/Поглед.инфо/ Пак ни трябват будители - да образоват невежите, да възпират простаците, да дават кураж на духа
"Стига толкоз спавание, що е спала Болгария доволни векове". Това е казал Неофит Рилски през 1835 г. Стига толкоз спане, що спи България вече 30 години, ще повторим сега. Неофит Рилски е будител. Пише го в книжиците на децата ни. "Голи са без книги всичките народи: понеже без оръжие не могат с врага на нашите души да се сразят" - това пък казал Константин Преславски през IX век. И той е будител. Сберете се вси вещици и демони с тиквени фенери на Хелоуин, ще речем пък ние днес, защото душите ни, забравили своя род, култура и език, вече са сразени от чуждите обичаи, чуждите традиции, чуждите ценности. "Денят на народните будители е общобългарски празник, ознаменуващ делото на българските просветители, книжовници, революционери и свети будители на възраждащия се национален дух, стремеж към образование и книжовност" - така пък казва Уикипедия. Трябват ни будители, трябват ни сега, за да животоспасят народа ни от невежеството, от простотията, от безкнижието.
Едва ли на Паисий му е било лесно да събуди "юрода" за българщината и достойнството. Едва ли на Омарчевски случайно му е хрумнало през 1922 г. да въвежда в деня на св. Иван Рилски Ден на будителите за отчаяното след войни и национални катастрофи българско племе. Проблемът ни в днешно време не е в мъчнотията, а в това, че ни липсват Паисий и Омарчевски да се вдигнат мощно срещу това, което се случва с българската духовност. Българинът днес забрави да чете, никой не чете на децата си и децата не четат, цари невежество, както каза един писател. Не е прието да говориш лошо за народа, но още по-лошо е да си затваряш очите за духовното състояние на масовия българин.
"Аз съм прост и вие сте прости, затова се разбираме" - под този лозунг вече десет години губим себе си. Във властта цари невежество и постепенно пълзи "надолу". Човек вижда толкова, колкото знае, казваше проф. Александър Фол. Когато не знаеш, няма как да мислиш, не разбираш, че те мамят, и постепенно ставаш част от опростачването, много лесно е да бъдеш използван за нечии интереси и за собственото си падение, дори няма да разбереш това.
Колкото повече ни заливат с добре научени конюнктурни приказки за европейски ценности, за "усвояване в училище на практически умения вместо зубрене на знания", толкова повече затъва образоването ни. Опростяваме бавно, неусетно дори. Известна наша актриса неотдавна рече: "Аз не съм звезда, аз съм слънце". Ръкопляскаха й, нямаше кой да се усети, че и Слънцето е звезда... Дреболия? Погледнете във фейсбук - сред стотиците хиляди т.нар. постинги на пръсти се броят тези, които са написани без правописни, граматически и лексикални грешки. Да не говорим за съдържанието, от което обилно лъхат невежество и липса на знания. И това - в държава, чийто първи закон след Освобождението е Законът за задължително всеобщо образование и чиито умове още по турско, през 1869 г., създават в Браила Българското книжовно дружество, преименувано по-късно в БАН.
Дотолкова сме се търкулнали надолу, че невежеството и некомпетентността станаха "ценз" за назначаване по високите държавни служби. Затова цари послушание на превитите гърбове. Само знаещият, компетентният, интелигентният може да бъде свободен духом, но той не е желан. Ако човек говори по-сложно, с аргументи, по-тревожно, не го харесват, пъдят го, дори му се присмиват, че е "архаичен" и неинтересен. Просперират наглите, арогантните, алчните, задкулисните. Тази зараза, която поразява духа, е по-опасна за обществото от всякакви вируси.
Такива мисли ме налегнаха в последно време, откакто съвсем не от патриотизъм депутати от властта се юрнаха да преименуват 24 май - единствения неполитизиран досега светъл ден за България. Обаче, явно уплашени от съпротивата на специалистите, започнаха да говорят за "широко обществено обсъждане" на този тъй важен въпрос. Прегледах коментарите във фуйсбук, в блогове и сайтове - истински обществен дебат. Половината (от по-приличните, разбира се) имат политически привкус, останалото е манджа с грозде. Ето примери:
"И ний сме дали нещо на света" вече не звучи атлантически".
"Ако Кирил не е съчинил глаголицата за славяните в Моравия, следва ли да е съчинил азбуката за немското малцинство там".
"Дали сме на вси славяне книга да четат и сега ще се откажем от едно от най-великите достижения на българската култура, от зор да нямаме нищо общо с Русия, като от огън се пазим". И веднага реплики: 1) "Пазим, не пазим - истината е една. Жалко, че се отказваме от историята си. Очаква ни евроатлантическо бъдеще като народ - в небитието" и 2) "Айде, бе слуги на Путин, руснаците измислиха славянството, за да ни заробят".
"Папа Йоан VIII в писмото му до Методий от 18 юни 879 г. използва "sclavina lingua".
"Sclavina не означава славянски. Теофилакт Симоката, историк от началото на VII век твърди, че гети е най-древното име на склавините".
"Хайде, остави траките на мира, не се излагай".
"Бедни, бедни Философе, и ти, Методие, що ви трябваше да им давате в ръцете писаното Слово..."
Някои "корифеи" всезнайковци обясняват "компетентно", че понятието "славяни" се било появило едва в XV-XVI в. в преписи на по-ранна книжнина. Естествено, Русия го е измислила. Държа да ги разочаровам, славяните се споменават и в "Проглас към Евангелието", и в "Азбучна молитва" на Константин Преславски (IX век), а първият известен препис на "Азбучна молитва" е от XII век, когато никаква Русия няма. Има Киевска Рус, където князе от различни родове се боричкат за "трона", наследници на Рюриковите се възправят срещу по-късните Мономахови, а княз Игор се бие с куманите. Това е предмет на науката, тя е тази, която казва кое какво. Глаголица, кирилица, корени на славянството, книжовни школи, историческа ситуация и връзки - обикновеният човек не е длъжен да знае всичко това, за да може да се произнесе по него. То е все едно да направят широк обществен дебат за полимеризацията на винилхлорида. Защо хуманитарната наука може да бъде принизявана и профанирана? Ами, защото, за разлика от химията например, тя може да бъде използвана за политически и демагогски цели. Което и става. Дори с будителите. Едни са възхвалявани като великани на духа, други обаче не са чак толкоз великани, защото са будели народа за борба за свобода, за комитство и революции и (както през 90-те години от МОН напътстваха учителите) са въставали срещу законната власт и "не са се ползвали с добро име в тогавашното общество".
Трябва най-сетне да се стреснем. Днес е будител всеки, който се бори за истината, срещу политическите извращения в обществото ни, за национална свяст, не за власт и кюлчета или за задокеански грант. Има хора, за които свободата на духа е начин на съществуване. Първи ноември е техният ден - на будителите.
Другото е празно пъчене и надуване на бузи под демонските маски на Хелоуин. Което няма общо с патриотизма.
Булгар, булга-а-р!