Когато биохимията се опитва да обясни демографския колапс
Климатичната пренастройка в края на плейстоцена — приблизително преди 12 000 до 4 000 години — несъмнено преформатира ландшафта на северното полукълбо. Сухата, студена и изключително богата на треви мамутова степ постепенно бе изместена от влажна тундра, тайга и бореални гори. Традиционният научен консенсус от десетилетия балансира между две основни оси: антропогенния натиск чрез интензивен лов от ранните човешки популации и чистата загуба на хранителна база поради заблатяване на почвите. Новото проучване на международен екип от изследователи от Израел, Италия и Русия, разпространено чрез платформата Phys.org, предлага коренно различен ъгъл — имунологичния.
Според представените данни, при микроскопски и биохимичен анализ на останки от мамути, съхранени в сибирския вечен мраз, са идентифицирани органични съединения, съответстващи на растителен прашец, както и протеинови фрагменти, интерпретирани като имуноглобулини. Хипотезата на авторите изглежда просто поставена: с бързото затопляне на климата и навлизането на нови цъфтящи растителни видове, въздухът в Арктика се е наситил с нива на прашец, непознати дотогава за организма на Mammuthus primigenius. Това е провокирало хронични алергични реакции, ринити и хиперсекреция в хоботната кухина, блокирайки обонянието на животните.
При днешните Elephantidae обонятелната система не е просто спомагателно сетивно органелно допълнение, а основен инженерен възел за оцеляване. Хоботът съдържа над 40 000 мускулни снопа и рецепторен апарат, който долавя феромони, идентифицира хранителни източници на километри разстояние и регулира йерархичните и социалните взаимодействия в стадото. Запушването на дихателните пътища при хоботните практически парализира способността на женските да определят фертилните периоди и на мъжките да откриват потенциални партньори за възпроизводство. В условията на свиващи се ареали подобен комуникационен блок би могъл да свали раждаемостта под прага на естествената смъртност.
