/Поглед.инфо/ В края на май и началото на юни 2020 г. бе проведено телефонно социологическо проучване на агенция „Сова Харис“. Много данни, в различен разрез. Наскоро данните бяха огласени и представени чрез множество сайтове. В презентацията на Сова Харис, а и в информационното огласяване акцентът бе поставен върху това, че ГЕРБ има почти два пъти повече доверие от БСП в съотношение 21.9% за ГЕРБ към 11.0% за БСП. Вторият акцент бе на това че ген. Мутафчийски оглавява листата на доверие с 38.2%, че от политиците Б. Борисов е с най-голямо доверие 38.0% и че Нинова е само с 8.8% доверие. От институции с най-високо доверие е МВР 30.8%, следвано от Президентството с 29.7% и Правителството с 28.1% и т.н.

Повечето СМИ пропуснаха част от изводите на В. Тончев. А именно, че в началото на кризата доверието към Правителството и Б. Борисов бе много високо и че през последните два месеца то се понижава, а се възстановява доверието към Президентството, че доверието към Правителство се връща на обичайните си равнища.

Изследването може да бъде подложено на различни съмнения за степента да достоверност, за методиката на набиране на информацията и нейната обработка и т.н. но независимо от някои съмнения в данните то като цяло дава картината на мементното състояние. Има някои данни, които са не съвсем логични и обясними. Например, 58.7% от анкетираните граждани на България одобряват противоепидемичните мерки на Правителството, но 92% от тях твърдят, че не могат да се възползват от нито една от мерките на същото Правителство. Или въпросите не са зададени коректно и пълно вярно или има друго нещо. Вероятно различието се дължи на разбирането за характера на мерки – здравно-санитарни или социално-икономически. Следователно опасенията на Президента са били напълно основателни, щом 92% от хората не могат да се възползват от мерките на правителството.

Повечето СМИ (или по-точно СМРАД- средства за масова реклама, агитация и дезинформация) изведоха на преден план личностния проблем, личностните и партийните степени на одобрение. Нямаше общ анализ на политическата обстановка и състоянието на обществото. По мое мнение могат да се направят още няколко извода.

Първи извод. Много ниска е степента на доверие към партиите, държавните институции и политическите лидери. Показателно за това е, че няма политическа партия с доверие над една трета, а дори и над една четвърт. Най-високият резултат е на ГЕРБ с 21.9%, което показва, че то е почти на равнището на една пета от анкетираните. Ниската степен на доверие е разпределена между множество политически субекти с различна степен на доверие от 21.9 до 2.0% . Налице е политическа раздробеност с много ниско равнище на доверие в политическите партии.

Много ниска е степента на доверие и към държавните институции. Няма институция с доверие над една трета. Особено тревожна е ситуацията в правораздавателната система – Прокуратура с 15.0% и Съд с 14.0% доверие на гражданите. Няма как да бъде друго, когато по улиците в страната се разхождат престъпници с по над 10 дела, когато стотици хора са задържани, а след това следствие и прокуратура започват да събират и то предимно негодни доказателства, а хората се стоят в арестите с години. Или когато съдът решава, че

един бидон наркотици е само за лична употреба, че когато сгазен на пешеходната пътека пешеходец е обявен за съучастник в престъплението или когато убиец е пуснат предсрочно от затвора и т.н. Много ниска е и степента на доверие в Народното събрание, което поради политическите страсти на партиите е превърнато в озлобена говорилня, в законите се дописват на крак и няколко дни след това се променят, когато се приемат масово лобистки закони и т.н. Ниското доверие към държавните институции (под една трета) е ярък показател слаба държава, за държава овладяна от олигарси и мафия, а не държава ,която защита интересите на хората, когато в държавата няма равенство през закона и справедливост.

Подобна е картината и при доверието към политическите и публичните личности. От изследването личи, че няма нито един политик доверие на 40%, а само трима имат доверие малко над една трета, осем са в границите между 20.0 и 10.0% доверие. Това ниско равнище на доверие се отнася не само за дейците от парламентарните партии, членовете на Правителството, но и за извън парламентарните дейци, ръководители на прати или подготвящи създаването на нови партии. Със сравнително по-високо доверие от извънпарламентарните личности са Сл. Трифонов (18.7%) и Мая Манолова (17.3%). Подложеният на репресии от полиция, прокуратура, съд и ефирните телевизии К. Костадинов има приличен (за преследван и игнориран) показател от 3.8%. С много нисък обществен авторитет са Цветанов и Хр. Иванов.

Втори извод. Като цяло българското общество имат отрицателно мнение за държавните институции, за политическите партии и за политическите и публични личности. Особено внимание и анализ заслужава изразяваното недоверие. То е много високо – между 65.0 и 80.0%. само ГЕРБ (65.45%) и БСП (67.8%) са с неодобрение около две трети. Прави впечатление по-високото от това на ГЕРБ равнище на неодобрение на неговите преки и явни коалиционни партньори от т.нар. Обединени патриоти – 77.1%. Още по-високо е неодобрението на партиите, които задкулисно и в прикрита форма партнират на ГЕРБ – ДПС със 79.6% и Воля със 78.6%. Към институциите равнището на недоверие е също много голямо, в повечето случаи то е над 50.0%, само при Президентството е 43.6%. С много високи стойности е недоверието към Народното събрание – 70.9% и Правителството със 60.0% недоверие. Тези стойности дават основание за извода, че държавните институции, с известна уговорка без Президентството, са изгубили доверието на гражданството и че това е показател за отчуждаване на държавата и държавните органи от хората.

Недоверието към политическите дейци и публичните личности е сериозно обагрено предимно от партийните стериотипи – доверието към един е недоверие към другите. С най-високо равнище на недоверие е Цветан Цветанов със 74.6%, следван от Валери Симеонов с 59.3% и т.н. Прави впечатление много високото равнище на недоверие от дейците на БСП на Кирил Добрев 57.0% в сравнение с Корнелия Нинова 49.3% и Красимир Янков само 31.0%. Резултатът на Янков се дължи на факта, че много по-рядко се показва в СМИ и особено в телевизиите и поради това 65.1% не могат да преценят дали му имат или нямат доверие. При съотношението доверие-недоверие само Румен Радев има превишение на доверие спрямо недоверието с 5.2% (35.1% доверие и 29.9 недоверие). При Борисов недоверието превишава доверието с 11.0% (38% доверие и 49% недоверие). Огромна е разликата между недоверие и доверие за Цветан Цветанов – с цели 71.9% недоверието превишава доверието. С много недоверието превишава доверието при Мустафа Карадайъ (54.6%), Волен Сидеров (56.6%), Валери Симеонов (50.3%), Кирил Добрев (49.9%) и др.

Трети извод. Политическа обърканост, неподготвеност и неинформираност на значителна част от обществото. Анкетираните са объркани, подобно за цялото общество. Това се дължи предимно на степента на информираност и то предимно чрез телевизионните канали за извършваната работа. Средно около 20% е липсата на преценка за държавните органи. Поради обилната информация от безкрайните пресконференции в Министерския съвет и десетките ежедневни телевизионни излъчвания за едни или други дейности на Правителството само 11.9% от анкетираните не могат да преценят неговата работа. Подобна е ситуацията и с Народното събрание (14.6%), чиято дейност почти непрекъснато се излъчва пряко от телевизионните канали. По-слабото представяне на Президентство и на съда в СМИ за тяхната дейност не позволява на хората да преценят състоянието им. Това са съответно 26.7% и 26.5% от анкетираните.

Подобна е картината при политическите партии. При тях са най-високо равнище на делът на хората, които не могат да преценят дали имат доверие в Демократична България (25.7%), БСП (21.2%) и Атака (20.5%). Най-лесни са за оценяване управляващите партии и поради това най-малко хора се колебаят за тяхната оценка – ГЕРБ 12.7%, ДПС 15.4% и Обединени патриоти (18.9%). СМИ са в ръцете на управляващите или близките до тях медии. Поради това за управляващите има повече информация и то положителна. За БСП също има повече информация, но тя е представяна в СМИ предимно в негативен план, а Демократична България почти я няма на екраните на телевизорите, във вестниците.

Данните от изследването и краткият анализ позволяват да се напаряват по общи обобщения. Главният извод е че българското общество е с отрицателно отношение към съвременната политическа обстановка и политическа система в страната. Доминиращата част от хората не вярват на политическите партии на държавните институции, на лидерите и дейците на политическите партии, трудно се ориентират за същностните политически различията между тях. Българското общество е в дълбока криза на доверието. Като цяло в обществото има ниско равнище на доверие, прекомерно високо равнище на отрицание и значимо равнище на неопределеност към институциите, партиите и т.нар. „политическия елит“. Главната причина за това обществено отношение към политическата ситуация в страната е налагането в политическия живот на страната след 1997 г. на неолибералния политически и икономически модел на развитие възприет в различна степен от политическите партии, но възловата част от политиката на всички парламентарно представени партии е неолиберална. Те се различават само в детайлите. През последните 23 години се наложи едно дясно политическо статукво. За излизането от ситуацията на обществото вече не е необходим поредният „обществения месия“, а идеи и политика за радикална промяна, за отказ от сриващия се в цял свят неолиберален модел, олевяване на политическите програми, политическите действия и политическата практика.

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели