/Поглед.инфо/ Парламентарната комисия по политиките на българите в чужбина прие поправки в Закона за българите, живеещи извън страната, които отварят опасна възможност за търговия с български паспорти за чужденци.

Депутатите пренебрегнаха дори отрицателното становище на Държавна агенция "Национална сигурност", според, което, ако управляващите успеят да прокарат идеите си и през пленарната зала, то има голяма вероятност българско гражданство занапред да получават и чужденци, които нямат дори български произход, предаде репортер на БГНЕС.

Текстът, който предизвика реакция на контраразузнаването е внесен от депутати от групата на Патриотичния фронт. Ако поправката бъде приета от Народното събрание, а след това законът бъде подписан и от президента, то за български гражданин, ще се счита всяко лице, живеещо в чужбина, което владее говоримо български език или диалектните му форми. Службите се опасяват, че с експресни тримесечни езикови курсове по български език, почти всеки жител на държава от Западните Балкани, която не е член на Европейския съюз или от всяка друга част на света, ще може да претендира за издаване на удостоверение за български произход, а оттам да получи с лекота и български паспорт.

Удостоверенията за български произход се издават от Държавната агенция за българите в чужбина, която през март месец бе оглавена от Борис Вангелов, юристконсулт на фондацията на ВМРО, партията съвносител на законодателните изменения. Лидери на Патриотичния фронт публично обявиха, че ултимативно са настояли пред премиера Бойко Борисов позицията на председател на ДАБЧ да им бъде предоставена. Това стана, въпреки, че на организираното от ресорния вицепремиер Меглена Кунева изслушване, нарочно създадената комисия остро разкритикува концепцията на Вангелов. Причината – намеренията му да либерализира режима за предоставянето на българско гражданство.

При поредица от проверки на ДАБЧ през 2014 г. бе установено, че ведомството масово е издавало удостоверения за български произход предимно на македонски граждани, които обаче не притежавали нужните документи за това. Негативната практика в ДАБЧ бе потвърдена и от Административната прокуратура. Нарушенията по установяване на произхода на кандидатстващите за български паспорти станаха причина за двойното намаляване на предоставянето на гражданство на чужденци в периода 2013-2014 г. Ако предложенията на мнозинството обаче бъдат прокарани през парламента, то страната ни отново ще се върне към практиката да издава на чужденци по минимум 15 000 български паспорта годишно. Неофициалните данни сочат, че след присъединяването на България към ЕС около 100 000 македонски граждани са се сдобили и с български паспорти. В поредица публикации в македонски медии бяха изнесени данни за наличието на "черен пазар" за български документи за самоличност.

С приетия от комисията текст обаче тази възможност занапред биха имали и граждани от Близкия Изток, стига да говорят български език или наш диалект. Законът не посочва по какъв начин ще се установяват езиковите познания, но вероятно това ще прави отново Държавната агенция за българите в чужбина, което ще постави работещите там под допълнителен корупционен натиск.

Освен "езиковата" поправка, идеите за промени включват и още един законодателен парадокс. Новата редакция на чл. 2, т. 1 на закона предвижда за българин да се признава всеки гражданин на чужда държава, който "има поне един близък роднина от български произход". Създадената специално "допълнителната разпоредба" дава дефиниция за определението "близък роднина". По смисъла на закона това е "възходящ, низходящ или роднина по съребрена линия до шеста степен включително". Това означава, че българско гражданство ще могат да получат граждани на чужди държави, стига да имат дете, което е родено у нас и/или има български паспорт. Според действащата разпоредба чужденци могат да претендират за български паспорт, единствено, ако докажат, че имат роднина по възходяща линия.

Законодателните промени, които ще позволят на много чужденци да претендират за български паспорт, а оттам и с лесен достъп до ЕС, се гласуват в контекста на амбициите на управляващите за скорошно присъединяване на страната ни към Шенгенското пространство. Законотворчеството е в пълен дисонанс и с действията на управляващите в борбата със заплахите от тероризъм. В последните месеци правителството и Народното събрание спешно синхронизираха наказателното законодателство във връзка с повишените рискове от тероризъм, идващи от действията на Ислямска държава.

Същевременно на фона на изразените опасения от ДАНС, изненадваща е пасивността на останалите институции, които са отговорни за издаването на български документи за самоличност и за контрола на чужденците у нас. По всичко изглежда, че зад мълчанието по темата на ресорния вицепремиер Меглена Кунева, на правосъдния министър Христо Иванов, към чието ведомство е т.нар. Съвет по българско гражданство, пред когото кандидатите за български паспорт се явяват, както и на вътрешния министър Румяна Бъчварова, стоят политически мотиви, свързани с подкрепата на Патриотичния фронт за правителството.

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели