И какво се случи!?
Около 2500 социалисти се събраха и действително показаха висок дух и желание за промяна. За пръв път от дълго време червените знамена доминираха центъра на София, но истината е, че въпреки куража, ентусиазма и желанието на повече от две хиляди социалисти, мероприятието се провали. Редно е да се отбележи, че на протеста присъстваха мнозина възрастни хора, които, въпреки всички трудности, бяха не по-малко активни и шумни в желанието си за промяна от младежта, която вече две седмици протестира в София!
Получи се един силно казано средно голям протест, но уви, за първи път в историята на БСП нямаше събор!!!
47 автобуса, /в 40 от които заради карантината вместо 50 човека се возят максимум 25 и 7 броя 15-местни микробуси, в които се возят по 6-7 човека/, част от партийния актив на софийските районни организации на БСП /пряко сили по 40-50 човека от всяка от 24те районни организации/ и някои измежду младежите присъстваха, но масата членове на партията не се събраха.
Всъщност, изглежда г-жа Нинова е очаквала, че подобно нещо може да се случи, тъй като още преди дни се презастрахова, заявявайки, че ГЕРБ правели всичко възможно да провалят идването на хиляди социалисти в столицата. Това естествено не е изключено, но си остава оправдание пред неуспеха, който очевидно Нинова очакваше.
На традиционния събор на Бузлуджа обикновено се събират десетки хиляди социалисти, а днес дали заради епидемологичната обстановка, дали заради опитите на ГЕРБ да попречат или липсата на сериозна организация от страна на ръководството на партията, но е факт, че мероприятието стигна историческото си дъно като брой участници. Друго нещо, което направи впечатление е, че почти никой от изявените социалисти не изнесе реч или може би по-скоро не бе поканен да изнесе реч. Сред ораторите единствено изпъкват проф. Румен Гечев, Александър Симов и самата Нинова, което създаде впечатление, че вместо на този важен за социалистите ден да има помирение и обединение, както подчерта в речта си председателката, срещу престъпната клика, която контролира страната, разделението в партията продължава. Защото, за да има единение, би трябвало на такава трибуна да застанат знакови лица от цялата палитра на възгледи в партията. За съжаление, на трибуната бяха само Нинова, Румен Гечев и Александър Симов и няколко никому неизвестни млади хора за снимка.
Най-тъжното обаче е, че г-жа Нинова не само наруши вековната традиция на БСП за събора на Бузлуджа, уж с претекста да събаря властта на ГЕРБ (която за съжаление въобще не обърна внимание на сърцатите, но сравнително малобройни социалисти), но и в речта си не спомена нито думичка за събитието, което събра червените! Въобще не стана ясно къде и какво е Бузлуджа и има ли все още този връх място в живота на тази партия!?
Нинова, може би заради личната си история, която има повече общо с дясно-либералните кръгове, не каза абсолютно нищо за миналото на партията, за събитието и за духа и традициите на българското ляво. И това е абсолютен прецедент в цялата история на българския социализъм! Съборът в Бузлуджа бе сведен до обикновен митинг, а историята на партията е тотално забравена и захвърлена като ненужна, като по този начин председателката затвърди волно или неволно притесненията, че изличава и последните остатъци от лява идеология и фразеология в партията.
Тук няма как да не се запитаме защо се прави това, особено на фона на подмятания в десни медии относно това как БСП трябвало да се отрече от историята и духа си, за да стане "модерна" и "евроатлантическа". На този не-бузлуджански събор като че ли БСП символично завърши трансформацията си от социалистическа в центристка партия. Загърбването на историята на партията, липсата на автентични леви послания и твърде общите и неясни речи затвърждават впечатлението, че видяхме просто една обикновена демонстрация на граждани със знамена, а не празник на левицата, който трябваше да се превърне в началото на края за управлението на ГЕРБ.
Освен че ръководството на партията заличи историята и традициите й, за пореден и може би финален път бе демонстрирана очевидната слабост на БСП - дори градската десница, която не е парламентарно представена, успява да събере огромни множества от по 10-15 хиляди души и повече на протестите, докато левицата, под водачеството на Нинова, едвам докара уж организирано 2000-2500 души в София. И симпатизантите и противниците на партията ще си зададат въпроса какво става след като една политическа сила, за която никога не е било проблем да събира между 30 и 50 хиляди души на Бузлуджа, днес едвам организира 2500!?
Това е потресаваща проява на слабост, която на фона на неуспешния вот на недоверие, за който БСП имаше изключително слаба подготовка и обосновка, вади партията от всички сметки и уравнения. Оттук насетне, след днешното фиаско, никой няма да се притеснява за или от БСП, защото на всички вече е ясно, че на "Позитано"-20 са не само разделени и скарани, способни да организират едва 4-5 % от нормалното присъствие на Бузлуджа (а нека не се лъжем, че е по-трудно да докараш хора на жълтите павета, отколкото на един висок балкански връх), но и в цялостно идеологическо отстъпление. Политическа партия, която е решила да се отрича от идеологията и историята си, не може да представлява заплаха за режима на ГЕРБ, защото ще е неспособна да предложи алтернатива. А може би някому така е изгодно!?
За пореден път ръководството прави грешката да излиза с елементарни лозунги и общи приказки, вместо да даде на гражданите това, което им е най-нужно в момента - визия, алтернатива и надежда!
Антисоциалистическата мантра на Нинова, че днес "няма леви и десни", също не даде резултат, както виждаме от среднощните й приключения, а именно преследването и освиркването, което протестиращите й спретнаха пред БНТ. Агресивната антикомунистическа десница, която, водена от "Демократична България", "отровното трио" и други градски либерали, се превърна в ядро на протестите срещу правителството, не само запази идейния си облик, но и се показа като безкомпромисна, а за съжаление това прави добро впечатление на много българи, които едва ли ще помнят как същите политически субекти бяха дълго време съдружници на Борисов.
От другата страна е БСП, която наруши вековните си традиции, даде сигнал, че е готова да измени цялостно идеологията си в посока център и дори дясно, и въпреки това, не само че не привлече подкрепа от широк кръг граждани, но и предвид слабия "бузлуджански" събор, явно е започнала да губи доверието и на левите.
Борисов може да спи спокойно - основната му опозиция в лицето на БСП продължава да се самоубива с невиждана скорост, а справедливите протести на гневното гражданство се превърнаха в поле за арт-пърформанси и театрални постановки на софийските либерали! Тъжната констатация е, че и БСП, и България като цяло изпуснаха исторически шанс да съборят кабинета на ГЕРБ и т.нар. патриоти, въпреки подходящата среда, която се създаде. Очевидно, че властта няма намерение да подава оставка, защото вече нищо не я заплашва.
Виж, в началото на протестите се говореше за оставки, служебен кабинет или такъв, излъчен в рамките на този парламент, както и ред други опции. Но сега, след като очевидно енергията на протестите спада, градската десница ги превръща в цирк, а БСП се самоубива и деидеологизира (а да не забравяме, че хората винаги са гласували за БСП заради идеи и идеология, а не заради красивите очи на ръководството), ГЕРБ имат абсолютния шанс да се задържат до редовните избори, които ще бъдат организирани не от служебен кабинет, а от самите тях. Т.е. най-вероятно ще бъдат силно манипулирани. И не стига, че изборите ще бъдат манипулирани, но със засилването на градската десница, ГЕРБ получават още един потенциален коалиционен партньор, както практиката отдавна е показала.
В същото време реалната опозиция в лицето на БСП губи по всички линии заради вътрешнопартийните дразги, деидеологизацията и декомунизацията, които Нинова провежда, както и липсата на идеи и алтернативност.
