/Поглед.инфо/ В политическия живот на партиите програмите имат сериозно значение. Те показват каква е политическата същност на партията, към какво се стреми и за какво се бори, къде е позиционирана в политическото пространство на страната, чии интереси изразява и защитава. В навечерието на поредния конгрес на БСП има някакви Основни насоки за изготвяне на програма на социалистическата партия. Внимателният им прочит поражда редица въпроси и води до някои размишления. След 1989 г. в БСП бяха разработени от Лилов и неговите съратници нова Програма и нов Устав на БСП. В тях бяха положени основните ценности и идеи на социалдемократическите западноевропейски партии, базирани предимно на постулатите на Бадгодесбергската програма на ГСДП. След известно време програмата на БСП отново бе преработена с по-нова социалдемократическа редакция.
Тези програми могат да бъдат критикувани, оценявани, възхвалявани, ругани и т.н. Но практически, в партийната стратегия и тактика те почти не се спазваха. Уж партията остана социалистическа по име, по членска маса и привъженици, социалдемократическа по програма и устав, а ръководството ѝ премина на социаллиберални позиции, рекламирани в Западна Европа от Блеър и Шрьодер като третия път (няма ляво, няма дясно, има само либерално дясно). Първанов и Калфин станаха основните играчи, в овладяване от БСП на този социаллиберален трети път. Социаллибералната концепция и социалдемократическия вариант на лявото вече не си служат с понятията буржоазия, работническа класа, класова борба, класови интереси, експлоатация на труда от капитала и т.н. Тях ги няма и в сега действащите програма и устав на БСП. Пред ръководството на БСП след 2005 г. и главно с активното участие на президента Първанов, зам. министър-председателя Калфин, икономическия министър Овчаров (и неговите заместници), седесарят и депесар финансов министър Орешарски, Петър Димитров и др. бе разработена и утвърдена нова крайно дясна данъчна система. Тя е в услуга богатите, защитавани от крайнодесните юпита на Кобурготски и на изнудвачите от ДПС. Такава концепция не произтичаше от Програмата на БСП, но никой от ръководните дейци (на този етап) не се интересуваше от нея. Тази традиция продължи през следващите десетилетия. Вместо да се спазва утвърдената програма на БСП като основа на партийната стратегия, тактика и реална политика на власт се премина към нови безцелни упражнения по темата чрез Визия за България (71 страници), прочетена от няколко дейци на БСП, политолози и социолози. Тази практика продължи от 2017 г. насам във всички предизборни партийни програми на БСП. Без опора на сравнително лявата програма на БСП, и с безпринципна колаборация с крайно десните партии, БСП влезе в коалиционно-олигархическото управление на десните партии („Продължаваме промяната“ и „Демократична България“) и забрави за собствената си „Визия за България“. Тази колаборация на ръководството с десните партии и възприемане на дясна идеология и дясна практика отблъсна от БСП огромна маса от избиратели.
Идеята за приемане от конгреса на БСП не на нова програма и нов устав, а само на основни насоки е тактически апаратно-чиновнически подход за да се съхрани сегашното ръководство за поне още една година. В съдържателно отношение предлаганите за конгреса „Основни насоки“ в някои аспекти са само фразеологично леви на първи прочит, особено тезата за изхабения неолиберализъм. Те, както се прокламира в тях „трябва да се отразяват новите условия“ и на думи отричането на „всевластието на пазара“ във „всички обществени сфери“, но не казват как да се промени този пазар, как да се върне „загубата на икономически суверенитет“. Когато е казано „а“ като критика на неолиберализма, трябва да се каже и „б“, т.е. как този пазар като средство за постигане на мизерни доходи за работещите и огромни печалби чрез неограничена спекула, да се промени или поне частично да се регулира. Програмата трябва кратко и ясно да каже откъде тръгва партията, в каква обстановка действа сега и по-подробно да разясни как ще работи за да промени обществото и себе си в бъдеще в посока към по-доброто.
Първата група въпроси, на които следва да отговори новата програма на БСП е „Каква партия е БСП?“. В текста на Основните насоки е изрично подчертано, че социалистическата партия трябва „да остане ясна, предвидима и последователна сила, която внушава сигурност и компетентност“. Това означава продължаване на неолибералната политика на „трохи за бедните“ и „пачки за богатите“ по модела на ГЕРБ, ДПС, ПП и ДБ, т.е. БСП пак да участва в дясно управление за да има само трохи за бедните. Такъв подход ще доведе до още по-голямо оттегляне на лявомислещите хора от БСП, на хората на наемния труд, на младите хора и отчаяние у възрастните членове на БСП. В новата програма следва да личи ясно, че БСП е за промяна на неолибералното статукво, че тя се връща към изконните социалистически идеи, идеали и ценности и изоставя пътя на социално-икономическата колаборация в интерес на бизнеса. Програмата трябва да отразява, изразява и отстоява интересите на хората на наемния труд, на хората, които получават доходи чрез труд, а не чрез капитал. Интересите на капитала (едрия и средния бизнес) се защитават от ГЕРБ-СДС, ДПС, ПП и ДБ. Когато БСП се нарежда редом с тях и участва в провеждането на техните десни политики в интерес на капитала, тя губи своята социалистическа идентичност.
Азбучна истина е, че политиката е израз на интереси. В обществото интересите са многообразни, но те се групират по определени признаци. Общоприето е, че социалистическите и социалдемократическите партии изразяват и защитават интересите на хората на труда. Сегашната политическа криза в България и огромния спад на авторитета на политическите партии и Народното събрание се дължи на факта, че всички партии в него защитават с предимство интересите на едрия олигархичен капитал и средния и дребния бизнес (хотелиери, ресторантьори, търговци на лекарства и т.н.). БСП трябва да защитава интересите на хората на наемния труд (в държавния и честния сектор, в администрацията, образованието, здравеопазването, културата), на работещите самоосигуряващи се и на дребния семеен бизнес, при който собственикът участва с личен производителен труд, а не печели чрез наемане на работна ръка. Сега в Основните насоки БСП е представена като партия на всички (без 1-2 % от едрия бизнес), т.е. на никой.
Втората група въпроси са свързани със социалистическите ценности. Изведени като основни са само три от тях: свобода, справедливост и солидарност. Като основни следва да се въведат още и равенство, демокрация и миролюбие. Свободата при неолиберализма е само свобода за гласуване, избор, сдружаване, на придвижване, на заселване и др. Целево се премълчават елементите на социално-икономическа свобода, която в България по същество я няма. В условията на безработица нямаш свобода на избор на работа, нямаш свобода на избор на условията на работа, тях ги определя капиталиста-работодател. Безработният, бедният работещ, пенсионерът и студентът нямат свободата на избор като потребители. Те формират своята „потребителска кошница“ само за това без което не могат да живеят. Бедният е несвободен („нямаш ли парици, ти си просто диване и си какво ли още не“ – дядо П. Славейков). Бедният в България е свободен да си продаде гласа на изборите за ГЕРБ или ДПС, бедният е свободен да гласува по указание на собственика на фирмата (корпоративен вот), бедният е свободен да не си купува някои лекарства, понеже няма пари, свободен е да не си избира квалифициран лекар и т.н. Българската неолиберална свобода я доведе до нейната противоположност – робството на личността („роби на труда“, както се пее в Интернационала), които са толкова много свободни, че по заповед на собственика (твърде често олигарх) на фирмата работникът излиза на дирижиран протест срещу правителството, овладяно от други олигарси, стачкува, протестира по заповед, под заплахата, че може и да остане без работа, ако не играе по свирката на „работодателя“. Българите са несвободни и на национално равнище, като място в ЕС. Те пряко или непряко са подложени на безкрайно множество и твърде често променящи се европейско-чиновнически директиви (поддирективи, тълкувания на венециански комисии и т.н.), регламенти на синекурни чиновници от ЕС, планове за възстановяване, декларации и груб политически шантаж като този за С. Македония от Макрон и Урсула.
Водещо място в социалистическите ценности трябва да има равенството. Сега в основните насоки акцентът е поставен в борбата с неравенството. А водещото е не да се борим със следствието (неравенството), а да се формира и провежда политика, която предпоставя допустимо равенство, без да се изпада в изкуствено равенство (уравновиловка). На социалистическата партия ѝ подхожда да е за политика, която да противоречи на неолибералния лобизъм. Ярък пример за лобизъм водещ до неравенство са гласуваните намалявания на ДДС за ресторантьори, хотелиери, хлебари, брашнари. Те вместо да намалят цената на произвеждания и масово потребяван продукт, запазват и увеличават цените и чрез това ограбват потребителите и държавния бюджет.
Равенството трябва да стане основен принцип и за собствеността – частна, държавна, общинска, кооперативна, да се премахнат сегашните основополагащи за неолиберализма многобройни предимства на частната собственост, които са в полза на забогатяването на богатите. Неолиберализмът е въвел тази система за неравен достъп до обществени услуги в полза на богатите и против бедните, маскирана чрез красивите думи „равен достъп“. Неолиберализмът е общество на неравенствата, а в България те достигнаха космически височини. Днес в „демократична“ и „евроатлантическа“ България размерът на неравенството достигна до 8 – най-високото в ЕС. Съсредоточаването на вниманието като изразни послания за борба с неравенствата е по народния израз „след дъжд – качулка“.
Справедливостта е основна социалистическа ценност, когато се изразяват и защитават интересите на хората на наемния труд, особено този на производителния труд. Тя се проявява във всички дейности. В политиката справедливостта е с особена важност при разпределението на блага, ресурси, услуги и т.н. Тя е особено важна в хода на стопанската дейност. Новосъздаденото в процеса на стопанската дейност богатство е от капитала на собственика и труда на наемния работник. Работодателят (бизнесмен, буржоа, капиталист, чорбаджия и т.н.) заплаща на наемния работник (служител и т.н.) определената едностранно от него цена на труда (заплата). Колкото е по-ниска заплатата, толкова е по-висока печалбата и размерът на придобитото богатство от собственика на капитала на фирмата. Поради това в България има „работещи бедни“. Тази несправедливост при разпределението на новосъздаденото във фирмата богатство може и трябва да се предотвратява чрез нормативната уредба и при нарушаване да се преследва от контролните органи на държавата. Втората значима икономическа и социална несправедливост е разпределението на национално равнище на произведения БВП между бизнеса, труда и държавата чрез данъците. Тези основни въпроси ги няма в Основните насоки.
Солидарността е израз на съпричастността към съдбата и равнището на живот на ближния, на другите хора в обществото. Неолиберализмът е общество на примат на индивидуализма, на частния (личния) егоистичен интерес, който поражда несправедливото разпределение на благата и ресурсите, но и ограничава свободата на другите хора. Десните партии са изразителите на егоизма на бизнеса. Социалистическите партии са колективистични, основани на солидарността – човек за човека е приятел и другар. Най-значим признак за солидарност в обществото е начинът на разпределението на приходите и разходите в държавния бюджет. Социалистическата партия следва да иска принос към бюджета на основата на солидарността на всички съобразно техните доходи. От размера на ставките за пенсионни осигуровки се определя солидарността между поколенията.
Демокрацията също е основна социалистическа ценност, независимо от претенциите на неолибералите, че само те са демократи. Живеем в света на отвратителна неолиберална псевдодемокрация. В света има срастване на транснационалния и местен капитал с политическата власт, на глобалната и местната олигархия. Този олигархичен модел е прекалено силно проявен в България. Съдебната система е приравнена на прислужник на политико-олигархическата власт в България с участието на ГЕРБ-СДС, ДПС, а отскоро и с ПП. Корупцията убива демокрацията на всички равнища. Водената от десните „битка“ с корупцията до голяма степен е битка коя олигархическа група да владее съдебната система и чрез нея безнаказано да ограбва бедните хора в страната.
Демокрацията се убива чрез въведените различни „тайни“: на полицейското и съдебното разследване, на множеството други тайни – банкова, класифицирана, търговска, фирмена, служебна, журналистическа и т.н. Каква свобода, когато не можеш да си кажеш мнението за дадена стока, услуга, фирма?
Тема предимно за Устава е въпросът за вътрешно-партийната демокрация, но основните положения за нея трябва да са заложени в Програмата. Трябва да се избегне под маската на демокрацията да се формира личностно-групова авторитарна власт, която не търпи в БСП различни мнения, различни гласувания и самостоятелност на ръководните дейци, щом те не мислят в плътен синхрон с ръководното ядро. Авторитаризмът, личната власт и формирането на властогонска котерия около лидера е характерна за ГЕРБ (Борисов) и ДПС (Доган), някога бе характерна и за Командира на СДС. Тя е крайно неподходяща за лява партия като БСП и това положение следва да бъде вписано в бъдещата нова Програма на БСП.
Третата група въпроси е за социално-икономическите основни положения за функциониране на държавата. В основата на държавата е начинът на функциониране на стопанската система. Тя в решаваща степен зависи от собствеността върху средствата за производство. В неолибералната държава с приоритет и всестранни привилегии е частната собственост. В България тя е доведена до абсурден дял в стопанството на страната – над 90%. Тази негативна структура трябва да се промени чрез увеличаване на държавната, общинската и кооперативната собственост, така че за 7-8 години държавната собственост да достигне до 35-45% дял в националната икономика, толкова, колкото е сега тя в Полша, Чехия, Словакия, Словения, Унгария, Естония, Франция и т.н. и значително по-ниско от Швеция. Ковид пандемията разкри предимствата на държавната собственост не само в здравеопазването, а и в редица стопански дейности. В условията на криза държавните предприятия отделят в държавния бюджет 100% от печалбата си и от нея дясното комисионерско правителство на Петков и Василев, с мълчаливото участие на министрите от БСП прехвърли общонародни държавни пари към частните некадърници под маската на грижа за работните места. Вместо работни места те си купиха нови лукс придобивки. Делът на държавната промишленост може да се увеличава не чрез национализация, от която толкова много ги е страх отрочетата на комунизма (Борисов, Доган и Хр. Иванов), а чрез нови инвестиции и закупуване на мажоритарен пакет от акции от страна на държавата. Българската държава би могло да инвестира във високотехнологични производства, в преработващата промишленост, използваща предимно местни суровини, производството и търговията на лекарства и горива, в банковото дело. Създаването на мощна държавна фирма за производство, търговия (вътрешна и външна) и със собствена мрежа от аптеки и лаборатории за изследване може силно да повлияе върху редовността в снабдяването с лекарства, прекратяване на реекспорта на недостигащи лекарства, както и в ценовото равнище на търговията с лекарствени средства и медицински изследвания. В банковия сектор през 2022 г. са реализирани около 2 млрд. лева печалби, от които около 1.5 млрд. лв. са изнесени в чужбина, а те са получени от множеството такси, плащани от потребителите и ниските равнища на данъците на банковия сектор. Развитието на масова банкова мрежа на ББР и/или изкупуването на някоя от частните български банки ще позволи голяма част от изнасяната в чужбина банкова печалба да остане в страната.
Изключително важно е стимулирането, планирането и регулирането от и чрез държавата на определени социално значими производства. На първо място следва да бъде значително държавното стимулиране на производството от земеделските кооперации и малките и средни земеделски фирми на производството на плодове и зеленчуци, така че да се спре вноса на некачествени чуждестранни зеленчуци и плодове и да се развие производството на традиционни български сортове. Стимулирането следва да се разпростре и върху производството на редица храни, особено свързаните с преработка на български суровини като пшеница, слънчоглед, рапица и т.н. Да се спрат всякакви финансови и материални помощи, данъчни и нормативни облекчения за офшорните фирми, да се прекрати допускането на офшорни фирми до търгове за обществени поръчки. Да се въведе мораториум върху приватизацията.
Крайно време е да бъде преструктурирана данъчната система. Предлаганото в Основните насоки е малко и колебливо. Сегашната данъчна система е крайно дясна –ниски данъчни ставки за бизнеса и много висок дял в държавния бюджет на косвените данъци (предимно ДДС) около 75% за косвените данъци и само 25% за преките данъци. Това е най-лошото съотношение в ЕС. В същото време корпоративният данък е от най-ниските в ЕС – само 10%, около три пъти по-нисък, отколкото в най-развитите европейски страни. През последните години у нас върви много често намаляване на основния приход от ДДС чрез понижаване на ставките за някои дейности. Това намалява общите възможности за финансиране на важните социални дейности.
Преструктурирането на данъчната система би могло да бъде по посока на достигане на средните европейски равнища, т.е. корпоративен данък 20-25%, като първоначално се тръгне от ставката 15% искана от българските профсъюзи и предлагана от Групата на 20 –те най-развити държави в света, при положение че ставката е в Полша (19%), Чехия (19%), Словакия (15% ниска и 21% висока), Хърватия (едрия бизнес 18%), Словения (17%), Румъния 16%, Литва (15%) и др. При ниската данъчна ставка на корпоративния данък (10%) българският бизнес като цяло (с някои малки изключения) няма интерес към въвеждането на нови по-производителни, енергоспестяващи и суровинно спестяващи технологии и техника. Поради това и българската икономика като цяло е с най-голямата енергоемкост, което в крайна сметка се отразява на нейната конкурентноспособност.
Драстични са разминаванията и с данъка на физическите лица. Средно за ЕС той е 32-37%, при 10% в България и 56.6% в Швеция. Това което отличава този данък в България е още безкрайно ниската ставка за богатите, приравнена с тази на бедните. Доминираща е практиката в ЕС на прогресивното данъчно облагане (Австрия над 11000 евро е 20% и 55% за над 1 млн. евро; Гърция от 9% при под 10 000 евро до 44% за над 40 000 евро, Унгария от 9 до 18%; Словения с 16%, 27% и 31% и др.) на физическите лица. В редица страни е въведен необлагаем минимум (Кипър (19500 евро), Австрия 12 000 евро; Естония 654 евро; Латвия до 500 евро и др.). В програмата трябва да се иска прилагането на принципите за справедливост и солидарност с въвеждането на прогресивно подоходно облагане и необлагаем минимум. Поради огромните неравенства в доходите и голямата бедност в България би било добре БСП да си постави като програмна цел необлагаем минимум от поне 50% от размера на средната работна заплата и прогресивна ставка с рязко нарастване към високите доходи като тези над 10 пъти средната месечна заплата да стане примерно 40% от брутното възнаграждение за месеца.
Срамни са безкрайно ниските стойности на данък дивидент – само 5%. В европейската практика той е значително по-висок – Австрия (25%), Хърватия (15%), Чехия (15%), Унгария (15%), Словакия (7%), Румъния (5%). За поемане на по-голяма данъчна тежест от богатите е правилно да се въведе допълнителен данък, наричан обикновено данък лукс. В него да се включат завишени ставки за придобиване и ползване на лични или фирмени самолети, яхти, вертолети, луксозни автомобили, жилища на 300 кв. м площ, вили над 120 кв. м., дворци с басейни и фитнес зали, луксозни накити и аксесоари и т.н.
Добра е идеята в Основните насоки за въвеждане на данък върху финансовите трансакции при краткотрайни финансови операции. В банковото дело трябва да има и други регулации. Първата от тях е въвеждане на диференцирано по-висока ставка на корпоративния данък при облагане на печалбите на банките и застрахователните дружества, както е това в редица европейски страни. Втората е държавно регулиране с цел намаляване на възможността на банките да въвеждат произволно и самоцелни такси за всичко от клиентите. Досега банките не събират такси само за дишането на клиентите.
Промените в данъка за акциза трябва да се концентрират върху повишаване на ставките за алкохол и цигари. Да се прекрати практиката на намаляване на ДДС, тъй като българския бизнес няма срам в спекулативното ценообразуване. Следва да се промени и практиката чрез държавния бюджет да се отделя незначителна част за финансиране на общините, където са реалните проблеми на населението. Помощите за общините да не са раздават по партиен принцип, а според принципа за жизнено важни потребности. Чрез увеличаване на размера на отчисленията за общините и за междуселищната пътна инфраструктура може да бъде спасена националната селищна система.
Потребна е за българското общество решителна промяна на социалната система, сега функционираща на два противопоказни принципа: остатъчен – колкото пари има само толкова неща ще работим за здравето, образованието и благото на хората; търговски – в сферата на здравето, образованието, културата и възпитанието и социалните грижи, където почти всичко е превърнато в пазар. Промените в социалната система могат да се реализират чрез коренната промяна на данъчно-осигурителната система, по-голям солидарен принос от богатите (чрез данъците и осигурителните вноски) за образование, здравеопазване, наука, култура, спорт, туризъм и отдих. Потребно е незабавно отменяне в образованието на неолибералния принцип – парите следват ученика и студента, който доведе до масова функционална неграмотност на българските ученици и студенти.
Афишираните в Основните насоки правила за равен достъп до образование и здравеопазване не работят. В здравеопазването има равен достъп само при спешната помощ най-вече за тежко пострадалите при някакви катастрофи – автомобилни, техногенни и т.н. Ако имаш парици и не си голтак, бедняк, сиромах, т.е. нещастник, можеш с парици да си купиш по-квалифициран хирург, да си избереш и да платиш в частен кабинет високата такса за консултация при хабилитиран лекар, да си купиш ефективни лекарства, а не някакви си долнопробни генерици и т.н. или просто да нямаш пари за дори елементарни лекарствени средства. В здравеопазването трябват решителни мерки. Огромната част от отделените пари за здраве е от личните приходи на населението, а от здравната каса текат реки от пари за частните болници и кабинети на висококвалифицираните лекари. Крайно време е старата идея на БСП за отказа от търговския принцип в здравеопазването да се реализира. Държавната и общинска здравна система е потребно да се модернизира и чрез нея да се осигури навременен безплатен достъп до здравни грижи чрез финансиране от здравната каса. Частните болници да се финансират от частните си клиенти, а не чрез манипулации от здравната каса. В държавните, университетските и общински болници трябва да има единни цени на лекарствата, осигурявани само чрез централни търгове. Българското здравеопазване е пред срив поради недостиг на лекари и медицински сестри. Потребна е нова система на заплащането на техния труд, облекчени възможности за специализация и значително по-високи трудови възнаграждения за получилите специалност и премахване на безбожните такси за избор на лекар, чрез които се засилва неравенството между пациентите. Недопустима е повече практиката пациентите да плащат на лекари, болници и медицински лаборатории потребителска такса за това, че имат нужда от лекарска помощ.
Пенсионната система е свързана с данъчната система чрез плащаните осигуровки. Парите били малко за пенсии. Малко са защото малко се внасят. В България държавното обществено осигуряване (ДОО) е в общ размер на 24.3% от облагаемия доход. Той е значително по-нисък от средните европейски равнища, дори тези на бившите социалистически страни, където в Словения е 38.2%, в Латвия – 34%, Естония – 33%, Чехия – 32%, Румъния социалните осигуровки са 25% и 10% здравни и т.н. Солидарността като основен принцип на пенсионната система изисква по-високи размери на съпричастност към тези, които в миналото са осигурявали израстването и образованието на днешните работещи поне на някакво средноевропейско равнище. Увеличаването на пенсионните и здравни осигуровки може да стане с по един процент в продължение на 5-6 години за да се достигне средноевропейското равнище, поне това в бившите социалистически страни. Крайно наложително е увеличаването на максималния осигурителен праг от 3400 лева на 50 000 лева (размера на заплатите в Нексо). По този начин богатите дарители на десните партии ще дават и повече пари за обикновените хора, както и народните представители, министрите, високоплатените директори на болници, водещи журналисти и т.н. Ниските здравни и пенсионни осигуровки са в интерес предимно на едрия български и най-вече на чуждестранния транснационален капитал. В Програмата на БСП би следвало, ако тя иска да е лява партия, да запише пенсионни и здравни осигуровки в зависимост от доходите. Ниският таван на осигуровките ограничава възможностите на пенсионерите за безплатна здравна помощ и доходи за издръжка. БСП не бива да се отказва от правилното искане социалните плащания да са част от пенсионната система. Крайно време е всички служители в централните ведомства, армия, полиция, служби за сигурност и т.н. да са равни с останалите граждани на страната и да си плащат пълния размер на осигуровките.
Най-важното звено в социално-икономическата сфера на обществото е преодоляването на бедността. Не бива да забравяме мисълта на Виктор Юго, че „раят на богатите е направен от ада на бедните“. За да се преодолее този „ад на бедните“ следва да се предприемат мерки като: увеличаване на равнището на минималната работна заплата, избягване на сивата икономика, административни и съдебни наказателни санкции за укриващите плащания по ДОО, защита на социално-икономическите интереси на наемните работници чрез колективни трудови договори и недопускане до участие в обществени търгове предприятия и фирми на едрия и средния бизнес с наемен персонал над 12 души, в които няма професионална организация и сключен колективен трудов договор на фирмено равнище. По-високите доходи ще ограничават трудовата емиграция от България, водят до повишаване на раждаемостта и възобновяването на българската нация. Постигнатите равнища на повишаване на социалните помощи за младите майки, младите семейства, безплатните детски градини, учебници и др. са добри, но голяма част от тях са вече „изядени“ от инфлацията. По-важното е осигуряване на по-високи доходи и по-бърза адаптация и реализация на младите хора в живота.
Четвъртата група въпроси е за функционирането на духовно-културната сфера на българското общество. В образованието проведената от Д. Вълчев и Орешарски икономическа-печалбарска реформа влоши качеството на подготовка и сега родителите, които искат по-добро образование на децата, трябва да плащат за допълнителни школи, частни уроци и т.н. А децата, чиито родители са безработни или са „работещи бедни“ са предопределени да бъдат с недостатъчно образование и в социалната стълбица на живота да получат слугинското място. В съдържателно-възпитателно отношение трябват съществени промени, които да са свързани с усвояването на фундаментални знания и умения, позволяващи по-широки възможности за реализация в живота, а не само и не толкова тясна професионална подготовка за потребностите на някои сфери на бизнеса. Необходимо е преодоляване на нихилистичното отношение към българската история, език, литература, народностни традиции и родната природа в учебните програми и учебниците за средните училища и университетите. Осигуряването на българското образование с учители може да стане чрез отпадане на таксите за обучение по учителските специалности, повишени равнища на стипендии и при сключен договор за работа в българско училище поне 8-10 години. Подобен подход може да се въведе и за висшето образование по медицина за лекари, медицински сестри, фелдшери и лаборанти. Необходимо е решително подобряване на материално-техническите условия за развитие на физическата култура и спорт сред учениците и студентите.
Сред българите има много кадърни хора, на които трябва да бъде даден път в българската наука, а не да ходят немили-недраги по други краища на света. Потребно е значително увеличаване на средствата за наука и научни изследвания в БАН, университетите и на специализираните научни и научно-приложни институти.
Създаването на нови научни и духовно-културни български продукти сега е решително подценено. Разпространението на знания, култура, провеждането на културен отдих и развлечения е безкрайно комерсиализирано чрез търсенето на печалба на всяка ценна, подценяване и разрушаване на част от българското историческо и духовно-културно, включително и архитектурно наследство. Изискват се нови по-големи размери на държавното финансиране и засилен контрол от държавните органи за опазване на историческото и духовно-културно наследство, ценности на българския бит, обичаи и традиции.
Засилването на общественото начало в духовно-културното и физическото развитие и отдих на населението следва да бъде развивано от държавата чрез съвместна дейност с обществените организации. Сега редица от тези организации са превърнати в клики, чрез които се използват обществени средства. Би могло чрез закон да се въведе таван за заемане на ръководни длъжности в духовно-културни просветни, спортни и други обществени организации и движения примерно до 10 години. Особено място в духовно-културната сфера имат средствата за масова информация (СМИ), често пъти справедливо определяни като СМРАД (Средства за масова реклама, агитация и дезинформация). По същество се формира единен управляван дезинформиращ поток от внушения, новини, съобщения, факти, премесени с нагла реклама. Уж няма цензура, но информацията е еднопосочна с англосаксонска неолиберално глобалистка антируска и антикомунистическа ориентация. В нея властва платената информация пряко чрез собственика или чрез обилните от избрани фирми реклами, както и от автоцензурата на журналистите. В партийните телевизии и вестници има наложена авторитарна редакционна политика на недопускане на друго дори вътрешнопартийно мнение. Основните телевизии служат като средство за манипулиране на обществото. В държавната регулация на медиите трябва да има средства и методи чрез които да се осигурява действителна свобода на словото.
Петата група въпроси е за т. нар. „социално-екологичен напредък“. Това е някакво нововъведение, чрез което се измества центъра на социалистическата политика – вместо достоен живот, високо жизнено равнище, справедливо разпределение на богатството, социално-икономическо равенство и т.н. Екологията е важна, но преди това човек трябва да има възможност да се нахрани, да се лекува, да се облече, да се подслони в свой дом, да се погрижи за своите деца и възрастни родители. За съвременния беден българин главното е не интереса на графинята Урсула какво е глобалното затопляне, как се спазват правата на кучетата и на трансексуалните и т.н. За неолибералите е по-важно бедните жители на градовете да плащат 37% от цената на парното като екологичен данък (в София се използва чистия природен газ, който не замърсява природната среда, но екологичният европейски данък е наложен за да обеднеят софиянци), измислен от немеца Вайцзекер и наложен от предшествениците на Урсула. За бедните и за средната класа е важна околната среда на техния живот, не глобалното затопляне по астрономически и космически причини. За хората е важно да имат редовно и чиста вода, чист въздух, чиста почва с чисти биопродукти за храна, зеленина и тишина край дома и т.н. Вторачването в глобалното затопляне измества крещящите проблеми на социално-икономическото неравенство. Дори и въобще да не се използват в България въглища, въздухът от това няма да стане по-чист. Защото в света има обща (глобално-природна) атмосферна циркулация. Още повече че най-големите в света потребители на въглища не спират тяхната употреба както това правят колониално зависимите политици на България. Германия строи и пуска в действие нови ТЕЦ, Япония проучва възможностите за изграждане на нови 13 ТЕЦ и т.н. Полша и Русия не възнамеряват за затварят своите ТЕЦ. Само българските политици са по-католици от папата. Животновъдството замърсява не по-малко от въглищните централи, но никой във Великобритания, Нидерландия, Дания, Франция и т.н. не иска да ликвидира говедовъдството. Ако авторите на Основните насоки искат да се подобрят общите световни екологични проблеми би трябвало да отстояват изграждането на АЕЦ „Белене“, на хидрокаскадата Горна Арда, слагането на филтри на българските топлоцентрали, решителното намаляване на енергоемкостта на българските производства, възстановяване на ПАВЕЦ „Чаира“ и т.н.
В заключение, тази статия е само едно писмено разсъждение по въпроси, които поражда у автора един документ. Акцентът е на слабостите, понеже, те в бъдеща програма трябва да се преодоляват. Статията няма претенциите да определя програмните насоки на БСП, нито в нея да са разгледани всички възможни аспекти на една бъдеща програма. Това е грижа на членовете на БСП, на тези от тях, които се вълнуват от социалните въпроси в българското общество.