/Поглед.инфо/ Официалният национален празник на една държава трябва да бъде събитие, което нейните граждани са извършили и с което те се гордеят. Така, например, 14 юли 1789 година, денят, в който френските граждани превзимат Бастилията, е приет за официалният национален празник на Франция. Официалният национален празник на САЩ е 4 юни. На този ден през1776 г. американските граждани извоюват своята независимост и престават да бъдат колония на Англия.
За официален национален празник на България сега е приета датата 3 март. На този ден през 1878 г. се подписва Санстефанският договор и се прекратява войната между Русия и Турция. Въз основа на този договор се създава княжество България. Наивна е да се мисли, че руският император жертва около 100 хилядна своя армия за да освободи България. Неговата цел е била да завладее Босфора и да получи гарантиран излаз на Средиземно море. На 3 март ние, българите не сме се освободили сами и затова не можем особено да се гордеем с тази дата и да я приемем за официален празник на страната. Този празничен ден всъщност е един справедлив израз на благодарност към Русия.
Ако се замислим и се запитаме, има ли някаква дата в нашата многолетна история, с която да се гордеят всички българи и която да се приеме с уважение от останалите народи, това естествено е 24 май, денят на българската азбука и писменост.
Тази азбука се използва в редица страни като Русия, Украйна, Беларус, Македония, Сърбия, Монголия. Тя е приета в ЕС като равнопоставена с латинската и гръцката азбуки.
Разглеждайки всички възможни съображения, няма съмнения, че огромното болшинство от българските граждани ще приветстват и подкрепят утвърждаването на 24 май, денят на славянската писменост, за официален национален празник на България.