/Поглед.инфо/ Женева не донесе сензация, но отбеляза момент на стратегическо осъзнаване: Русия, САЩ и Украйна седнаха на една маса не за капитулация, а защото продължаването на войната вече носи системен риск. Първият ден очерта граници на допустимото и отвори въпроса дали започва нова рамка на сигурността в Европа или само временна пауза преди следваща ескалация.
Поглед.инфо винаги разглежда международните преговори през призмата на баланса на силите, ресурсната издръжливост и историческите уроци за стабилност.

Първият ден от преговорите между Русия, САЩ и Украйна приключи без сензационни изречения. И точно затова беше исторически.

Когато големи сили се срещат след продължителен конфликт, най-важното не е какво казват, а че изобщо са готови да говорят. Истинската новина от Женева не е в комюникетата. Тя е в самия факт на срещата. Войната навлезе във фаза, в която продължаването ѝ без дипломатически канал става по-рисково от самия разговор.

Това не означава, че мирът е близо. Означава, че системата е достигнала предел.

Преговорите като признание за лимит

Историята познава този момент. През 1962 г., по време на Карибската криза, САЩ и СССР не се срещнаха защото бяха омекнали. Срещнаха се, защото осъзнаха, че следващата стъпка е неконтролируема. През 1973 г. след войната Йом Кипур Вашингтон и Москва започнаха координация не от взаимна симпатия, а от страх, че Близкият изток може да запали по-голям пожар.

Женева днес носи същия оттенък. Не победа. Не капитулация. А осъзнаване.

Русия не изглежда победена. САЩ не изглеждат изтласкани. Украйна не изглежда сломена. Но и никоя от страните не изглежда близо до решителен стратегически пробив. Войната се е превърнала в продължителен ресурсен двубой. А ресурсът – военен, икономически, демографски – винаги има край.

Когато времето престане да бъде съюзник, започва дипломацията.

Женева не е Ялта

Сравненията с Ялта са удобни, но подвеждащи. Там имаше победители, които разпределяха света. В Женева няма триумф. Няма червени линии, начертани върху карта със самочувствие на окончателност.

По-скоро ситуацията напомня Хелзинки 1975 г. – опит да се закрепят реалностите, без да се признават официално. Или Виенските преговори за ограничаване на въоръженията – хладен език, зад който стоеше баланс на страх.

Женева не е за територия. Тя е за рамката. За това кой дефинира сигурността в Европа след края на илюзията за еднополюсен свят.

След 1991 г. западната архитектура на сигурността се разширяваше с убеждението, че историческата посока е еднопосочна. Русия възприемаше това като стратегическо стесняване. Днес войната е кулминация на тази несъвместимост.

Женева е първият опит да се търси нова формула. Не защото позициите са изравнени. А защото продължаването на конфликта започва да създава рискове извън първоначалния театър.

Икономическата умора

Тази война отдавна не е само фронтова линия. Тя е санкционна архитектура, енергийна трансформация, технологична конфронтация. Европа преживя най-рязката си енергийна реорганизация от десетилетия. Русия пренасочи търговски потоци. Глобалният юг започна да гледа на санкционния инструмент като на прецедент.

Историята учи, че икономическите войни често прерастват в системни разломи. През 1929 г. протекционизмът подготви политическата катастрофа. През 1980-те години надпреварата във въоръжаването се оказа непоносима за съветската икономика.

Днес никоя страна не е на прага на срив. Но всяка изчислява хоризонта. А хоризонтът е стратегически, не медиен.

Войната може да продължи. Въпросът е на каква цена за системата.

Женева е сигнал, че тази цена вече се калкулира открито.

Балансът на страха

Най-опасният момент в една продължителна война е не когато едната страна настъпва, а когато двете страни вярват, че не могат да отстъпят. Тогава грешките стават фатални.

През 1914 г. липсата на канал доведе до лавинообразна ескалация. През 1962 г. каналът се появи в последния момент. Днес канал има. Но доверието липсва.

Това прави ситуацията деликатна. Защото когато дипломатическият процес върви паралелно с военните действия, всяко събитие на фронта може да промени атмосферата в залата.

Женева е крехък баланс между две логики – военната и политическата. И ако военната логика започне да доминира отново, процесът може да се разпадне.

Европа – терен без инициатива

Европа е географският център на конфликта, но стратегическата инициатива е другаде. Това напомня XIX век, когато Източният въпрос се решаваше от великите сили над главите на по-малките държави.

Днес европейските столици са част от архитектурата, но не са водещият субект в преговорната динамика. Това създава вътрешно напрежение – между военна солидарност, икономическа устойчивост и обществена умора.

Женева може да бъде и тест за това дали Европа ще остане обект или ще се опита да стане субект на следващата фаза.

Какво всъщност започна?

Първият ден не роди мир. Но той промени атмосферата. Премести разговора от абсолютни формули към управляеми сценарии. Това е тънка, но важна разлика.

В геополитиката често не се търси победа, а стабилизиране на равновесие. Студената война беше дълга, но относително предвидима именно защото балансът беше ясен. Днес светът е в преход – от еднополюсна към многополюсна система. А преходите са най-рисковите периоди в историята.

Женева може да бъде началото на нова рамка. Или пауза преди нова ескалация.

Всичко зависи от това дали страните ще приемат, че пълната победа е илюзия, а управляемата стабилност – необходимост.

Заключителен акцент

Първият ден в Женева не е финал. Той е лакмус.

Лакмус за това дали големите сили все още са способни на стратегическа трезвост.
Лакмус за това дали войната ще остане регионална или ще стане структурен разлом на глобалната система.
Лакмус за това дали дипломацията може да надделее над инерцията на конфликта.

Женева не донесе мир. Но показа, че страхът от неконтролируемост е по-силен от желанието за демонстративна сила.

А в геополитиката именно този страх понякога спасява света.

Доц. Григор Сарийскив "Поглед.инфо на живо" - Първо предаване с публика

Какво се случва с парите ви?
Кой печели от кризата?

България в новия финансов ред

Еврозона или периферия

Големите сили и малките икономики

Среща лице в лице с доц. Григор Сарийски.
Анализ без монтаж. Отговори без заобикалки.
В студиото на „Поглед.инфо“: 25 февруари 2026 г., сряда, 19.00 часа, пл. "П.Р.Славейков" №4-А, ет.2 /плюс партер/

Първото издание на „Поглед.инфо НА ЖИВО“ – среща с водещия и специален гост в студиото - доц. Григор Сарийски, с присъствие на публика. Едно различно предаване – без монтаж, без филтър, с реални въпроси и директен разговор по най-важните теми на деня.

Повече информация тук: https://epaygo.bg/2432669014

И тук:  https://www.facebook.com/events/926559330060257/926559340060256?active_tab=about

ВИДЕО: https://youtu.be/fRsNWWt5gF4

Публиката в залата става част от атмосферата, от енергията и от живия дебат. Това не е просто запис – това е преживяване. 

Споделете в групи и сред приятели