/Поглед.инфо/ Вчера големият български киносценарист, писател и общественик Анжел Вагенщайн отбелязва своята 98-годишнина!
Анжел е един от онези будни умове на нашето време, с изострени сетива за несправедливостите, за оправданото и неоправданото насилие, за разминаването между претенциите на властните натури с тяхната духовна и идеологическа нищета, за онова характерно качество на тълпата да обожествява всеки, облечен във власт, а когато същият бъде низвергнат да се опиянява от възгласа "Разпни го". През последните години особено се вълнува от заличаването на истините. За фашизма и неговите зверства! За отричането на истината за онова черно време на пречупените човешки съдби, на омразата и разделението, на обезценяването на човешкия живот. Вълнува се, че историята не носи поука. Че човечеството не поумнявя и че наред с огромния напредък на науката, на технологиите, като че ли забравя своите хуманни ценности, социалните си борби и достижения. Негодува, че отново се толерират властолюбиви натури, без особени качества, че тълпите ги превръщат в любимци, без да осъзнаят, че възраждат уж отречения култ към личността.
През десетилетията негови филми са забранявани. И независимо от смъртната присъда преди 9 септември, на Вагенщайн не са прощавани критиките към изкривяването на партийната власт, както и честността на обществената му позиция. И до днес той бие камбаната на обществената ни съвест, защото истината му е твърде скъпа.
И нека помним, че когато става въпрос за личности като Анжел Вагенщайн би трябвало да имаме вътрешното усещане, че едва ли сме достойни да завържем връзките на обувките му!
Да му пожелаем здраве и още творчески успехи! Да пожелаем все така да буди умовете ни, да ни открива истините на настоящето, независимо от нашето нежелание да ги приемем и осъзнаем!
На многая лета!
Анжел Вагенщайн е роден на 17 октомври 1922 г. в гр. Пловдив. На 16-годишна възраст влиза в РМС. Бил е партизанин, ръководител на бойна група, има смъртна присъда.
Завършва кинодраматургия във ВГИК, Москва. От 1950 г. е сценарист в Българска кинематография и в ДЕФА.
Автор е на 50 сценария за игрални, документални и анимационни филми, снимани в 5 държави.
През 70-те години по покана на немската телевизия ARD прави документална поредица за войната във Виетнам. Филмът му "Звезди", заснет през 1959 г. от режисьора Конрад Волф, е удостоен със Специалната награда на журито в Кан.
Сред най-известните му екранни произведения са "Допълнение към закона за защита на държавата", "Гоя", "Звезди в косите, сълзи в очите", "Борис I".
Член на Комитета за защита на гр. Русе.
Един от 12-те интелектуалци, поканени от президента на Франция Франсоа Митеран във френското посолство в България през януари 1989 г. Участник в Кръглата маса от квотата на БСП.
1990 г. - депутат в 7-ото велико народно събрание с листата на БСП.
Автор на 50 игрални, документални и анимационни филми, произведени в България, Германия, СССР, Гърция, Китай, Виетнам, на романната трилогия “Петокнижие Исаково”, “Далеч от Толедо” и “Сбогом, Шанхай”. "Петокнижие Исааково" или "За нещата от живота на Исаак Якоб Блуменфелд през две световни войни, в три концлагера и пет родини" и др.
Носител е на орден "Стара планина" и на френското звание "Офицер на Ордена за заслуги към нацията", създаден от Де Гол за принос в антифашистката съпротива.