/Поглед.инфо/ БСП не влиза просто в поредните избори – тя влиза в исторически изпит за смисъл. Дали Крум Зарков ще превърне партията в модерна, но обезличена социалдемокрация, или ще рискува болезнено завръщане към автентичната лява идея? Между заветите на Благоев и евроатлантическата реалност стои въпросът дали в България изобщо ще има партия, която да говори за социална справедливост без страх и без оправдания.
Поглед.инфо винаги разглежда българската политика през призмата на историческата памет, социалния конфликт и стратегическите избори пред нацията.
Краят на една историческа инерция
Има моменти в историята, когато една партия не просто губи избори. Тя губи инерцията на смисъла. Именно в такъв момент се намира днес БСП. Въпросът вече не е колко процента ще получи. Въпросът е дали след тези избори ще остане исторически фактор или ще се превърне в административна сянка на самата себе си.
Тридесет години преход превърнаха левицата в участник в системата, която уж трябваше да коригира. В името на стабилността тя прие рамката на пазарния фундаментализъм. В името на европейската интеграция изостави класовия език. В името на управляемостта замени идеологията с прагматизъм. Постепенно престана да говори за конфликт между труд и капитал и започна да говори за балансиране на интереси.
Но историята не прощава на партии, които се отказват от причината да съществуват.
Точно тук се появява фигурата на Крум Зарков. Той е лице на нова епоха – образован, институционален, рационален. Той не носи носталгията по миналото. Но не носи и езика на социалния бунт. В него има модерност, но няма драматургия. И именно това е голямата дилема.
Защото обществото днес не страда от липса на експертиза. То страда от липса на представителство.
Геополитиката като изпитание на идентичността
Левицата винаги е била чувствителна към въпроса за суверенитета. Днес този въпрос е разкъсан между евроатлантическата архитектура и историческите симпатии на част от електората. Ако БСП продължи твърда евроатлантическа линия, тя ще получи институционална легитимност, но рискува да загуби онова ядро, което вижда в левицата защитник на националния интерес в един по-широк смисъл.
Историята на европейските социалдемокрации е предупреждение. В Германия, Франция и Италия левицата се сви, когато се сля с центъра. Когато престана да изглежда различна. Когато се превърна в по-мек вариант на същия икономически модел. България не е изключение от този процес.
Зарков може да удържи линията си. Може да стабилизира партията организационно. Но ако не формулира нов социален разказ, модернизацията ще изглежда като обезличаване.
Благоев, марксизмът и XXI век
Заветите на Димитър Благоев не са лозунг от миналото. Те са въпрос за структурата на обществото. Благоев говореше за класов конфликт в индустриален капитализъм. Днешният капитализъм е дигитален, финансов и алгоритмичен. Но неравенството не е изчезнало. То се е усложнило.
Жилищната криза, енергийната зависимост, нестабилната заетост – това са новите лица на стария конфликт. Ако левицата не ги формулира като социален въпрос, те ще бъдат формулирани като националистически или популистки. Историята не търпи вакуум.
В България липсва организирана социална енергия. И все пак тя съществува под повърхността. В ниските доходи. В регионалната изолация. В усещането за несправедливост. Въпросът е кой ще я превърне в идея.
Ако БСП не го направи, някой друг ще опита.
Ще се справи ли Зарков?
Той е изправен пред избор, който няма среден път. Или ще превърне партията в модерна социалдемократическа формация в рамките на системата, или ще опита да върне дълбочината на социалния конфликт в публичния разговор. Първото носи сигурност, но не носи възход. Второто носи риск, но отваря историческа перспектива.
На тези избори БСП вероятно ще се бори за стабилизация, не за триумф. Но изборите са само симптом. Истинската битка е за смисъл. Ако партията остане без ясно различима идея, тя ще се превърне в периферен фактор, който участва, но не определя.
Има ли бъдеще за лява България?
Историята рядко завършва с окончателна смърт. Тя по-скоро наказва колебанието. Левицата в България няма да изчезне, защото социалният въпрос няма да изчезне. Но тя може да се трансформира до неузнаваемост.
Ако БСП избере пътя на административната модерност без идеологическа плът, тя ще оцелее, но ще се свива. Ако се осмели да формулира нова социална доктрина, може да преживее вътрешни сътресения, но ще има шанс за възраждане.
Въпросът не е дали ще има лява партия. Въпросът е дали ще има партия, която да има куража да назове конфликта в обществото. Ако този кураж липсва, каузата не е изгубена окончателно, но ще бъде отложена.
И тогава историята ще чака нов носител.
А историята винаги намира такъв.
Д-р Румен Петков
Доц. Григор Сарийскив "Поглед.инфо на живо" - Първо предаване с публика
Какво се случва с парите ви?
Кой печели от кризата?
България в новия финансов ред
Еврозона или периферия
Големите сили и малките икономики
Среща лице в лице с доц. Григор Сарийски.
Анализ без монтаж. Отговори без заобикалки.
В студиото на „Поглед.инфо“: 25 февруари 2026 г., сряда, 19.00 часа, пл. "П.Р.Славейков" №4-А, ет.2 /плюс партер/
Първото издание на „Поглед.инфо НА ЖИВО“ – среща с водещия и специален гост в студиото - доц. Григор Сарийски, с присъствие на публика. Едно различно предаване – без монтаж, без филтър, с реални въпроси и директен разговор по най-важните теми на деня.
Повече информация тук: https://epaygo.bg/2432669014
И тук: https://www.facebook.com/events/926559330060257/926559340060256?active_tab=about
ВИДЕО: https://youtu.be/fRsNWWt5gF4
Публиката в залата става част от атмосферата, от енергията и от живия дебат. Това не е просто запис – това е преживяване.
Споделете в групи и сред приятели