/Поглед.инфо/ Едно съвсем скорошно американско социологическо изследване се оказа интересно и за нас, българите. Става дума за физическите и емоционалните промени, които претърпяваме при редовното следене на ежедневните новини, а също и затова по какъв начин ни се отразява участието в политически разговори и спорове. И според заключението на експертите, които са го провели: политиката била способна да ни доведе до хронично безсъние и постоянна тревожност!

Проф. Кевин Смит, известен социолог и политолог от университета в Небраска в САЩ, един от авторите на това изследване, се спира върху американското общество по време на президентските избори през 2016 г. За целта той е интервюирал повече от 800 души в продължение на около една календарна година. Установил е, че над 40% от участниците са били сериозно стресирани от политиката. Проучването разкрило, че близо 20% са разрушили добри стари приятелства заради политически пристрастия и разногласия. Един от всеки oт всеки десетина интервюирани заявил, че се чувствал сериозно уморен. Около 4% от хората дори признали, че на моменти са стигали едва ли не до мисълта за самоубийство, представете си: заради политиката! Освен това 11,5% съобщили, че именно тя, политиката, била повлияла определено неблагоприятно върху физическото им здраве; 31,8% заявили, че излагането на различни гледни точки в медии, които били противни на личните им убеждения, ги дразнели силно; 29,3% споделили, че губели самообладание в резултат на политиката, а 22,1% признали, че се интересували твърде много от това кой печелел и кой губел при избори...Наистина сериозни и тревожни показатели.

Тя, политиката влияе определено негативно на живота на много хора или поне те са твърдо убедени, че наистина се отразява негативно на живота им“, казва проф. Кевин Смит.“ Да, стресът е и реално явление, което може да има катастрофални последици за здравето. Ако политиката допринася значително за нивата на стрес, особено сред възрастните хора, тогава да, тя има истински сериозен негативен ефект върху здравето”.

Наистина, какво можем да добавим след тези толкова показателни цифри и точни думи? Мисля, че този път коментарът ми е излишен. Ние, българите, по принцип сме си „политикани”. Още Алеко го е казал. Да, като че ли повече говорим, отколкото действаме, вършим нещо реално, полезно. Да не говорим за нашите днешни политици. С малки изключения, те са от ниско качество. Ако не вредни / а те са немалко/, то, безполезни, „мъртви души”.

А ние, които не сме политици, а политикани, тоест, бъбривци? Какво правим ние? Ето, макар да виждаме, че цяла Европа се надига по разни поводи /а и не само Европа/, ние само си говорим, спорим, сърдим се, критикуваме, негодуваме или както се казва „бистрим политиката”, но повече пред телевизора, в кръчмата или на пейката в градина, а не действаме да променим нещо. Не издигаме открито и високо глас срещу неправдите и безобразията на политиците / както на местно, така и на национално ниво/, които избираме и преизбираме /ах, тези до болка омръзнали ни лица?!/ и все грешим, та и затова стигнахме доникъде. Както казва народът: сега съвсем „до под кривата круша” . „Мълчим като риби, търпим като волове”, както го е казал великият Ботев., когото сега цензурират най- безцеремонно в учебниците по литература.

Идват избори, така че имаме вече възможност да направим нещо – не да мълчим или да се гневим пред телевизора, а да променим реално нещата. А на онези, които казват: „Нищо не ме интересува, все ми е едно, за никого няма да гласувам!”, ще ми кажа направо: „ С вашата пасивност, вие само ще помогнете на Злото отново да възтържествува!” И нека всички да престанем да се ядосваме и да се гневим, а да действаме. Да, вярно, политиката ни уморява, повечето от политиците са ни омръзнали до болка. Защото Злото успява тогава, когато Доброто е пасивно и разединено. И дано този път, най- сетне, след тези десет изгубени години, да успеем!