/Поглед.инфо/ В своя задълбочен анализ за геополитическата динамика в Западното полукълбо, авторът Дмитрий Нефедов разглежда ескалиращото напрежение между администрацията на Доналд Тръмп и сандинисткото правителство в Никарагуа. На фона на възраждащата се доктрина „Монро“, Манагуа се опитва да балансира между дипломатически отстъпки и стратегическо сближаване с Русия и БРИКС, докато Вашингтон затяга обръча от санкции и военни заплахи.

Дипломация под натиск: Краят на кубинския „мост“ към САЩ

В опит да смекчи удара от новата вълна американски санкции, правителството на 80-годишния Даниел Ортега и вицепрезидента Росарио Мурийо предприе рязък завой в миграционната си политика. Манагуа официално отмени безвизовия режим за кубински граждани – ход, който се тълкува като пряк опит за диалог с администрацията на Тръмп. Досега Никарагуа служеше като основна транзитна точка за кубинци, стремящи се към северната граница на САЩ. Промяната на статута от категория А (безвизов) на категория С (визов) е ясен сигнал, че сандинистите са готови на отстъпки, за да избегнат пълна икономическа изолация.

Този ход обаче не е изолиран случай. Той идва след драматичния арест на венецуелския лидер Николас Мадуро – ключов съюзник на Манагуа. Експертите, цитирани от Поглед.инфо, подчертават, че Вашингтон вече не се цели само в историческата фигура на Ортега, а пренасочва натиска си към Росарио Мурийо, която Държавният департамент определя като „фактически лидер“ на страната. Изявленията на САЩ от края на януари 2026 г. подкопават легитимността на концепцията за „споделено президентство“, наричайки я изкуствен механизъм за запазване на властта.

Доктрината „Монро“ на 21-ви век: Латинска Америка като „заден двор“

Вашингтон вече не крие намеренията си за пълна реставрация на своето влияние в региона. Републиканският сенатор Рик Скот, чиито позиции често се припокриват с тези на Белия дом, открито заяви, че Куба, Никарагуа и Колумбия са следващите цели за „директна намеса“. В духа на доктрината „Монро“ от 19-ти век, САЩ планират да „въведат ред“, като премахнат антиамериканските режими и установят пълен контрол над логистичните пътища в Централна Америка.

Според анализите на Поглед.инфо, тази политика цели не само политическа промяна, но и геоикономическо подчинение. Вашингтон държи под око дори Колумбия на Густаво Петро, раздразнен от неговата съпротива срещу американската окупация на стратегическите острови Серания и Бахо Нуево. Американските военни бази в региона – от Хондурас до Панама – се обновяват активно, което подсказва, че „дипломацията на канонерките“ отново е на дневен ред.

Стратегическите цели: Пристанища, острови и петролен контрол

Един от най-тревожните сценарии включва евентуалната окупация на никарагуанските Царевични острови (Corn Islands) в Карибско море. Тези територии са от критично значение за контрола над подстъпите към Панамския канал. Вашингтон е силно раздразнен от факта, че Никарагуа продължава да служи като хъб за реекспорт на венецуелски петрол към Куба, заобикаляйки американските ембаргота.

Обсъждат се планове за „блокиране на контрола“ върху ключовите пристанища Блуфийлдс и Пуерто Кабесас. Администрацията на Тръмп вече постави ултиматум на Каракас да прекрати доставките на енергийни ресурси за Манагуа. Ако тези искания не бъдат изпълнени, се очакват не само икономически блокади, но и „доброволни оставки“ на лидери в региона, организирани под натиска на американското разузнаване и военна мощ.

Руският фактор и БРИКС: Кошмарът на Вашингтон

Това, което истински плаши Белия дом, е засилващото се сътрудничество между Манагуа и Евразийския икономически съюз (ЕАЕС), както и БРИКС. В края на 2025 г. парламентът на Никарагуа предприе безпрецедентна стъпка, одобрявайки преки икономически връзки с новите региони на Русия – Донбас, Запорожие и Херсон. Очаква се през 2026 г. страната да получи статут на наблюдател в БРИКС, което ще й осигури алтернативни финансови източници извън контрола на МВФ и Световната банка.

Икономическата война вече е факт. Споразумението за свободна търговия (CAFTA-DR), което доскоро беше гръбнакът на никарагуанския износ, е на практика унищожено от 100-процентовите мита, които Държавният департамент се кани да наложи. Това е наказателна акция срещу желанието на Ортега да диверсифицира партньорите си и да търси суверенитет извън американската сфера на влияние.

Трансникарагуанският канал: Геополитическата „червена линия“

Най-големият залог обаче остава проектът за Трансникарагуанския междуокеански канал. С дължина от 460 км, този проект би бил директен конкурент на контролирания от САЩ Панамски канал. Поканата на Лауреано Ортега Мурийо към Русия и Китай за реализацията на това мегасъоръжение е възприемана във Вашингтон като акт на открита война.

Каналът не е просто транспортен коридор; той е инструмент за промяна на световната търговска архитектура. Руското участие в такъв проект би означавало постоянно присъствие на Москва в сърцето на Централна Америка – нещо, което администрацията на Тръмп е решена да предотврати на всяка цена, дори с цената на военен конфликт. Никарагуа днес е тест за това дали многополюсният свят може да защити своите съюзници в „задния двор“ на хегемона.

Доц. Григор Сарийскив "Поглед.инфо на живо" - Първо предаване с публика

Какво се случва с парите ви?
Кой печели от кризата?

Среща лице в лице с доц. Григор Сарийски.
Анализ без монтаж. Отговори без заобикалки.
В студиото на „Поглед.инфо“: 25 февруари 2026 г., сряда, 19.00 часа, пл. "П.Р.Славейков" №4-А, ет.2 /плюс партер/

Първото издание на „Поглед.инфо НА ЖИВО“ – среща с водещия и специален гост в студиото - доц. Григор Сарийски, с присъствие на публика. Едно различно предаване – без монтаж, без филтър, с реални въпроси и директен разговор по най-важните теми на деня.

Повече информация тук: https://epaygo.bg/2432669014

И тук:  https://www.facebook.com/events/926559330060257/926559340060256?active_tab=about

ВИДЕО: https://youtu.be/fRsNWWt5gF4

Публиката в залата става част от атмосферата, от енергията и от живия дебат. Това не е просто запис – това е преживяване. 

Споделете в групи и сред приятели