/Поглед.инфо/ Стратезите от всички велики сили, независимо от различните си национални доктрини, са съгласни в оценката си, че в един мащабен ядрен удар, разменен между великите сили, не може да има победител, просто защото той гарантира края на човешката цивилизация.

От най-първостепенна важност за всяка от страните е да разубеди противната страна от възможноста за осъществяване на превантивен удар, лишаващ противника от мащабен ядрен отговор. В изпълнение на това, особенно значение придобиват противоракетните отбранителни системи. Тяхното развитие се основава на скоростта и растящия периметър на засичане на заплахата. Преценката на тази заплаха трябва да се извършва с голяма сигурност и за все по-малко време при условията на растящите хиперзвукови скорости на нападащите ракети. Това вече не е по силите на човека, колкото и да е подготвен. Ето защо, решенията за ответните действия все повече ще се възлагат на дигитални системи от ранга на „Искуствен ителект“(ИИ). Когато това касае работата на ПВО системата, евентуалният пропуск на ИИ може да бъде компенсиран от дублиране и триплиране на ПВО.

Когато, обаче, се касае за взимане на решение за задействане на системите за стратегическия ответен ядрен удар, тогава ИИ трябва да подаде предложение на главнокомандващия, отчитайки за броени секунди огромно число данни от космически и наземни наблюдения, като ги интерпретира абсолютно безпогрешно поради фаталното значение за решението. Въпросът от екзистенционално значение е: Възможна ли е такава безпогрешност на ИИ, вграден в стратегическите командни системи на ядрените държави ?

На този етап нито софтуерното, нито хардуерното осигуряване на ИИ може да претендира за 100% безпогрешност и това се отчита в централите на всяка от великите сили. Тогава как може да се отрази тази констатация на военните доктрини на противостоящите сили?

Един вероятен отговор на този доктринален супер проблем е допускането на частичен ядрен разменен удар на трета територия, като изпитание на волята и готовността на противника, след което да се стигне до масата на преговори от позициите на резултатите от това премерване на силите.

Това поставя в нова светлина въпроса за сигурността на периферните страни в стратегическото противопоставяне, каквато е нашата страна. Вероятността една такава „периферна територия“ да стане обект на такава ядрена обмяна на удари е толкова по-голяма, колкото по-значимо е наличието на ядрено оръжие на нейната територия. Това е суровата действителност.

Тази действителност поставя пред политическите лидери и цялата общественост на нашата страна императива за България - зона без ядрено оръжие. Ето защо провеждането на референдум за обявяване на страната ни за зона без ядрено оръжие е единствено сигурната гаранция, че който и да е на власт, няма да има право да ангажира страната в приемане на наша територия на ядрени оръжия.

Динамиката на развитие на геополитическите процеси и военно-техническите средства налагат с консенсус между политическите сили да се вземе решение за провеждане без отлагане на такъв референдум. Резултатът от такъв референдум ще даде устойчивост на управляващата политическа сила, която и да е тя, да устоява на натиска отвън в рамките на членството ни в НАТО.

Логично е, президентът Румен Радев, човек много добре запознат с военностратегическите проблеми на съвремието ни, да постави въпроса за такъв референдум пред Консултативния съвет за национална сигурност.