/Поглед.инфо/ Мартин Карагеоргиев е Председател на Управителния съвет на новоучреденото гражданско движение Мартин Карагеоргиев е Председател на Управителния съвет на новоучреденото гражданско движение „Родина, Общество, Държавност” /РОД/. За Поглед-инфо той споделя повече за целите, идеите и очакванията на новоучреденото движение. По повод 75-годишния юбилей на българо-китайските дипломатически отношения г-н Карагеоргиев се спира и на значението на тези отношения за двете страни, в контекста на идеите на ръководеното от него гражданско движение.
В. Г-н Карагеоргиев, наскоро учредихте ново гражданско движение под надслов „Родина, Общество, Държавност” /РОД/. Кажете моля как се роди идеята за него, какви са основните му цели и с какво се различава от съществуващите вече граждански движения в страната?
О. Идеята за Гражданско движение РОД се роди още в края на 2018 г. когато група от няколко съмишленици решихме да създадем тази организация, в резултат на едногодишни проучвания и разговори със стотици наши сънародници в страната и извън нея. Дискутирахме основно по темата защо в България съществуват нерешими проблеми във всички сектори на държавата, защо обществото ни е разделено и апатично към това, което се случва, защо нямаме обща национална цел. Бяхме напълно наясно, че трябва да положим всички усилия и да помогнем за спиране на разрухата, негативните процеси и драматичното изчезване на нацията ни. Непрекъснато се повтаряше едно и също, сюжетите бяха еднакви и трудно-разбираеми от много хора. Виждахме само външните симптоми. И тогава, стигнахме до извода, че проблемът не е нито в лошите политици, нито в съзнанието на избирателите. Проблемът е в системата, според която се номинират и избират управляващите и която регламентира отговорността на избраните политици пред народа. Тази система е изградена от закони, които определят правилата за избор и възможностите на избирателите да влияят на тези процеси. След като обстойно изчетохме Конституцията на Република България и Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, както и Изборния Кодекс, стигнахме до единодушното решение, че избирателната система, която използваме в България води до слаба представителност и ниска подкрепа от хората към Народното Събрание и не гарантира по никакъв начин отговорност на избраните представители пред избирателите.
Едновременно с това проучихме редица избирателни системи, използвани по света, търсейки най-подходящата за България справедлива система за избор на народни представители или общински съветници. Запознахме се и с огромно количество документация, свързана с предимствата и недостатъците на различните избирателни системи и опита в държавите от Европейския съюз и други части на света. Всичко това ни насочи към пропорционалната система Единичен Прехвърляем Вот, която ебявена от световни експерти в областта на изборното право и оценена положително от избирателите и по-специално при изборите на европейски депутати в някои страни-членки на ЕС.Бяхме единодушни, че тази система е подходяща алтернатива на действащата в България избирателна система с партийни листи, като съчетава всички предимства на пропорционалната и мажоритарни системи.
Проведохме няколко информационни кампании сред българските граждани по темата и много от тях споделиха мнението си, че не отиват до урните, защото считат, че те реално не избират своите народни представители. Повечето дори не знаеха имената на депутатите от техния избирателен район.
В. Какви са според Вас предимствата на тази избирателна система и имате ли вече подкрепата на някои политически партии или движения?
О. Разговаряхме с някои от политическите партии и обяснихме какво точно означава идеята за т. нар Единичен Прехвърляем Вот. Предимствата са преди всичко за избирателите, а именно: регламентиране на отговорността на политиците към обществото, точното отразяване на желанието на избирателя, кой да го представлява във властта, повишаване на избирателната активност, връщане на доверието в изборния процес. В крайна сметка, очевидно е, че България има нужда от единение на нацията и промяна към добро. Стигнахме и до конкретен диалог с някои партии, които сега няма да споменавам. Акцентът, около който се обединихме че, че наш дълг, като граждани е да информираме българското общество за възможността на хората да изберат за свои водачи онези, които притежават основните човешки ценности и добродетели, които им дават възможност да водят България към просперитет, мир, и взаимно развитие заедно с другите народи, към развитие, което води до създаването на човешка общност със споделена съдба.
В. През 2024 година се навършват 75 години от установяване на дипломатически отношения между КНР и България. Като председател на новоучреденото движение РОД как оценявате тези взаимоотношения и какво е тяхното бъдеще според Вас?
О. Големите разстояния между различните държави по света нямат значение, когато съществуват отношения на уважение и сътрудничество – това е нашето мото специално за отношенията ни с Китай. Изпитваме дълбоко уважение към китайския народ и се радваме на забележителните успехи на КНР във всички сфери на общественото развитие. Усилията, които полага китайското ръководство, посредством дипломация и културни взаимоотношения между народите са в името на мира, развитието и приятелските отношения. Протегнатата ръка на Китай се оценява високо от българските граждани и независимо от голямото разстояние, което ни разделя от китайския народ, откриваме много общи ценности, които ни свързват - духовност, стремеж към просвета и традиции и изкуство, любов към природата, трудолюбие, уважение към вярата в доброто.Тези общи ценности, които свързват двете древни държави съществуват от векове и са непреходни.
България и Китай притежават древна история и богата култура, които могат да споделят взаимно. Добрите дипломатически отношения между нашите страни се базират на уважение между народите ни. Взаимното сътворяване и споделяне на култура и изкуство прави хората щастливи. С огромна надежда гледаме на инициативата „Един пояс, един път“ и се надяваме тя да помогне на България да утвърди и разшири културните, духовни и икономически връзки с Китай. България има много какво да покаже и даде на света. Чудесно би било всички народи по „пътя на коприната“, чрез народна дипломация и сътрудничество да постигнат благоденствие, тъй като е важно да осъзнаем, че по света е възможно да има 7 милиарда различни гледни точки, но хората сме свързани, имаме общ дом и сме едно цяло. Ние сме убедени, че доброто ще възтържествува и истинските приятели ще бъдат заедно!