/Поглед.инфо/ Следващите редове са предизвикани от разпространяваната от 28 май в множество сайтове из Интернет информация за решението на съда в Страсбург във връзка с отказа на български съд да регистрира някакво сдружение – т. нар. "Македонски клуб за етническата толерантност в България" и шумотевицата, която се вдигна по тоя повод за „победа” на македонистите.

Тъй като, макар да не възразяваме срещу застъпената в тях принципна позиция, в повечето, ако не във всички от публикациите по темата аргументацията по същество преобладаващо е израз на реакция на емоционална основа. На каквато вкл. се третират както вътре в страната, така и междудържавни отношения. А такъв подход несъмнено не е най-удачен, ако въобще би могъл да бъде определен като рационален. В крайна сметка се касае за един чисто правен казус, разрешаването на който въобще не поражда какъвто и да е проблем от юридическо естество.

Тук няма да разглеждаме подробно националното и международно право, отнасящо се до въпроса, а ще споменем само, доколкото е от съществено значение преди всичко факта, че за т. нар. „национално малцинство” като употребявано в тях понятие не съществува общоприета легална дефиниция както в международното, така и във вътрешното право на която и да е съвременна държава. Поради което в тази насока са валидни и приложими нормите, доколкото има такива, на съответното национално право. Заслужава да добавим в тази връзка, че споменатото решение на съда в Страсбург, по един от често употребяваните някога от проф. Живко Сталев изрази, не е нищо повече освен „удар във въздуха”, който поради това с нищо не обвързва, камо ли да застрашава България.

Не само от гледна точка на ЕКЗПЧОС, а в т. ч. и на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства. Вкл. понеже Конституционният съд (КС) се е произнесъл още през 2000 г. по реда на чл. 149, ал. 1, т. 5 от Конституцията по повод оспорване конституционосъобразността на споменатото там сдружение във формата на политическа партия с Решение № 1/29.02.2000 г. по к. д. № 3/1999 г., че: „В Република България няма обособен македонски етнос.

Поради това съдът не намира данни и основания да приеме, че със създаването на тази организация е нарушен чл.11, ал.4 от Конституцията и забраната в него да се образуват политически партии на етническа основа.”. Но така също, че: „Конституционният съд намира за необходимо да подчертае, че вложеното разбиране за противоконституционност е в съответствие с чл.22, ал.2 от Международния пакт за гражданските и политическите права, както и с чл.11, ал.2 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. Разпоредбите допускат ограничения в правото на свободно сдружаване, когато те са необходими в интерес на националната сигурност, както е в случая. Няма никакво съмнение, че дейност, насочена срещу териториалната цялост на Република България, застрашава нейната национална сигурност. (вж. т. ІІІ – По чл. 11, ал. 4, както и т. ІV – По чл. 44, ал. 2 от Конституцията на решението).

Така застъпеното становище от КС, съобразно което е обявил за противоконституционна политическата партия Обединена македонска организация “Илинден–партия за икономическо развитие и интеграция на населението” (ОМО “Илинден–ПИРИН”) със седалище в гр. Благоевград, регистрирана по ф.д. № 12802/98 г. на Софийски градски съд – обн., ДВ, бр.16 от 23.02.1999 г., е в съответствие вкл. с чл. 20 и чл. 21 от раздел ІІІ на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства, ако и доколкото някои български граждани се самоопределят в качеството на македонци като „национално малцинство”. Така че независимо от решението на съда в Страсбург, при наличието на цитираното от КС безпокойствата, че който и да е български съд би регистрирал въпросното сдружение "Македонски клуб за етническата толерантност в България" са неоправдани, за да кажем напразни. Освен ако по един или друг повод КС не промени становището си, да речем понеже не се отнася за „северномакедонци”, в случай че сдружаващите се решат да актуализират наименованието на клуба си.

Разбира се, каквито и да са, въпросът за преценката във всеки конкретен случай не само от такава гледна точка, а и с какво има намерение да се занимава, е в правомощията на съответния национален орган по регистрация на едно или друго сдружение. Във всички случаи обаче прогласеният от КС принципен критерий вкл. с оглед действието и приложението на ЕКЗПЧОС, МПГПП и Рамковата конвенция за защита на националните малцинства в съответствие със суверенитета, националната сигурност и териториална цялост съгласно Конституцията на Република България, който трябва да се съобразява, е в сила. Достатъчно е да споменем във връзка с продължилата 10 години сага около „ОМО Илинден” и клонинга й „ОМО Илинден-Пирин”, финализирана с решението от 2009 г. на Съвета на Европа за затваряне мониторинга (над решението на съда в Страсбург срещу България във връзка с дерегистрацията като противоконституционо на въпросното сдружение като политическа партия), мотивирано със заключението, че: „не вижда пречки кандидатите да регистрират своята организация като политическа партия, ако спазват конституцията и закона.".

Т. е. дори и през целия този период да е било оказвано давление и натиск от когото и да е, не само КС, а и който да е български съд не се е поддал на въздействие. А дали, кой, какви евентуално намерения вътре в страната и извън България има или би имал, какво крои и пр., вкл. след предизвикалото шумотевица решение на съда в Страсбург, за което е реч в настоящата бележка, е отделна работа. И тя е на ония, които се занимават с провеждането както на вътрешна в т. ч. по охрана на суверенитета, реда свързан със сигурността и териториалната цялост на страната, така и с външна политика. Неблагоприятен ефект за България би имало не неизпълнението на обсъжданото тук решение на съда в Страсбург, а евентуално бездействие от страна на органите, службите и длъжностните лица срещу едни или други противоправни прояви на нелегитимни формирования и субекти, маскирани и прикриващи дейност зад т. нар. човешки и права на несъществуващи „национални малцинства”!