/Поглед.инфо/ Преди 40 дни ни напусна Георги Йорданов – един от главните мотори на възхода на социалистическа България, последният от плеадата политици-държавници, въздигнали страната ни на 27-о място в света по икономически, социални и културни постижения.
Днес България пак е 27-а, но по най-нисък БВП в Европейския съюз и гони 80-то място сред най-бедните, мизерстващи и разпадащи се страни в света.
През годините на прословутия преход от възход към падение, единствен от ръководителите на старата партийна върхушка Георги Йорданов не се скри, не се отрече от своето верую, носеше звездата на българщината в душата си, докато накрая грейна и на гърдите му, когато го удостоиха с орден “Стара планина” - първа степен.
Според народното поверие на 40-тия ден душата окончателно напуска света на живите и се отправя към „оня“ свят – във вечната си орбита, при звездите. Това е моментът на истинското сбогуване.
Но възможно ли е да се сбогуваме с човека, който продължава да разнася във всемира звездата на българската духовност?
Не! Завинаги той остава в пантеона на социалистическото ни възраждане, в нашата култура и духовни ценности, в нашата Кирилска цивилизация.
А в душите и сърцата на родолюбивите българи за вечни времена е канонизиран като министърът на българската култура.
Дълбок поклон пред делото на Георги Йорданов!