/Поглед.инфо/ „Търся човек!” – отговарял Диоген, като го питали защо се разхожда с фенер посред бял ден.
С предизвикалата дандания, макар не среднощна, а денем изява, т. нар. главен прокурор разпръсна мрака и без каквото и да е светило. И без който да е да го пита какво търси, намери и успя да събере не един, а все едно доброволно или по принуда цяла агитка. Отделен въпрос, на който всеки си отговаря сам, е що за хора са тия като участвалите в организирания от него симпозиум (по време на чума).
Обявеното за провеждане Национално съвещание, както бе изписано и върху гордо опънатия на трибуната постер, като действие не на какви да е, а на магистрати от т. нар. прокуратура, предизвика както предварителни, така и последващи по-голям или по-малък интерес, отделни прояви от страна на част от протестиращите в продължение на повече от 6 седмици граждани, а така също и различни оценки. Като оставим настрана сценария, режисурата, съставът от статисти в продукцията и пр., онова, което беше представено на публиката не би могло да се определи по друг начин, освен най-безкритично като проза от жанра на документалистиката, достойна да бъде специално излъчена за запознаване на зрителите подробно, без каквато и да е цензура от обществената БНТ. Действието, доколкото имаше изяви на броящите се на пръстите на една ръка „оратори”, присъствие освен на скромния брой гости, за които вероятно с идеята да бъде постигнато внушение като за елит бяха наредени и предоставени за полагане на височайшите си задници ограничен брой места за седящи, и „поканените” като несменяеми правостоящи прокурори, започвайки словото си привикани от началника им да се приближат към трибуната, за да могат да чуят какво ще им каже, не би могло да запълни със съдържание и смисъл мероприятието както бе обявено. Тъй като по същество съвещание, каквото е значението на понятието като заседание, консултация, обсъждане на някакъв въпрос чрез изразяване на мнения, предложения, разискване и пр., нямаше. Единствената друга активност в масовката, като отминем липсата в конструкцията на останалите части от сюжета, се изрази във финализиране на представлението с гласуване за т. нар. „Позиция” от прокурорската колегия на ВСС – чрез вдигане на ръка. Макар насред поляна и огрени от излъчващият светлина техен Аполон, без преброяване на гласовете по който и да е модерен за отчитане, та дори някой от древните начини – посредством викане или пускане в урната на бели и черни камъчета, и др. под. Така проявата не надхвърли по своя характер събитие, което въпреки неприкритата цел и старание в опита и посредством нескопосни алюзии от тартора им не би могло да постигне предизвикване на по-силна импресия, освен за засвидетелстване на чинопочитание от ония, дето трябваше да се съвещават дори и без обявен дневен ред за какво, пред ранга на нейния продуцент.
Ако се касаеше за изява не на нечия персонална поддръжка, а на нещо, за което говори кой ли не, вкл. министър Захариева, споменавайки „утвърждаването на върховенството на правото, гарантиране независимостта на прокуратурата, ролята на прокуратурата като защитник на публичния и обществен интерес” и пр., никой в т. ч. от протестиращите над месец и половина не би възразил. Напротив, именно защото този е едни от основните мотиви на протестите, такава би била приветствана. А сега поне за някои възниква въпросът, отговор на който, ако не за всички или повечето, за не малко граждани не лишен от основание, е за смисъла и измерението на обществения от гледна точка на съотношението, ако не съгласуване на частния и публичен интерес. За които проблемът не е в публичния, поради което протестите не са срещу прокуратурата, а срещу една конкретна персона, като оставим настрана нелегитимността в резултат на порочния процес за избор, оценявана от преобладаващия брой граждани на републиката като недостойна както да ръководи, така и да представлява въпросната институция. Защото българските граждани не са нито неграмотни, нито неуки и знаят прекрасно, че отговорността, вкл. според чл. 35 от Наказателния кодекс, е лична. И съзнават в достатъчна степен ясно едно от основните и неотменими съгл. чл. 56 от Конституцията на всеки гражданин, което е правото на защита, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси. Редът за упражняване на каквото според ал. 2 на чл. 122 от същата се определя със закон, какъвто отделен, специален няма. Що се отнася до частния интерес на подпомагане за това могат да разчитат единствено на адвокатурата по чл. 134 от Конституцията. Но за публичния – на институциите. А дали и доколко освен публичния и частните интереси са обществени или не, а между тях е налице извечен конфликт, поради което и конституционно и законодателно установено непреодолимо за разрешаване противоречие, бихме предоставили освен на министъра на правосъдието, покрай ангажимента му с писането на конституции, и на министър Захариева да блесне както в дипломацията и на юридическото поприще.
Както показват реакциите на обществеността, ефектът от изнесения спектакъл би могъл да се окачестви като:
„Стара къща с пет комина.
От върха й Петко мина.
И от стъпките му по-крив
Стана дъсченият покрив.”
(Иван Кръстев)
Или „Щат ни не щат ни, пак сме щатни.” (Крум Вълков).
Иначе сериозно – не само разочарование у все повече граждани от липсата, ако не повече поне на един представител от прокуратурата, който да засвидетелства, че въпреки и макар някой да се разпорежда в нея по тертипа „Петко рита пет корита”, все още има в тази институция доблестни магистрати, а не само послушни изпълнители на нечия чужда воля, но и за засилване на убеждението за набиращия все по-ускорен ход процес на разпад на институцията прокуратура. Каквато никой не се съмнява, че е необходима да брани обществения – не частни интереси.