/Поглед.инфо/ На 1 май 1886 г. в Чикаго е обявена стачка. Включват се над 40 000 работници, протестиращи срещу тежките условия на труд. Постепенно тя обхваща цялата страна. По това време работният ден е с продължителност 15, дори 16 часа. А за болнични, отпуск или пенсии, въобще не са чували.

Стачкуващите работници искали 8 часов работен ден, ограничаване на детския труд и макар някакви социални гаранции. Разбира се работодателите им не били склонни на каквито и да е отстъпки. Властите разпратили в заводите доносници, да докладват кои са организаторите. Възмутени работниците устроили митинг, жестоко потушен от полицията. Няколко десетки работници били убити, а стотици ранени, арестували няколко стотин, а осем инициатори на безредиците били осъдени на смърт и обесени. Перифразирайки Пушкин „из искры возгорелос пламя”, от този момент 1 май бил белязан за Ден, на който работниците традиционно устройват митинги, стачки и демонстрации. Три години по-късно, през 1889 г. в памет на загиналите в Чикаго, в Париж Конгресът на ІІ Интернационал приел решение за отбелязване на 1 май като Световен Ден на солидарността на трудещите се. С времето към честването на този Ден се присъединяват и днес той се отбелязва в 142 страни по целия свят.

В някои страни честването на 1 май е съпроводено и със свои обичаи. Напр. в Ирландия отбелязват древния келтски езически празник Белтейн (галски май, ден на фестивала), посветен на бога на Слънцето и плодородието Беленус (наричан „Сияещият бог”, а така също „Справедливият блестящ човек”), един от най-древните и най-почитани келтски божества, свързан с фестивала на древния огън, след който настъпва лятото. В Холандия на 1 май се поставя началото на фестивала на лалетата, което цветно зрелище се посещава от множество хора от целия свят. В Германия е ден на народни веселби, панаири и улични танци. А освен това у младите немци има традиция: влюбените младежи да посаждат под прозореца на девойките дръвче – като признание в любов. В Швеция през нощта на 30 април срещу 1 май запалват гигантски огньове, в които изгарят целия натрупан през годината боклук (подобно на българския обичай, когато стопаните измитат дворовете и къщите срещу Благовец, а боклука винаги запалват, за да изгорят и болестите през годината, след който настъпва времето на весели улични забавления с хора и танци). А на сутринта в Швеция се провеждат митинги в поддръжка на работниците. В Испания е ден и на пролетните цветя: влюбените младежи подаряват на своите избраници първите пролетни цветя, разцфнали на този ден. В Италия отбелязват езическия празник в чест на богините Мая и Флора и за да отдадат почит на покровителките на пролетта и природата в цялата страна устройват фестивали на цветята. Във Франция 1 май е и празник на момината сълза. Французите си подаряват такива цветя един на друг за щастие. В Гърция на 1 май празнуват пристигането на лятото. Млади девойки плетат венци от първите цветя и украсяват с тях вратите на своите домове. Така или иначе, 1 май действително се превърнал в празник, който обединява народите – всеки от тях празнува нещо свое, но всички се радват на пролетта и се чувстват щастливи.

За разлика от други страни в България, освен Ден на труда, в миналото според българските обичаи 1 май е наричан Еремия (Ирмия, Ирминден), на който обредно, (както на Благовец) се гонят змиите. Деца и възрастни удрят тенекии и звънци и с тичане обикалят двора и къщата, които действия съпровождат с изричането на специална словесна формула. Дали българите, поставени под карантина от избраниците им да ги управляват, въпреки под принуда примирително затворени в домовете си, със забрани да се събират и се радват на разцъфтели паркове и градини, дори да не празнуват поради наложеното им извънредно положение ще си спомнят и почетат поне тази тяхна традиция!? Макар от нахлузените им намордници да не могат да изричат и ритуалната формула: „Бягайте, змии и гущери”!

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели