/Поглед.инфо/ От 23 до 25.08.2021 г. в Киев се проведе т.нар. „Кримска платформа“, на която бе заявено, че се дава старт на т.нар. „деокупация“ и „обратно броене за освобождаването на Крим”. Във форума участва и България в лицето на външния министър от служебното правителство Светлан Стоев.
Ще отбележим, че в изказването си българският представител министърът Стоев заявява: „Този форум е подходящото място да потвърдя още веднъж силната и традиционна подкрепа на България за независимостта, суверенитета и териториалната цялост на Украйна в международно признатите ѝ граници, включително териториалните води“. Стоев изразява убеденост, че платформата ще допринесе към международните усилия за възстановяване териториалната цялост на Украйна. Той подчертава, че като член на ЕС и като приятел и партньор с историческа българска етническа общност в Украйна, страната ни ще продължи да бъде силно ангажирана в прилагането на политиката по непризнаване на анексията на Крим. „Деокупацията на Крим и регулирането на конфликта в Източна Украйна трябва да останат високо в международния дневен ред“, казва Стоев, добавяйки: „Като черноморска страна ние сме загрижени от нарастващата милитаризация на региона“. За съжаление, за разлика от неговия унгарски колега министърът замълча по въпроса за защита правата на българската диаспора да учи български език.
Форумът завършва със съвместна декларация, към която България се присъединява. В същата се заявява, че се приветстват необходимите дипломатически усилия за възстановяване териториалната цялост на Украйна в международно признатите ѝ граници. Изразява се тревога от милитаризацията на Черноморския регион, осъждат се нарушенията на правата на човека в Крим.
Министърът на външните работи на Руската федерация/РФ/ Сергей Лавров оприличи срещата на „вещерско сборище”, на което Западът „насърчава неонацистките настроения на Киев“. Предупреждение за „съответстващи изводи” към участниците в „Кримска платформа” отправи и говорителката на руското външно министерство Мария Захарова. А говорителят на Кремъл Дмитрий Песков нарече киевската среща „антируско мероприятие, недружествено към Москва”.
Във връзка с горното събитие да припомним известните истини, че между нашата Родина и „Руския свят“ съществуват открай време традиционни исторически връзки. Значителна част от българския народ поддържа необходимостта от добросърдечни отношения с РФ. Уроците от нашата история ни учат, че колкото пъти се е създавала враждебност във взаимодействията с Русия, толкова пъти Отечеството ни е докарвано до национални катастрофи.
Днес в условията на изключително геополитическо напрежение, несигурност в международните отношения и хаос, за което ни напомнят текущите събития в Афганистан, нуждата от това да не се нанася ущърб на отношенията с Русия придобива императивно значение за нашето настояще и по-близко или по-далечно бъдеще.
В този смисъл от позицията на необходимостта от максимална проява на държавническа мъдрост и геополитическа трезвост е странно това поведение, когато от българска страна ставаме свидетели на официално поредно участие в антируско мероприятие. При това по проблем, при който определено се проявява двоен, вътрешно-противоречив и нееднозначен стандарт. И тук е достатъчно да споменем случая Косово като прецедент. Косовският случай е достатъчно доказателство, че не става дума за някакви принципни позиции, а за геополитическо противопоставяне. Такова, в което ще бъде политически умно да не се намесваме. И никакви съображения за съюзническа вярност към НАТО и ЕС не могат да оправдаят това наше участие в „Кримска платформа. Защото знаем, че има държави-членки на горните организации, където политическите мъже и жени имат гражданската смелост да се ръководят преди всичко от националните си интереси в отношенията си с другите страни, включително на тези с Русия.
През изминалите години сме виждали как нееднократно политически еднодневки нанасяха удари по вековните ни цивилизационни връзки с Русия. На подобни неприятелски действия и късогледи практики във взаимоотношенията с Русия трябва да се сложи край.
В заключение призоваваме в името на България като отговор на „растящата милитаризация“, както е казано в съвместната декларация на срещата в Киев, страната ни да излезе официално с инициатива „България – Зона на мира“, както и „Балканите и Черноморският регион – Зона на мира и без чуждо оръжие“.
За Български Национален съвет за мир
Проф. дфн. Нако Стефанов
За движение „Брод за България“
Лазар Мурджев