Защо няма да участвам в опорочения вътрешнопартиен избор в БСП?

Наскоро в социалните мрежи попаднах на кратък текст озаглавен „Моят избор!“ от съветникът на Корнелия Нинова Йордан Татарски с 21 причини защо я подкрепя. Крайно некоректно е висш служител в апарата на „Позитано“ публично да се обявява в полза на един или друг кандидат по време на кампанията за избор на председател на БСП, но дори членове на ЦКПИ си позволиха същото – Вяра Емилова и Димитър Данчев.

Самата биография на Татарски е повече от показателна – медийни публикации за участие в множество фирми, свързани със сенчести групировки от недалечното минало. През 2009 г. ("Борисов 1")  става шеф на политическия кабинет на министър Росен Плевнелиев. През 2017 г. е назначен от служебния кабинет на Румен Радев за областен управител на Кюстендил. За да се окаже през 2018 г. при Корнелия Нинова, когато (отново в социалните мрежи) пише: „Там, където има революционен дух, там има и яростна съпротива, която трябва да преодолея без сътресения. (...) За кратко време трябва да подготвя и въведа административната реформа в партията; Винаги преживявам безсмислената съпротива срещу необходимата и неизбежната реформа. Но, ще дойде деня и апарата на БСП ще разбере ползите от реформата, и тогава ще настъпи взаимното удовлетворение.“ (правописът на автора е запазен)

Защо Нинова и преди четири години, и днес, НЕ Е моят избор:

1. „Орбанизирането“ на БСП и „левият консерватизъм“. По време на представянето на т.нар. Визия за България, Нинова заяви в НДК, че „не след дълго противниците на Орбан и на стила на работа на Вишеградската четворка ще разберат, че не са били прави…“ Може би заради пропагандирането на краен национализъм и ксенофобия; или заради погазването на Конституцията чрез суспендиране на унгарския парламент в продължение на месеци, оправдано с коронавируса; или пък заради облагодетелстването на близки и роднини, злоупотребата с власт и с държавни и европейски средства в огромни размери? А защо не заради яростният антикомунизъм? Вероятно затова в т. нар. стратегически програмен документ „Визия за България“ НИТО ВЕДНЪЖ не се изразява ясна позиция за Конституцията на РБ, не се споменава Програмата на БСП, както и понятията капитализъм, олигархия и правова държава.

2. Днес основната опорна точка на кръга около Нинова е, че само ако гласуваме за нея ще свалим Борисов и ще дойдем на власт. Протести 2020 обаче показват точно обратното – БСП-Нинова не може са спечели никои следващи избори, българите се страхуват да й дадат властта, защото е непоследователна и непредвидима. Хората не виждат реална опозиция и алтернатива, не искат БСП по площадите и слагат управляващи и опозиция под един знаменател - всички са маскари. Нинова изолира и обрече партията на политическа самота - няма партньори, няма отношения с НПО, а синдикатите не стъпват на “Позитано”. Как ще спечели избори, или ще управлява БСП? С кого?

3. Опит за подмяна на характера на Българската социалистическа партия – от колективна в лидерска, чрез въвеждането на т.нар. пряк избор на председател. Председател, който ще бъде поставен над всички партийни органи и който ще може да управлява безконтролно и авторитарно. Вместо да сплоти членовете и симпатизантите и да привлече периферия, кампанията за пряк избор изостри до крайност отношенията между съпартийци. И вместо всички другари да се обединим срещу Борисов, Нинова организира вътрешни избори по герберски. Множество са сигналите на другари от цялата страна за редица нарушения, включително и предварително изготвени списъци на „гласували“ другари; изборът е на 12-ти септември, а избирателните списъци щели да бъдат оповестени на 10-ти (?!); никой не знае каква е членската маса на партията; трима от петимата кандидати вече се оттеглиха от надпреварата поради липса на равнопоставеност и прозрачност; членът на ЦКПИ Чавдар Георгиев напусна поста си с няколко страници мотиви, в които пише: „В крайна сметка вътрешнопартийният избор само ще легитимира едноличното управление на Нинова за нов мандат с цената на отслабване и разделение на партията. След такъв избор БСП ще е променена, ще е с друга същност, ще е действително лидерска партия!“

4. Мандатността – противоконституционна мярка, която нарушава правото на всеки да „избира и да бъде избиран“, но още по-лошото е дискредитирането на другари като „преяли от държавната софра“. Това е грубо и грозно уронване на престижа и достойнството на социалисти отдали живота си за партията. Дългогодишният опит в нито една професия (защото политиката е професия, не временно странично занимание!) не може да бъде порок – тъкмо обратното. Но дори и ръководството да прецени, че партията се нуждае от подмладяване и освежаване на редиците, винаги може да се намери коректен и деликатен начин, по който да се разговаря с опитните другари, които на свой ред биха направили крачка назад. Всичко друго е публичен линч за прочистване от неудобни и трупане на евтини дивиденти. Освен това, от “подмладяването” на депутатския състав, не последва подмладяване на партията! Младите хора днес са на площадите, а много от тях са с леви убеждения, но не припознават БСП като автентичен носител на техните искания.

5. След успеха на президентските избори БСП „успя“ да загуби следващите три национални вота. Протестите 2020 срещу ГЕРБ са доказателство за трупаното недоволство у хората, особено през последните години. БСП обаче не съумя да спечели доверието на избирателите с „изпуснати“ реплики от типа „демокрацията ни отне много“ и с яростни вътрешнопартийни скандали за подредбата на листите. Така от над 900 хил. гласа подадени за Румен Радев, на последните местни избори през 2019 г. за нас гласуваха малко над 400 хил. души.

6. Международният проевропейски авторитет на БСП беше дълбоко накърнен след безпрецедентния опит лидерът на Партията на европейските социалисти да бъде изваден от листата за европейските избори през 2019 г. чрез откровени манипулации и неверни внушения. Последва поредна загуба на национални избори, които БСП имаше всички предпоставки да спечели.

7. БСТВ – скъпоплатена прищявка, обслужваща единствено К.Н. В ефира на „свободната“ телевизия нито веднъж не е поканен представител на БСП, който не споделя възгледите на председателя или пък не изразява дори критично, а просто различно мнение.

8. Междувременно в. „Дума“, сп. „Ново време“ и сп. „Понеделник“ са оставени без минимално необходимата финансова и организационна подкрепа от партията, като „Понеделник“ вече не излиза, а последните броеве на „Ново време“ са факт благодарение на дарения и на безвъзмездния труд на автори и редколегия.

9. Опитът за овладяване на вестник „Дума“ – през 2018 г. Нинова еднолично смени главния редактор на вестника и наложи човек, който допусна публикации с „препоръката” БСП да скъса с овехтялата антифашистка риторика. Националният съвет категорично се противопостави и отхвърли това „назначение“. Към днешна дата обаче свободното слово във вестник „Дума“ остава изцяло под контрола на ръководството, и дори правото на отговор не може да бъде публикувано без редакторска намеса!

10. Тезата, че само Нинова е устояла на офертата на ГЕРБ да стане председател на Народното събрание е откровена лъжа. През октомври 2014 г. тогавашният председател на БСП Михаил Миков, след заседание на Националния съвет, обявява, че БСП отхвърля предложението на ГЕРБ той да стане председател на парламента, както и всякаква възможност за създаване на голяма коалиция между ГЕРБ и БСП.

11. Борбата с паралелната държава остана само на думи. Как БСП се бори с нея? С позиции в социалните мрежи и пресконференции или със сигнали до прокуратурата за конкретни корупционни схеми? Колко такива е подала БСП през последните 4 години? „Разтревожена съм от процесите, които стават в БСП. „Аферата „Барселона“ е важна, Борисов се страхува, защото може да бъде разнищена на европейско ниво. Аз съм пуснала три сигнала по тази тема, но Корнелия Нинова не е подписала нито един от тях“, заяви Елена Йончева на 11 септември т.г. в ефира на бТВ. „Не искам БСП да върви по стъпките на Борисов и да се превърне в подобна партия. Не разбирам например защо БСП трябва да се присъединява към протестите, това е най-голямата опозиционна партия, тя трябваше отдавна да води тези протести“, добавя Йончева. Според нея това не се случва, защото хората не вярват, че този лидер наистина се бори срещу корупцията. И защо да вярват?! Как премина изборът на представителите на БСП от парламентарната квота в новия състав на Висшия съдебен съвет; защо почти половината парламентарна група на БСП подкрепи Сотир Цацаров за шеф на КПКОНПИ; каква е позицията на БСП по отношение на избора на Иван Гешев за нов главен прокурор; защо представителите на БСП във ВСС го подкрепиха? Колаборацията между ГЕРБ и основната опозиция в парламента по ключови за държавата решения и постове не е ли, всъщност, най-яркото проявление на т.нар. паралелна държава?

12. И още за паралелната държава – Нинова се „бори“ с нея, докато създава паралелна партия. По време на кампанията бяха учредени инициативни комитети из страната от хора, които не са членове на БСП. В определени райони, където комфортът й не е напълно гарантиран, тя избира да се срещне именно с тези „комитети“, вместо с легитимните органи на партията. Да не говорим за тоталния й отказ да участва в предизборен диспут с останалите кандидати. На първия в Стара Загора не отиде, защото била „ангажирана“, а този в София пропусна, защото била в Стара Загора… Нали прекият избор е най-демократичен, нали Татарски я хвали как само тя имала смелост да каже на Бойко „айде да се разберем като мъже“, защо тогава се страхува от среща с опонентите? Нали се гордее с „реформите“ в партията, защо не може да застане лице в лице с инакомислещите и да ги убеди в правотата си? Лесно се говори сам на трибунка или в комфортно телевизионно студио…

13. И това не е прецедент. Нинова отдавна демонстрира нетърпимост към различното мнение. На всеки Национален съвет, когато се поставят важни, но неудобни за ръководството въпроси, тя демонстративно напуска президиума. Не влиза в диалог. Не отговаря по същество. Завършва дискусията с подготвени опорни точки, манипулативни внушения и откровени неистини. Но най-големият мит е, че Нинова умее да прави екипи. Да видим с кого тръгна тя? Текучеството в Изпълнителното бюро е толкова интензивно, че вече дори членове на НС се затрудняват да назоват настоящия му състав поименно. Медийният й екип. Структурите на БСП. Подмененият апарат на “Позитано”. Нинова държи партията в стрес и хаос. Подписки, напускане на парламент, нерегистриране за кворум, кампании, пряк избор...

14. Обединение на лявото – развали коалицията „БСП лява България“, в която влизаха наши традиционни и дългогодишни леви партньори. А днес прави срещи с 30 анонимни партии, съюзи  и неправителствени организации (никъде в СМИ не беше публикуван списък на всички участниците в този форум), нито какво точно са обсъждали и какви ангажименти поема Нинова от името на БСП към тези формации.

15. Финансов колапс – през 2019 г. БСП е похарчила най-много пари от всички партии - близо 14 млн. лева. Къде обаче отидоха тези пари? Структурите ли ги получиха, грандиозни мероприятия ли се реализираха, избори ли се спечелиха? Към месец септември 2020 г. Националният съвет на БСП все още не е разгледал и одобрил отчета на бюджет 2019 г., както и бюджета за 2020 г. Междувременно на „Позитано“ 20 беше извършена безпрецедентна чистка на повече от 40 другари и дългогодишни сътрудници в апарата, уж заради спирането на субсидиите. Днес обаче ръководството и Нинова продължават да твърдят, че партията няма финансови затруднения. Тогава защо бяха уволнени тези другари? Спестяването на разходите по тях ли стабилизира финансовото състояние на партията? Или причината е много по-прозаична – отстраняване на всички неудобни?!

16. Бойкот на колективните органи - друг пример за грубо погазване и пренебрегване на уставните норми е двукратният опит на повече от 1/3 от членовете да свикат заседание на Националния съвет на партията в съответствие с чл. 32, ал. 8 от Устава на БСП, напълно легитимно, както се произнесе и ОПКК. Няма нужда от дълги обяснения защо беше задължително НС да проведе заседание, на което да обсъди и да вземе решения по политическата криза в страната, за опита на ГЕРБ да си купи време като започне дебат за смяна на Конституцията и продължаващите повече от 60 дни протести. И двата опита бяха грубо бойкотирани от страна на ръководството. Първо, на 12 юли т.г. Нинова остана в кабинета си на 4-ия етаж като заяви пред медии, че на „Позитано“ се е събрала „група по интереси“, а тя чака „другарите да съберат кворум, за да се включи в заседанието“ (?!) Последва опитът от 29 август т.г., когато присъстваха 89 членове на НС, но Нинова и поддръжниците й отново отказаха да се включат в заседанието и предпочетоха да дадат пресконференция. Междувременно на два пъти, в началото на август и на 10 септември т.г., поддръжниците на Нинова в Градския съвет на БСП-София отказват да участват, в опит да провалят заседанията на легитимно избрания Съвет. Що за ръководство е това, което бламира колективните органи на партията? Що за партия е БСП, в която липсва елементарно съзнание за отговорност и изпълнение на нормите на Устава?

17. Как БСП защити българската Конституция срещу отчаяните опити на ГЕРБ да я смени? Със среща на Нинова с народни представители от Великото народно събрание, в опит да злоупотреби с техния авторитет? А каква ще бъде утре позицията на БСП по намерението на Румен Радев да предложи проект за нова Конституция, който твърди, че е подготвен?

18. Татарски пише: „Тя, е носител на полезната за обществото теза - няма ваши, няма наши;“ Тук, честно казано, се затруднявам да коментирам. Едва ли можем да изброим стотиците пъти, в които Нинова и поддръжниците й говорят за т.нар. вътрешна опозиция. Тя наложи безпрецедентно разделение в партията на „наши и ваши“. Всеки опит за постигане на диалог и нормализиране на отношенията и за възстановяване на колективното ръководство, на идейното и организационното единство на БСП през последните четири години беше високомерно, ехидно и грубо отхвърлян. Омразата и нетърпимостта към всяко различно мнение придобиха застрашителни размери.

19. В своята причина №12 Татарски пише: „Тя, не обвинява и не обижда, и не клевети останалите четирима кандидати за председател на БСП;“ А в причина № 18. , добавя: „Тя, знае и умее да си държи езика зад устата, за да не уронва доброто име на БСП и на другарите си;“ В действителност постоянно се чуват грозни и манипулативни твърдения отправени анонимно. Да припомним въпросите на Велислава Дърева по този повод: „За 2 години, 2 пъти от конгресната трибуна и веднъж от парламентарната, Нинова говори за „външни сили”, които „бъркали с мръсни ръце” в БСП; за „бизнесмени отвън” с дебели портфейли; за „едрия бизнес и някои от тях (те си знаят)”, които „наддават за главата ми”; и най-сетне – за Борисов, който хвърлил много пари на някои бизнесмени, за да я свалят от поста. Винаги и неизменно - с внушението за нечисти дела на „вътрешнопартийни лобита”. Две години в обществото и в БСП висят следните въпроси: Кои са „външните сили”? Чии са „мръсните ръце”? Кои са „бизнесмените отвън”? Чии са портфейлите? Тези портфейли имат ли си имена? Кои са бизнесмените, които „наддават за главата ми”? Кои са бизнесмените, на които Борисов е хвърлил много пари, които Борисов е подкупвал и корумпирал - с какво и как? Как се казват? Поименно. Имат ли нещо общо с БСП и ако да – какво? Имат ли нещо общо с ГЕРБ и ако да – какво?“ Внушенията на Нинова постоянно се допълват от нейни сподвижници, които периодично пускат памфлети или дават интервюта, в които говорят за „подводници на ГЕРБ“, „хора на хранилка“, „подлоги“, „маймуни“, „превратаджии“, „паразити“ и т.н., и т.н. Изпитвам неудобство да цитирам всички квалификации, които се чуват през последните месеци. Но винаги без конкретни имена, разбира се (защото има Наказателен кодекс!). Ако дори за миг приемем, че има доза истина в подобни твърдения, то този, който ги изрича и който разполага с информация е длъжен да говори с имена и да сигнализира всички компетентни органи – от ОПКК, та чак до прокуратурата. Всичко друго е евтина пропаганда! Тук е моментът да припомня, че Нинова вече три години не изпълнява конгресното решения за приемане на Етичен кодекс на партията. Защо ли?

20. Независимо от упорито повтаряните обяснения, образът на Нинова в обществото си остава този на приватизатор на „Техноимпекс“, назначена от синьото правителство на Иван Костов в изпълнение на разрушителния приватизационен поход на СДС. От биографията й става пределно ясно и защо през 2017 г. Нинова ще сподели пред Нова ТВ: „Маргарет Тачър е любимият ми политик, а от днешни времена Тереза Мей.“

21. И накрая твърде е показателна за манталитета и мисленето на Татарски е финалната „причина“, а именно: „Тя, успява да превръща своите човешки качества в партийна и политическа сила. Например, макар множеството поводи, поради голямата си толерантност, тя не организира изключването (?!) от редиците на БСП на своите яростни вътрешни опозиционери, и това я извисява над тях.“

Предстои да видим какво ще стане на 12-ти септември, но вече ни се предложи поредна манипулация и то от председателя на ЦКПИ Емил Войнов, който в свое интервю за в. „Дума“ от 31 август 2020 г. казва, че ако по-малко от 50% от социалистите излязат да гласуват, то изборът е нередовен и би следвало НС да насрочи нова дата за избор. Само че, ако прекият избор е нередовен, то няма кой друг освен висшият орган на партията Конгресът, който ще трябва да се произнесе за това как да се излезе от така създалата се ситуация. Иначе какво - да насрочваме пряк избор, до получаване на „желания“ резултат?

*Не искам паралелна държава, но и паралелна партия не искам. И снощи бях на протестите. И ще бъда всеки ден, но до урните в събота няма да отида. И да, надявам се скоро да не се налага да обяснявам на връстниците си на площада защо моята партия крепи Гешев и Борисов. Вярвам в каузата БСП и не, Корнелия, няма да ни отнемеш всичко! No pasaran!