Това идва на фона на повсевместната чистка, която настана на 50-ия Конгрес на БСП и превръщането на Националния съвет в безгласен орган, чиято задача ще е да верифицира и потвърждава волята на председателя.
Но кои са тези, които стартират новата инициатива за "група за натиск"?
Това са Костадин Паскалев, Петър Мутафчиев и кметицата на Троян Донка Михайлова.
Интересно е в каква степен тази група ще е действително опозиционна или поне изразяваща алтернативно мнение, след като г-н Паскалев е известен с това, че в повечето случаи подкрепя Корнелия Нинова.
Разбира се, той е изразявал и умерени критики към Корнелия Нинова понякога, но досега с действията си с нищо не е показал, за да бъде припознат като „опозиционер“ на курса на председателката на партията.
Интересна е и Донка Михайлова, която, разбира се, има позитиви, но не е тайна, че е близка до Янаки Стоилов. А за него не е нужно да се казва, че е "опозиционер в управление" при всяко ново ръководство на БСП.
Стоилов отдавна подкрепя Нинова и в момента е едно от водещите лица на новото ръководство, в качеството си на заместник-председател, стоящ до дясното и коляно. Впрочем, Янаки Стоилов смени опозиционера Валери Жаблянов в Изпълнителното бюро на партията още през 2019-та година.
Естествено, че не можем автоматично да прилагаме поведението на Янаки Стоилов към бъдещите действия и позиции на Донка Михайлова, но ситуацията изглежда странна.
И тук възниква още по-интересен казус. Новите "опозиционери" са гласували за новия устав на Националния съвет на БСП, както и за правилиника за работата на НС . Според тези документи тези членове, които ги нарушават, могат да бъдат изключени от партията.
С подобни неща, фактически Националният съвет се официализира като гумен печат на Нинова, не само по състава си, но и от гледна точка на правилата.
Възниква въпросът защо Паскалев и другите новоизпечени "опозиционери" са подкрепили тази очевидно желана от Нинова промяна?
Не това, че не може човек понякога да подкрепя предложения и идеи на председателката Нинова, дори когато е като цяло критичен към нея, но съвпаденията и странностите стават много.
По думите на Мутафчиев, новото формирование "Социалисти за развитие на България" ще включва не само представители на вътрешнопартийната "опозиция" (още една скоба, за да отбележим, че никой освен медиите и Нинова не говорят за вътрешна "опозиция", а реториката също е важно и показателно нещо), но и членове на Националния съвет и разбира се, хора на Корнелия Нинова.
Други странности включват, даването на пресконференции в амплоато на вътрешна опозиция от централата на БСП на "Позитано - 20". Т.е. от "бърлогата" на ръководството и статуквото.
Нямаме право да спекулираме какво ще правят новите "опозиционери" в бъдеще и дали наистина ще бъдат разумен коректив на ръководството на БСП, но има твърде много индикации, че тези хора по-скоро клонят към линията на Корнелия Нинова. Без да преувеличаваме, остава усещането, че Нинова си „назначава“ удобна и послушна „опозиция“, целейки по този начин да изхвърли или неглежира хората, които са критично настроени към нейната политика.
Но дори и така да е, това отваря и други въпроси. Защото дори една фиктивна и удобна опозиция, насърчавана от ръководството, може рано или късно да доведе до фатални резултати за ниновисткия курс.
Дори да гласуват и подкрепят идеите на Нинова сега, Паскалев и другите "опозиционери" рано или късно могат да получат по-голяма партийна подкрепа и доверие, ще започнат да генерират идеи и мнения (защото това съвсем не са глупави хора) и биха могли да се превърнат в проблем за председателката.
Нещо, което през управлението й сме виждали често. Нека не забравяме, че част от хората, които участваха в задкулисната сделка, когато Нинова беше избрана за първи път като председател, по-късно една част бяха политически смазани и натирени от нея., а друга част сама се отдръпна от ръководството.
Тези хора се превърнаха в част от т.нар. "вътрешна опозиция", както тя я нарича.
Ако Корнелия Нинова си прави сметката, че ще симулира фиктивна вътрешна демокрация и плурализъм на мненията, като допуска създаването на "благосклонна" опозиция, жестоко се лъже и не си е научила урока от миналия път.
Вождисткият й стил на управление и непознаването на сложния механизъм на БСП отново ще й изиграят лоша шега. Нинова може и да очаква, че група хора ще бъдат "послушна" и "дресирана" опозиция, и действително, понякога те може и да бъдат такива. Но каква е гаранцията, че това ще продължи винаги? Че тези хора няма да се възползват от всяка възможност за да формират собствена линия в БСП?
Потенциално това създава допълнително проблеми за партията, която трябва да се яви консолидирана на изборите през март месец. Разделението в БСП, което бе породено от едноличната власт и безпрецедентните чистки и конфронтации, може само да се задълбочи.
Лошото е, че цената за политическата недалновидност на Нинова и опитите й чрез една фасадна демокрация и назначена „опозиция“ да изгражда реална диктатура, ще бъдат платени от лявомислещите хора в България и за сметка на доверието в партията и левите идеи.
