/Поглед.инфо/ На 25.07 традиционният събор на социалистите на Бузлужда се проведе в София, пред Министерския съвет. Или поне така трябваше да се случи по план. За пръв път в историята на червената партия социалистите не отбелязаха деня си на Историческата поляна. Корнелия Нинова заяви, че това се налага, тъй като здравният министър бил забранил, което впоследствие се оказа невярно. Най-вероятно г-жа Нинова е осъзнавала, че провеждането на бузлуджанския събор в центъра на София ще е трудно и неефективно, но въпреки това реши да действа.

И какво се случи!? 

Около 2500 социалисти се събраха и действително показаха висок дух и желание за промяна. За пръв път от дълго време червените знамена доминираха центъра на София, но истината е, че въпреки куража, ентусиазма и желанието на повече от две хиляди социалисти, мероприятието се провали. Редно е да се отбележи, че на протеста присъстваха мнозина възрастни хора, които, въпреки всички трудности, бяха не по-малко активни и шумни в желанието си за промяна от младежта, която вече две седмици протестира в София!

Получи се един силно казано средно голям протест, но уви, за първи път в историята на БСП нямаше събор!!!

47 автобуса, /в 40 от които заради карантината вместо 50 човека се возят максимум 25 и 7 броя 15-местни микробуси, в които се возят по 6-7 човека/, част от партийния актив на софийските районни организации на БСП /пряко сили по 40-50 човека от всяка от 24те районни организации/ и някои измежду младежите присъстваха, но масата членове на партията не се събраха.

Всъщност, изглежда г-жа Нинова е очаквала, че подобно нещо може да се случи, тъй като още преди дни се презастрахова, заявявайки, че ГЕРБ правели всичко възможно да провалят идването на хиляди социалисти в столицата. Това естествено не е изключено, но си остава оправдание пред неуспеха, който очевидно Нинова очакваше. 

На традиционния събор на Бузлуджа обикновено се събират десетки хиляди социалисти, а днес дали заради епидемологичната обстановка, дали заради опитите на ГЕРБ да попречат или липсата на сериозна организация от страна на ръководството на партията, но е факт, че мероприятието стигна историческото си дъно като брой участници. Друго нещо, което направи впечатление е, че почти никой от изявените социалисти не изнесе реч или може би по-скоро не бе поканен да изнесе реч. Сред ораторите единствено изпъкват проф. Румен Гечев, Александър Симов и самата Нинова, което създаде впечатление, че вместо на този важен за социалистите ден да има помирение и обединение, както подчерта в речта си председателката, срещу престъпната клика, която контролира страната, разделението в партията продължава. Защото, за да има единение, би трябвало на такава трибуна да застанат знакови лица от цялата палитра на възгледи в партията. За съжаление, на трибуната бяха само Нинова, Румен Гечев и Александър Симов и няколко никому неизвестни млади хора за снимка.

Най-тъжното обаче е, че г-жа Нинова не само наруши вековната традиция на БСП за събора на Бузлуджа, уж с претекста да събаря властта на ГЕРБ (която за съжаление въобще не обърна внимание на сърцатите, но сравнително малобройни социалисти), но и в речта си не спомена нито думичка за събитието, което събра червените! Въобще не стана ясно къде и какво е Бузлуджа и има ли все още този връх място в живота на тази партия!?

Нинова, може би заради личната си история, която има повече общо с дясно-либералните кръгове, не каза абсолютно нищо за миналото на партията, за събитието и за духа и традициите на българското ляво. И това е абсолютен прецедент в цялата история на българския социализъм! Съборът в Бузлуджа бе сведен до обикновен митинг, а историята на партията е тотално забравена и захвърлена като ненужна, като по този начин председателката затвърди волно или неволно притесненията, че изличава и последните остатъци от лява идеология и фразеология в партията.

Тук няма как да не се запитаме защо се прави това, особено на фона на подмятания в десни медии относно това как БСП трябвало да се отрече от историята и духа си, за да стане "модерна" и "евроатлантическа". На този не-бузлуджански събор като че ли БСП символично завърши трансформацията си от социалистическа в центристка партия. Загърбването на историята на партията, липсата на автентични леви послания и твърде общите и неясни речи затвърждават впечатлението, че видяхме просто една обикновена демонстрация на граждани със знамена, а не празник на левицата, който трябваше да се превърне в началото на края за управлението на ГЕРБ.

Освен че ръководството на партията заличи историята и традициите й, за пореден и може би финален път бе демонстрирана очевидната слабост на БСП - дори градската десница, която не е парламентарно представена, успява да събере огромни множества от по 10-15 хиляди души и повече на протестите, докато левицата, под водачеството на Нинова, едвам докара уж организирано 2000-2500 души в София. И симпатизантите и противниците на партията ще си зададат въпроса какво става след като една политическа сила, за която никога не е било проблем да събира между 30 и 50 хиляди души на Бузлуджа, днес едвам организира 2500!?

Това е потресаваща проява на слабост, която на фона на неуспешния вот на недоверие, за който БСП имаше изключително слаба подготовка и обосновка, вади партията от всички сметки и уравнения. Оттук насетне, след днешното фиаско, никой няма да се притеснява за или от БСП, защото на всички вече е ясно, че на "Позитано"-20 са не само разделени и скарани, способни да организират едва 4-5 % от нормалното присъствие на Бузлуджа (а нека не се лъжем, че е по-трудно да докараш хора на жълтите павета, отколкото на един висок балкански връх), но и в цялостно идеологическо отстъпление. Политическа партия, която е решила да се отрича от идеологията и историята си, не може да представлява заплаха за режима на ГЕРБ, защото ще е неспособна да предложи алтернатива. А може би някому така е изгодно!?

За пореден път ръководството прави грешката да излиза с елементарни лозунги и общи приказки, вместо да даде на гражданите това, което им е най-нужно в момента - визия, алтернатива и надежда!

Антисоциалистическата мантра на Нинова, че днес "няма леви и десни", също не даде резултат, както виждаме от среднощните й приключения, а именно преследването и освиркването, което протестиращите й спретнаха пред БНТ. Агресивната антикомунистическа десница, която, водена от "Демократична България", "отровното трио" и други градски либерали, се превърна в ядро на протестите срещу правителството, не само запази идейния си облик, но и се показа като безкомпромисна, а за съжаление това прави добро впечатление на много българи, които едва ли ще помнят как същите политически субекти бяха дълго време съдружници на Борисов.

От другата страна е БСП, която наруши вековните си традиции, даде сигнал, че е готова да измени цялостно идеологията си в посока център и дори дясно, и въпреки това, не само че не привлече подкрепа от широк кръг граждани, но и предвид слабия "бузлуджански" събор, явно е започнала да губи доверието и на левите. 

Борисов може да спи спокойно - основната му опозиция в лицето на БСП продължава да се самоубива с невиждана скорост, а справедливите протести на гневното гражданство се превърнаха в поле за арт-пърформанси и театрални постановки на софийските либерали! Тъжната констатация е, че и БСП, и България като цяло изпуснаха исторически шанс да съборят кабинета на ГЕРБ и т.нар. патриоти, въпреки подходящата среда, която се създаде. Очевидно, че властта няма намерение да подава оставка, защото вече нищо не я заплашва.

Виж, в началото на протестите се говореше за оставки, служебен кабинет или такъв, излъчен в рамките на този парламент, както и ред други опции. Но сега, след като очевидно енергията на протестите спада, градската десница ги превръща в цирк, а БСП се самоубива и деидеологизира (а да не забравяме, че хората винаги са гласували за БСП заради идеи и идеология, а не заради красивите очи на ръководството), ГЕРБ имат абсолютния шанс да се задържат до редовните избори, които ще бъдат организирани не от служебен кабинет, а от самите тях. Т.е. най-вероятно ще бъдат силно манипулирани. И не стига, че изборите ще бъдат манипулирани, но със засилването на градската десница, ГЕРБ получават още един потенциален коалиционен партньор, както практиката отдавна е показала.

В същото време реалната опозиция в лицето на БСП губи по всички линии заради вътрешнопартийните дразги, деидеологизацията и декомунизацията, които Нинова провежда, както и липсата на идеи и алтернативност.



Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели