненормално състояние в държавата, няма да изберат БСП само за да получат още от същото.
А без власт и с вътрешните разделения, които е създала, вместо да гради мостове, Нинова е политически обречена. Тези, които са я подкрепили на конгреса, ще са тези, които, заедно с редовите социалисти, разбира се, ще я свалят, когато партията удари дъното. Но дали няма да е твърде късно!?
