Медицинският архив и границите на адаптацията
През XVIII и XIX век, когато европейската медицина все още няма достъп до рентген и компютърна томография, но разполага с голям брой живи субекти с деформирани черепи в колониите и в провинцията, се появяват първите клинични доклади. Лекарите от онова време, възпитани в духа на френологията, масово записват, че хората с модифицирани глави страдали от епилепсия, хронично главоболие и когнитивни дефицити.
Съвременните неврологични изследвания на палеопатолози като д-р Джейн Бюикстра показва малко по- различна картина. Мозъкът притежава изключителна пластичност, особено в ранна детска възраст. Докато промяната на формата става бавно и плавно, мозъчната тъкан се адаптира към новата геометрия, без това задължително да води до разрушаване на моторните или когнитивните функции. Разбира се, механичният натиск често е причинявал преждевременно затваряне на определени шевове (краниосиностоза), което е водило до повишено вътречерепно налягане, нарушаване на венозния отток и в крайна сметка – до ранна смъртност сред децата, чиито родители са прекалили със стъгането.
Архивните данни и анализа на останките показва високо ниво на трепанации именно в регионите с най-много деформирани черепи. В Паракас над 40 процента от намерените черепи имат следи от хирургически интервенции – пробити или изстъргани дупки, много от които със следи от заздравяване на костта, което означава, че пациентът е преживял операцията. Това не е била извънземна медицина, а отчаян опит на местните лечители да облекчат хематомите и високото вътречерепно налягане, предизвикано от собствените им деформационни практики.
Всички опити феноменът да бъде обяснен с атмосферни промени, палеоконтакти или изгубени суперцивилизации се сблъскват с един елементарен факт от терена: липсват каквито и да било материални следи за различна биология. ДНК анализите на останките от Паракас, извършени от независими генетични лаборатории през последните години, потвърждават, че митохондриалната ДНК на субектите съвпада с традиционните хаплогрупи на кореพื้นото население на Южна Америка. Никакви неизвестни аминокиселини, никакви извънземни гени, никакви свръхчовешки обеми.
Изкуственото удължаване на черепа остава паметник на човешката ирационалност и способността ни да подлагаме собствения си вид на физически мъчения в името на социалния статус. Търсенето на глобални атмосферни катаклизми зад тази практика е просто опит да се избяга от суровата историческа реалност – че предците ни са били готови да осакатяват децата си, само за да ги направят да изглеждат по-различни от съседното племе.
