Пред 1989 г. населението е било 9 009 018 души и е намаляло към 31.12.2019 г. с 2 057 536 души или с 22,8 %.
Независимо от „икономическия растеж“ и увеличението на благосъстоянието на домакинствата по време на управлението на ГЕРБ намаляването и застаряването на населението продължава.
Структура на дохода по източници в лева на лице от домакинство,
2010 – 2019 г.
Източник: https://ime.bg/
Песимистична е прогнозата на НСИ за броя на населението до 2080:
Намалението е средно с 6% на 10-годишен период.
Устойчиво се увеличава ножицата между раждаемостта и смъртността, което означава, че възрастовата зависимост ще се увеличава.
Коефициентът на възрастова зависимост показва съотношението между лицата на възраст над 65 години, които са предимно икономически неактивни, и лицата в активна възраст. По-високият коефициент на възрастова зависимост показва влошаване на възрастовата структура на населението, което рефлектира върху пазара на труда, икономическия растеж и др.
Изводи:
- Намаляването на населението в селата намалява 3 пъти спрямо това в градовете;
- Основание за намаляването на възрастовата зависимост към 2080 г. може да се търси в промяна на етническата структура на обществото, респ. българите да бъдат може би вече малцинство в България;
- Смъртността изпреварва раждаемостта. Социалната политика на Правителството не стимулира раждаемостта, а тя е много инертна система и ефектът се проявява след 10 и повече години.
- Застаряването на населението е пълзяща опасност за намаляването на потенциалната работна ръка, което се отразява негативно върху възможностите за икономически растеж и привличане на инвестиции;
- Ръстът на доходите на домакинствата не отразява действителната тъй като много по-бързо расте ножицата между бедни и богати. От данни на Евростат за 2019 г.се констатира, че разликата в заплащането на 20 % от населението на България с най-ниски доходи и други 20% от хората, които получават най-високите е 8,1 пъти, тоест най-богатите получават 8 пъти повече от най-бедните. Ако вземем само 10% от най-бедните българи и ги сравним с десетте процента най-богати, разликата ще е още по-драстична. Опасна е тенденцията е защото това съотношение расте – през 2018 г- то е било 7,66. За сравнение това съотношение за Европа средно е 4,77 за 2018 г., докато през 2017 г. е било 5,1 . В Дания е под 3 пъти.
- Безработицата в България независимо от намаляване на населението не намалява, което означава, че предприемачество среща трудности за устойчиво развитие.
Тази ситуация показва, че Правителството няма идея за развитие на производствена база за осигуряване на достойни доходи и стандарт на живот, а разчита на инициативата на бедните българи, които няма с какво да задоволят, обезпечат апетитите на банките. Правителството не осъзнава, че това струва много по-скъпо на социалната политика и здравеопазването, отколкото да стимулира реализирането на индустриален профил на всяка община.
II. Поглед в бъдещето
- През м. март бяха приети от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) „Методически указания за разработване и прилагане на планове за интегрирано развитие на община за периода 2021-2027“;
- В края на 2019 г. бяха разработени и публикувани Териториални стратегии за развитие на 6-те региона на страната.
- Беше актуализирана Националната концепция за пространствено развитие, в която се развива стратегия за урбанистична ревитализация на територията на Република България. В същото време не се споменава как ще се осъществи това урбанистично развитие, с какъв финансов ресурс и към кои общини ще бъде насочен финансов ресурс. /https://www.mrrb.bg/static/media/ups/articles/attachments/ANKPR_Final_Correction_accepted6f4b0ff36d3c0526c3e113af3c4a301d.pdf - стр. 87/.
- МРРБ публикува наскоро и проекта на Оперативна програма „Регионално развитие 2021-2027“, от който следва, че
- ще има 2 приоритетни оси/приоритети – „Интегрирано градско развитие“ и „Интегрирано териториално развитие на регионите“;
- и в двата приоритета ще се подпомагат финансово всякакъв вид инфраструктури – здравна, социална, образователна, културна инфраструктура; спортна,жилищна и реновиране на бедни квартали. Включват се и мерки за енергийна ефективност и кръгова икономика, инвестиции в устойчива мобилност и функционални зони, цифрова и безопасна транспортна свързаност, качествена и безопасна околна среда, включително зелена инфраструктура, мерки за насърчаване на икономическата активност (включително инвестиции в индустриални зони или друга инфраструктура за развитие на икономически дейности и подкрепа за иновации и развитие на МСП), туризъм, културно-историческо наследство, както и други дейности, допустими по Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) и идентифицирани от проектните партньори въз основа на подход „отдолу -нагоре“, при спазване на определена процедура за демаркация с други оперативни програми. Няма обаче никакъв ангажимент на Правителството за развитие на икономически дейности, независимо в кой регион, област или община.
Но кое е най-фрапиращото:
-
По приоритет „„Интегрирано градско развитие“ ще бъдат
финансирани 10 общини в 4 градски клъстера със съответния дял от ресурса на оста:
1. Северозападен район (СЗР)-Видин и Плевен;
2. Северен централен (СЦР) и Североизточен район (СИР) -Русе, Велико Търново и Варна;
3. Югоизточен (ЮИР) и Южен централен райони (ЮЦР)-Бургас, Стара Загора и Пловдив;
4. Югозападен район (ЮЗР)-София и Благоевград
-
По приоритет „Интегрирано териториялно развитие“ ще бъдат
финансирани само общините с население над 15 000 жители, а това са само 40 общини.
В същото време от анализа на териториалните стратегии на регионите следва, че в риск са 1308 населени места в 186 общини.
Следва въпросът какво е бъдещето на останалите 146 общини. Населени места, застрашени от риск от обезлюдяване (1315 са с 7 повече спрямо 2018 г. и представляват 25,12% от всичките 5257 населени места към 31.12.2019 г. и. От анализа се вижда, че:
- някои общини могат да останат към 2027 г.само като територия:
-
община Димово- от 16 населени места,12 са в риск;
-
община Средец – от 34 населени места, 20 са в риск;
-
община Малко Търново – от13 населени места, 10 в риск;
-
община Антоново – от 47 населени места, 39 в риск
-
община Сандански – от 41 населени места, 29 в риск;
-
община Ивайловград – от 48 населени места, 43 в риск и т.н.;
- общо 617 села в страната са без население или с едноцифрен брой жители, показва справка, направена в Националния регистър на населените места на НСИ за броя на жителите по селища към 31.12. 2019 г., което е 12,3% от всички населени места.
- трудно ще се задържи населението, респ е невъзможно да се увеличява раждаемостта, защото:
-
за периода 2002-2017 г. са закрити 764 държавни и общински
училища. А какво качествено образование може да се получи при иновативния подход в образованието да се създават смесени (по възраст, а не по пол) паралелки?
-
как ще се увеличава раждаемостта и ще се спре вътрешната
миграция, като в 1753 населени места с жители под 100 жители няма здравна служба и те трябва по случайност да разчитат на някой местен специалист с медицинско образование?´
III. Открити въпроси7
- с какви мерки ще се реши демографската криза и заложените показатели Националната програма за развитие „България 2030“:
От тези данни се вижда, че естественият приръст ще остане отрицателен, което логично води към ръст на възрастовата зависимост.
Коефициентът на Джини показва разпределенията на благата в едно общество, т.е. на (паричната) разликата между благосъстоянието на бедните и богатите в едно общество.
Запазва се изоставането от Европа по бедност и разликата в доходите на бедните и богатите. Това показва демагогия и безсилие, защото няма аргументи с какъв подход и мерки ще се постигнат заложените стойности. Дори не ся взети стойностите от НСИ, а от Евростат, които са занижени – например възрастовата зависимост за 2020 г. е 57,07%
Заключение
Разработки много, бюрокрацията защитава своето съществуване, но тя е далеч от реалността, като подходи за решаване на проблемите.
Не е възможно без участието на държавата да се изгради съвременна устойчива производствена база. Това не означава да се създават държавни фирми, а държавата да влезе в ролята на предприемач и да потърси партньори в местния и чуждия бизнес, но с ясна индустриална политика за всяка община, област и регион. Тази политика трябва да има осигурен тил като човешки ресурс с компетентност и инфраструктура. Това изисква реализирането на дългосрочна, ясна и финансово обезпечена от бюджета (или с контролиращ използването на ресурса дял) на държавата стратегия, а не от ЕС, банки, фондове, защото се получава зависимост на икономиката от чужди интереси. В момента се разчита на случайността и авантюризма на инвеститори и средства от ЕС. За съжаление от фонда за стратегически инвестиции (План“Юнкер“) Правителството почти нищо не усвои,защото контролът е много силен.
Подценяването на демографската криза досега от всички правителства води до обезлюдяване на страната- То няма да остане незабелязано и ще бъде запълнено от чужд, но не и от български етнос. Това граничи с предателство към създателите и пазителите на Българската държава през вековете.
„Предателството не може да се прости никога“ Марио Пузо
