/Поглед.инфо/ Агент Иван, позовавайки се и на секретен сътрудник Гоце, който според публикацията: https://dnes.dir.bg/politika/karakachanov-nyama-kak-ednata-ot-dvete-strani-da-ochakva-bezuslovna-kapitulatsiya* бил препоръчал на президента: „Остави вратата отворена за преговори, за изход, защото, ако се опиташ да притиснеш някой до стената, няма как да постигнеш диалог.”, призовава за компромис. Тъй като нямало как едната от двете страни да очаква безусловна капитулация. Същият уточнява, че не търсел колаборация с президента, а се наемал да бъде гарант за постигане на разбирателство и т. н. Появиха се и различни коментари във връзка с акцията на агент Иван.
Като оставим настрана дали и доколко е обмислена така предприетата от въпросния агент инициатива, съдържаща признание, че позицията на една от страните е такава, при която не може да се очаква безусловна капитулация, в „Изкуството на войната” Сун Дзъ действително споменава: „Ако врагът е отчаян, не го притискай твърде силно”. Следва да се отбележи по тоя повод обаче, освен че то се съдържа в раздела „Придвижване” (7), така също, както ясно се говори, става дума за отчаяние. Докато всичко онова, за което говорят споменатите агент и секретен сътрудник не съдържа какъвто и да е дори намек за такова или подобно състояние от страна на управляващите. А напротив – явно и неприкрито като предпоставка условие, че не би била приета от тях безусловна капитулация. И нещо повече, изискване – диалог за експертен кабинет. Т. е. действа се от позиция не на слабост, а на сила, ако не в опит за диктат.
„Древните са наричали умен пълководец онзи, който не само побеждава, но го постига и с лекота”, казва Сун Дзъ в „Разположение на силите” (4 от цит. съч.). А така също, че: „… вещият пълководец се поставя в положение, при което поражението е невъзможно, и не пропуска мига, когато може да разгроми врага.”, както и „… успешният пълководец влиза в бой, след като победата вече е извоювана, а обреченият на поражение първо влиза в бой, а след това търси победа” (пак там).
В цитирания раздел „Придвижване” Сун Дзъ изрично препоръчва: „Не захапвай стръвта, подхвърляна от врага.”. А в раздела „Настъпление” (9) предупреждава: „Предложение за мир, непридружени от клетва и договор, свидетелстват за коварство.”.
В раздел „Използване на шпиони” (13), разглеждайки темата за шпионите Сун Дзъ говори освен за местни, вътрешни и двойни, също за обречени и оцеляващи такива. За тях Сун Дзъ отбелязва: „… с никого от войската пълководецът не поддържа по-тесни отношения, отколкото със шпионите.”.
Дори като бивш агент да е надарен едновременно със способности за всички споменати категории, ако не действа единствено от свое име и за себе си, Иван не би могъл да бъде окачествен иначе, освен като шпионин. Затова не би могъл да бъде никакъв гарант за каквото и да е. А всякакъв т. нар. компромис, за какъвто същият призовава, все едно дали съгласувано или не, а макар под влияние на онова, което бил препоръчал секретният сътрудник Гоце, би свидетелствало за проява на не до там умен пълководец от страна на когото и да е. Отделен въпрос е, ако той или заедно с него цялото кралско войнство начело с пълководецът им са изпаднали в отчаяние, в какъвто случай евентуално би могло победителят да прояви великодушие, съобразявайки се със споменатото от Сун Дзъ, да не бъдат притискани твърде силно. В крайна сметка „Войникът не е разбойник, той трябва да бъде здрав, смел, храбър, твърд, честен и благопристоен.” (Александър Суворов). Като цивилизовано общество, след войната думата има съдът. Това, както и цялата над 1300 годишна история на българите са най-сигурната гаранция, че като резултат от нея и при безусловна капитулация няма да бъде приложен принципа Vae victis, бъдейки превърнати загубилите я в роби!